Много устройства и предмети от нашето ежедневие са ни станали толкова привични, че не се замисляме как и кога са били изобретени. Често тези неща ни се струват като съвременни изобретения и технологии, докато всъщност те са създадени в древни времена и се използват от векове.
По-долу ще говорим за някои новаторски решения от древността, които ни се струват модерни придобивки.
Източник: iStock
Тоалетна хартия
Време на изобретението: около 6-ти век от новата ера
За първи път използването на хартия за санитарни цели започва в Китай. Най-ранното споменаване за това датира от 589 година.
И към 1391 г. 720 хиляди листа тоалетна хартия вече са били доставяни на императорския двор годишно, както и 15 000 листа специални хартии - дебели, меки и ароматни - за семейството на императора.
Източник: iStock
Вятърна мелница с вертикална ос
Време на изобретяване: началото на 6-ти век
Вятърната мелница на гръцкия инженер Херон от Александрия, изобретен през първи век е най-ранният пример за използването на вятърна енергия за задвижване на машина.
Друг пример за древно вятърно задвижване е молитвеното колело, използвано в Тибет и Китай в началото на 4 век. Съществуват също доказателства, че още във Вавилонската империя а цар Хамурапи е планирал да използва вятърна енергия за амбициозния си проект за напояване.
Първите вятърни мелници, пуснати в експлоатация, са имали платна (лопатки), въртящи се в хоризонтална равнина около вертикална ос.
Мелниците от онова време са имали от шест до дванадесет крила, покрити с тръстика или плат. Тези устройства са били използвани за смилане на зърно или извличане на вода и са били доста различни от по-късните европейски вертикални вятърни мелници.
Първоначално вятърните мелници станали широко разпространени в Близкия изток и Централна Азия, а след това постепенно в Китай и Индия.
Хоризонталните вятърни мелници присъстват в малък брой в цяла Европа през 18 и 19 век. Най-известните оцелели са Мелницата на Хупър в Кент и Мелницата на Фаулър в Батерси близо до Лондон.
Източник: iStock
Банкноти
Време на изобретението: около 10-ти век
Те се появяват в древен Китай, през 600 г. пр. н. е. и отначало замествали монетите от благородни метали дадени за съхранение. В нещо подобно на банка се издават като документ, позволяващ с него да се плащат за стоки на други търговци. Като гаранция, че хартията наистина има своята стойност, лицето може да представи касова бележка за притежавани от него метални монети.
На държавно ниво хартиените пари започват да се издават в Китай през 10 век. Династията Сун въведе деноминацията на две банкноти: "1" и "100" цзяоцзи. Първоначално банкнотите се издавали с ограничен период на валидност и може ли да се използват само в определена част от страната.
С появата на династията Юан териториалните ограничения върху първите печатни хартиени банкноти се премахват. Пускали се в обръщение от 4 китайски града.
С завладяването на китайските земи от монголците, обществото трябвало да изостави обичайната форма на издаване на пари в продължение на 10 години. След това процесът се възобновил и хартиените пари отново се превърнали в платежно средство.
Глобалната икономика започва масово да използва такива "хартиените бележки" в края на 19 век.
Източник: iStock
Противопехотна мина
Време на изобретението: около 13-ти век
Общоприето е, че прародителят на мините е Китай. Първата в света противопехотна мина в Поднебесната империя била "земна гръмотевица". Това взривно устройство представлявало куха топка, пълна със смес от барут и куршуми.
Мините се заравяли на дълбочина 50-60 см на определено разстояние една от друга на мястото, където трябвало да премине врагът. Въже, напоено със сяра, свързва запалителните устройства на всички топчета. След това го запалвало и мините експлодирали, поразявайки вражеските войници с куршуми.
Друг предшественик на противопехотните мини в Китай е желязна топка, пълна с барут, смесен с парчета желязо, наречена "пчелен кошер". Заровена е в земята и към нея се донася огън по същия начин, както при "земния гръм".
През 1277 г. взривни мини във формата, повече или по-малко подобни на съвременните, за първи път са използвани от китайците, защитавайки се от нахлуването на монголския завоевател Кублай Хан. Китайците заровиха глинени саксии с барутни заряди в земята пред градските стени. Отгоре били покрити с трошен камък.
Такива мини се задействаха от горящ фитил, напоен със селитра, или от устройство, подобно на създадения впоследствие спусък от кремък. Вражеският воин се спъва с крак в опънатата връв, спусъкът пусна кремъка, произвеждат се искри и мината избухна.
Източник: iStock
Слънчеви очила
Време на изобретението: около 13-ти век
Първите средства за защита на очите от слънчева светлина са направени от жители на Далечния Север, Азия и Америка. Очилата им били животински кости или парчета кора с тесни прорези за очите.
За първи път слънчеви очила - или по-скоро техните далечни прародители - се появяват в Китай. През 12-ти век цветни кварцови плочки са били използвани от съдиите, за да попречат на свидетелите да видят израза в очите им.
Преди появата на очила, отделни полирани кристали или парчета стъкло за едното око са били използвани като устройства за подобряване на зрението. Съвременните очила най-вероятно са измислени в Италия през 13 век.
Предполагаемата година на изобретяването им е 1284 и Салвино Арпмати се счита за създател на първите очила, въпреки че няма документални доказателства за тези данни. Първите документални доказателства за съществуването на очила датират от 1289 година.
Източник: EPA/БГНЕС
Парашут
Време на изобретяване 15-ти век
Древни записи свидетелстват за опитите на хората да се спускат от кули, дървета и скали с помощта на различни устройства, наподобяващи чадър. За съжаление опитите от този вид завършват с нараняване, а понякога дори и със смърт.
Идеята за създаване на парашут идва от Леонардо да Винчи, в негови творби от 1495 г., се споменава за възможността за безопасно спускане от височина.
На чертежи, датирани от 1843 г., е нарисувана пирамидалната структура на бъдещия небесен купол.
Леонардо да Винчи пише: "Ако човек има палатка от насмолено ленено платно с ширина 12 на12 лакътя, тогава той може да се хвърли от всякаква височина, без опасност за себе си".
По този начин, според изчисленията на Леонардо, парашутът трябва да има площ от 60 м² - размер, доста близък до съвременните стандарти.
Източник: Facebook / Heart Thames Valley News
Човекоподобен робот
Време на изобретяване: 15-ти век
Информацията за първото практическо приложение на прототипи на съвременните роботи - механични хора с автоматично управление - се отнася до елинистичната епоха.
Тогава на фара, построен на остров Фарос, са били инсталирани четири позлатени женски фигури. През деня те ярко блестели в лъчите на слънцето, а през нощта са били силно осветени, така че винаги да бъдат ясно видими от далеч.
Тези статуи на равни интервали се обръщали, а нощем издавали като тръби звуци, предупреждавайки моряците за близостта на брега.
Прототипи на роботи са също механичните фигури, създадени от арабския учен и изобретател Ал-Джазари (1136-1206). Той създава лодка с четирима механични музиканти, които свирят на тамбури, арфа и флейта.
Чертеж на хуманоиден робот е направен от Леонардо да Винчи около 1495 година. Бележките на Леонардо, намерени през 50-те години, съдържат подробни рисунки на механичен рицар, способен да седи, да разпери ръце, да движи главата си и да вдига забралото на шлема си.
Дизайнът най-вероятно се основава на анатомичните изследвания, записани във Витрувианския човек. Не е известно дали Леонардо се е опитал да изгради робот.
През 16-18 век в Западна Европа изграждането на автомати става широко разпространено - часовникови механизми, които външно приличат на хора или животни и понякога са способни да извършват доста сложни движения.
В колекцията на Смитсоновия институт в САЩ има един от най-ранните примери за такива автомати - "испанският монах" (около 40 см височина), способен да ходи, удряйки гърдите си с дясната си ръка и кимайки с глава; периодично той донася дървения кръст в лявата си ръка до устните си и го целува.
Смята се, че този автомат е направен около 1560 г. от механика Хуанело Туриано за император Карл V.
Източник: wiki
Вестници
Време на изобретяване: 17-ти век
Още Юлий Цезар започва да публикува "Актовете на Сената", а след това "Ежедневните социални деяния на хората". Римските вестници били глинени плочки, върху които била записана хрониката на събитията.
От около 911 г. в Китай започва да се появява "Дзин Бао" (Столичен вестник).
Съвременният аналог на вестниците - по външен види и функции, се появява в Европа в началото на 17 век - през 1605, 1609 и 1618 г., съответно в Германия и Нидерландия.
USD
CHF
EUR
GBP
