Българските компании за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) изнасят стоки и услуги на стойност над един милиард долара годишно. Това прави около 12 процента от целия български износ. Експортът на ИКТ продукти се оценява на 12.5 на сто, а на ИКТ услуги - на приблизително 9.5 процента. Данните са от доклади на Световната банка и Световния икономически форум в Давос, обобщени от Българската асоциация на софтуерните компании.

Шестдесет процента от оборота на софтуерната индустрия у нас идва от износ. Тази тенденция се увеличи осезателно през годините на кризата, защото българският пазар се оказа твърде малък да поеме една бързо развиваща се технологична продукция. Точно експортът на стоки и услуги в ИКТ сектора се оказа спасителен пояс за бранша, който напук на икономическата стагнация, се развиваше с бурни темпове. Той продължава да бъде най-динамичният отрасъл в българската икономика. И не само това. За конкурентоспособността на българските компании говори и фактът, че техните продукти са желани навсякъде по света, а делът им в експортната листа на България се увеличава. Производителността на труда в бранша бележи сериозен ръст от близо двадесет процента, и то във времена на криза.

Явно ИКТ секторът се оказа един от най-гъвкавите, който бързо се адаптира към новите условия на пазара. Формулата на успешния бизнес са добрите партньори и проекти в чужбина. Много български компании работят вече не само в аутсорсинг индустрията, но и произвеждат собствени продукти и услуги, които намират изключително добър прием на световните пазари. А част от тези пазари са в западноевропейските страни и дори в САЩ. Българският ИКТ бизнес открива вече и свои офиси в Европа, САЩ, Азия.

Сериозната индустрия на ИКТ, която генерира един милиард долара експорт, не се плаши от икономическата криза, а от кризата с недостиг на специализирани кадри. Трънчето в петата на бранша е липсата на достатъчно квалифицирани специалисти. Въпреки че България генерира годишно над две хиляди IT професионалисти, образователното ниво на университетите не отговаря на изискванията на бизнеса. Основният проблем е липсата на практическа насоченост на академичното обучение. Да не говорим за „изтичането на мозъци". Въпреки че заплатите в този сектор са едни от най-високите за стандарта на България - около хиляда-две хиляди евро, най-добрите напускат страната в търсене на по-добра перспектива за реализация.

Проблемът е сериозен, твърдят от бранша, защото липсата на квалифицирани специалисти може да доведе както до намаляване на оборотите на бизнеса, така и до свиване на износа на ИКТ продукти. Така растежът на един печеливш бизнес е заплашен от нарастваща вътрешна криза на човешки ресурси. Стигна се дотам, че браншът започна да лобира за привличане на чуждестранни специалисти, по подобие на западноевропейските държави, с издаване на „зелени карти".

Експертите са категорични, че част от вината е и у тях. Защото бизнесът трябва да работи съвместно с учебните заведения, за да изгради дългосрочна система за академични и практически умения на бъдещите специалисти. Проучване на ICT Media сред компаниите, които експортират ИКТ продукти и услуги показва, че за успехите си те разчитат най-много на своите служители и тяхната квалификация. Затова и „кадрите решават всичко".

Що се отнася до IT пазара, то през миналата година той е реализирал ръст от 2.8 на сто, показват анализите на изследователската компания „IDC България". Рискът от рецесия през тази година в страни като Испания, Италия, Кипър и Гърция ще окаже влияние върху пазара в Централна и Източна Европа и неминуемо и върху България. Към това се добавят и фактори като несигурната политическа обстановка, ниското вътрешно потребление, високата безработица, слабият икономически растеж. Въпреки това, анализаторите прогнозират 6.7 процента ръст на IT пазара в България до 2017 г.