Хората са страхотни в спора. Но проект на IBM показва, че компютрите също се справят добре.

В понеделник Хариш Натараджан, гранд финалист в Световното първенство по дебати за 2016 г., се изправи срещу IBM Project Debater - компютъра, представян от компанията като първата система за изкуствен интелект (ИИ), създадена да дебатира хората. Натараджан печели, но компютърът демонстрира все по-сложните аргументи, които ИИ започва да прави. Дебатът можете да гледате тук:

Project Debater, който се разработва от 2012 г., е проектиран да прави кохерентни, убедителни собствени речи, като взима аргументите на човешкия опонент предвид и създава собствено оборване. Той дори формулира свой собствен заключителен аргумент (който взима предвид казаното на дебата, а не само подготвеното предварително), информира CNN.

За да генерира своите аргументи и опровержения, Project Debater използва статии от вестници и списания от собствената си база данни и също така взема под внимание нюансите на аргументите на противника. Той не е свързан с интернет и не може да използва аргументи от сайтове като Wikipedia.

Дебатът в понеделник, организиран от компанията с нестопанска цел за организиране на дебати Intelligence Squared US, се проведе пред публика в центъра за изкуства в Йерба Буена в Сан Франциско. Темата на дебата - "Трябва ли да се субсидира или не предучилищното образование" - е била разкрита на системата за изкуствен интелект и на Нараджан 15 минути преди да излязат на сцената, според правилата на формата. Project Debater се аргументира в полза на субсидираното предучилищно образование.

Дебатът се е провел в традиционен стил и формат. Всяка от страните е изложила своето 4-минутно откриващо изказване, след което всеки от тях е представил и 4-минутно опровержение на другата страна. Накрая те са представили и своите двуминутни заключителни аргументи. Публиката е била помолена да гласува за едната или другата страна в началото на дебата и отново в края.

"Привет, Хариш" - поздравява дебатьора Изкуственият интелект в началото, говорейки с женски монотонен глас. Аргументите на Project Debater включват, наред с други неща, че субсидираното предучилищно обучение може да помогне за прекъсване на цикъла на бедност. Системата се изказва с пълни изречения, черпейки от редица проучвания (включително от американските центрове за контрол на заболяванията).

Натараджан, аргументирайки се срещу предложението, казва, че субсидиите ще консумират ресурси, които семействата от средната класа могат да използват за други неща. Той също така твърди, че субсидирането на предучилищно образование не означава, че всички деца ще могат даго посещават.

"Все още ще има хора, които няма да могат да си го позволят, заради реалностите на пазара," казва той.

Решителният момент на дебата идва при най- големите различия между човека и компютъра (извън външния вид и вокалните възможности). Натараджан разглежда конкретни части от аргументите на Project Debater и ги оборва - като например казва, че е нереалистично да се очаква от правителството да има неограничен бюджет, който да се насочи към полезни програми.

Опровержението на Project Debater пък, макар и красноречиво формулирано, изглежда по-скоро като продължение на първоначалния му аргумент, отколкото на истинско опровержение на аргументите на Натараджан. Системата запазва най-добрите си контрааргументи за заключителното изявление. Макар и не съвсем според правилата на формата, всички елементи на един добър дебат изглеждат налични.

Докато чака окончателното гласуване, Натараджан казва, че е интересно, че Project Debater може да контекстуализира информация и да извлича детайли от научните изследвания. Комбинацията на уменията ѝ с тези на човек, казва той, "може да бъде невероятно могъщо."

Преди дебата 79% от аудиторията се съгласяват, че предучилищното образование трябва да бъде субсидирано, а 13% не са. До края 62% от тълпата се съгласява, а 30% заемат противоположното мнение. Тъй като този формат на дебати е награждава с победа страната, която печели най-много точки, Натараджан печели.

Project Debater показва как системите за изкуствен интелект стават все по-гъвкави през последните години. Изкуственият интелект, който сме свикнали да виждаме - като цифровите асистенти, вградени в интелигентните високоговорители - има твърде ограничени приложения, като например отговарянето на конкретни въпроси. Но системата на IBM показва как технологията може да се използва и за изследване на проблеми, които не винаги имат едностранен отговор и решение.

Това може да помогне на хората да намерят нови начини за работа с компютри и да използват ИИ за откриване на повече решения на проблемите.

"Наистина се променят границите на видовете системи за изкуствен интелект, които сега са по-интерактивни и могат да ни разберат по-добре", заявява директорът на IBM Research Дарио Гил, цитиран от CNN.