През 1950 г. физикът Енрико Ферми повдига много важен въпрос за Вселената и съществуването на извънземен живот.

Имайки предвид размера и възрастта на Вселената и статистическата вероятност за живот в други слънчеви системи, защо човечеството не е видяло никакви индикации на интелигентен живот в Космоса, пита ученият тогава.

Този въпрос, познат като парадокса на Ферми, продължава да ни преследва и до днес.

Ако наистина има милиарди системи от звезди в нашата галактика и условията, необходими за развитието на живот, не са толкова рядко срещани, тогава къде са извънземните?

Според скорошен доклад на изследователи от Австралийския национален университет отговорът може да е простичък: всички те са мъртви. Проучвателният екип дава предположението, че решението на парадокса може да е в това, че животът е толкова крехък, че по-голямата част от него просто не оцелява, пише Business Insider.

Към момента учените са открили 2049 планети в 1297 планетарни системи. Доклад от 2013 г. на Националната академия на науките на САЩ сочеше, че може да има 40 милиарда планети с размери като този на Земята, които се движат в орбита в годните за живеене зони на звезди, подобни на Слънцето, и червени джуджета в рамките на Млечния път, както и че 11 милиарда от тях може да обикалят в орбита около звезди, подобни на Слънцето.

В Космоса се върти бизнес за 300 млрд. долара

В Космоса се върти бизнес за 300 млрд. долара

Скоро космическата индустрия ще държи 10% от световната икономика

В този ред на мисли не би трябвало да има недостиг на извънземни цивилизации. Имайки предвид, че някои учени са пресметнали, че нашата галактика е на повече от 13 милиарда години, част от този живот не е имал липса на време, за да еволюира и да изработи цялата необходима технология, за да стигне до нас и да ни открие.

Според д-р Адитя Чопра, който е водещ автор на изследването на австралийското учебно заведение, трябва да се вземе под внимание това, че еволюционният процес е изпълнен с препятствия.

Екскурзия до Космоса – възможна след две години

Екскурзия до Космоса – възможна след две години

Първи успешен опит за приземяване на ракетата New Shepard

„Ранният живот е крехък, затова смятаме, че рядко се развива достатъчно бързо, за да оцелее. Повечето ранни планетарни среди са нестабилни. За да се създаде обитаема планета, формите на живот трябва да регулират парниковите газове, като водата и въглеродния диоксид, за да поддържат температурите на повърхността стабилни”, споделя Чопра.

Парадоксът на Ферми продължава да съществува вече над 50 години и ще продължи, докато не направим контакт с извънземна цивилизация. Междувременно всичко, което можем да направим, е да спекулираме. Както казва британският писател и изобретател Артър Кларк: „Съществуват две възможности: Или сме сами във Вселената или не сме. И двете са еднакво ужасяващи”.