Комуникацията между публичния и частен сектор отшумя през последните няколко години. Има определени зони, в които държавата, нейните органи и структури са от ключово значение, но когато държавата абдикира от тези зони, това не е в полза на бизнеса, заяви Велизар Соколов, управител на Арсис Консултинг - юридически представител на BSA (Сдружение на издателите на бизнес софтуер) в България, по време на форума  BizTech 2011, коментира  TechNews.bg.

За да бъдат защитени продуктите на софтуерните компании, трябва да се стъпи на нормативна база. Последният успешен законодателен опит е през 2006 гоидна. Дотогава приемахме закони, които са синхронизирани с европейското законодателство, но впоследствие законодателният процес излезе от диалог между законодателя и частния сектор, коментира Соколов.

Законът за авторското право е много важен за софтуерната индустрия, тъй катокомпютърните програми са най-крехките продукти на авторското право. Нивото на софтуерното пиратство у нас преди години бе над 80% и едва през 2010-та падна до 65%.

Легалният бизнес работи на 35% от пазара, което му пречи да инвестира в иновации и нови продукти. Държавата не създава предпоставки, а частният бизнес не би могъл  да направи това сам. Необходимо е съгласуване на законодателството с нуждите на бизнеса в България, подчерта Соколов.

Макар и законодателството в областта на интелектуалната собственост и авторските права да е на европейско ниво, спазването на законите е по-скоро добро пожелание, което не се реализира на практика.

В инспектората на Министерство на кулутрата, например, работят само трима души, които отговарят за всички форми на използване на продукти под закрила на закона за интелектуална собственост, на територията в цялата страна. Непосилна задача е този малък състав да отговори на всички сигнали. Административният капацитет е абсолютно недостатъчен, заяви представителят на BSA.

Според статистката по чл. 172а, от образуваните наказателни производства само 10% стигат до съдебна зала. Има дори случаи, при които наказателното производство приключва след 10 години. Притеснително е също, че макар и малко от производствата да стигат до съдебната зала, съдът е благосклонен към нарушителите, независимо от санкциите - лишаване от свобода (условно) и глоба.

Глобите са малки и не са причина потребителите да се замислят дали повторно да направят същото нарушение, което често се равнява на хиляди евро в използване на нелицензиран софтуер. За да може 35-те процента легален пазар да станат 50% (при средно ниво на пазара на легален софтуер в европейските държави - 65%), наред с браншовитe организации и държавата трябва да поеме инициативата за решаване на този проблем, да има политическа воля за преодоляване на интелектуалното пиратство, каза още Велизар Соколов.

Той даде за пример инициатива на френския президент Никола Саркози, който успя да наложи тристепенен тест за използване на нелегално съдържание онлайн. Негована идея бе възприета по-късно в Англия и Германия.

У нас Министерството на културата проведе информационна кампания през 2010 и 2011 г., в рамките на която бяха изпратени писма до 15 хиляди фирми с апел да лицензират софтуера си. Кампанията даде бързи резултати - през миналата година бе регистриран спад от 2% на софтуерното пиратство.

„ Ако се ангажират и други институции, можем да постигнем дори 4% спад", смята Велизар Соколов. От тези 65% пиратски софтуер в държавата не влизат данъци, а същевременно тя няма ясна политика по проблема.

Пазарът трябва да бъде отвоюван от тези, които използват нелегален софтуер. За целта е необходима много ясна комуникация между държавата и частния сектор. Държавата трябва да има кураж да предприеме всички необходими мерки, за да позволи на  бизнеса да се развива, заключи Соколов.