Преглед на една IT обществена поръчка от един програмист

Редакцията на Money.bg препечатва текста на Антон Стойчев "Преглед на една IT обществена поръчка от един програмист" от личния му блог, в който той разнищва как държавата поръчва софтуер за електронното правителство.

Накратко

В този текст разглеждам как са дадени 3 милиона лв (3 000 000 лв) за изработката на уеб страница, на която хората могат да плащат и проверяват своите държавни задължения онлайн, но която страница по мое мнение (аргументирано в текста) ще остане ниско-ползвана.

Поръчката включва и други неща, които обаче могат да се игнорират спокойно. Защо могат да се игнорират отново съм описал по-долу. Важното е че главният продукт, който хората (гражданите) получават за 3 мил. лв е точно това - страница на която е възможно да се плаща по интернет. Възможно, но не е лесно.

Предупреждавам, че сравнено с всичко, което става по света и за което може да ви е грижа (войни, агресия и екологични бедствия) тази тема не е важна. Това е просто едно мое разследване (от ролята ми на програмист) в това как се поръчва софтуер за българското електронно управление. Срамно ми е дори, че отделям време за това пред останалото по света, но ми е интересно и това си е. От това разбирам и това мога да разкажа.

С текста критичино разглеждам не само изпълнението, а и начина, по които е поръчан софтуера от държавната админстрация. Няма "лоша фирма". Комбинация е.

Най-отдолу, за сравнение, давам и моята оценка като време и цена за подобен продукт, както и обяснявам какво бих направил в момента.

Защо точно тази поръчка

В работата ми над софтуерни системи съм имал опит с различни начини за плащане по интернет. Интернет магазини, абонаментни услуги, дарения и др. Темата ми е интересна. В момента текат още няколко държавни поръчки за софтуер, но тази мога да разбера най-детайлно. Разглеждането на една поръчка отнема немалко време и това е причината да се фокусирам само над една.

Източници

Твърденията тук са базирани на официални държавни документи. Анализирам документите и процеса на работа при софтуерни проекти базирайки се на моя опит.

Ето как стартира всичко:

- намерих документи за актуална обществена поръчка в Агенцията по обществени поръчки (АОП), №00042-2014-0009, от която частта за "електронни разплащания и услуга за удостоверяване на време" е на стойност 2 милиона.

- след доста търсене намерих и допълнителни материали за тази поръчка в сайта на МТИТС, които не са налични на сайта на агенцията (защо не са по дяволите?). Договори, документация, протоколи и тн.

- намерих информация в друга поръчка в АОП за 1 милион. Тази стара поръчка е базата, върху която текущата надгражда. За старата поръчка разбрах от допълнителните материали на текущата поръчка.

- на пресконференция миналия петък (09.10.2015) относно актуалните обществени поръчки по темата "ел. управление", мой колега задаваше върпоси. От там има допълнителна информация.
От двете поръчки общо стават 3 милиона.

И за какво е тази поръчка?

Нека дам пример: Пазарували ли сте по интернет? - отивате на уеб сайт, избирате продукт и на страницата за плащане пишете вашите детайли, натискате "Плати" и готово.

Тази държавна поръчка е за разработката на такава "страницата за плащане" с опцията за проверка на задължения. Не става дума за разработване на нов начин за плащане, а просто за интеграцията на съществуващите такива. Това беше и демонстрираното на пресконференцията.

Теоретично през нея трябва да можете да плащате задължения към всички администрации и да проверявате за нови задължения. Да плащате осигуровки, данъци, такси и тн, както и да питате "хей, какво друго дължа". Звучи супер!

Реално, след края на поръчката ще може да плащате само към няколко администрации (поне 2) и ще ви е нужен електронен подпис преди да можете да правите каквото и да е. Не е супер.

Веднага ми идва първия въпрос:

Защо е нужно да имам електронен подпис за да платя задължения?
Не става дума за проверката на задължение, а просто за плащането. В момента всеки може да плати задължения (чужди или свои) чрез 1 банков превод. Примерно, на теб читателю, утре мога да ти платя осигуровките.

Защо изведнъж трябва човек да има ел. подпис (нещо, което хич не е лесно за ползване, нито е безплатно), за да плаща. Аз не горя от желание да си давам парите. В интерес на държавата е да ме улесни, не да го прави по-сложно.

Какво точно включва поръчката?

Това, за което говоря тук е "Дейност 2" от актуална обществена поръчка. За дейността ще се платят 2 мил. лв. Тя цели надграждане на стара поръчка от 2008 за 1 мил. лв. В дейността се надгражда съществуваща система за плащания по интернет (изработена в старата поръчка) и допълнително се разработва "услуга за удостоверяване на време".

Важно е да отбележа, че министерството, което поръчва това (МТИТС) вече има "услуга за удостоверяване на време". Защо не се преизползва тази съществуваща услуга за целите на цялото ел. управление, а се изгражда наново не е ясно. Не можем и да проверим, понеже съществуващата услуга не е с отворен код.

Цялото име на дейността е:

Надграждане на системата за електронни разплащания към централната и местна администрация, чрез разработване на единна входна точка за използване на наличните инструменти за плащане в Р България и разработване на услуга за удостоверяване на време
Както виждате, споменава се готова система - "системата за електронни разплащания към централната и местна администрация". Тя вече съществува. Поне по документи, нали? За нея е платено 1 милион все пак.

Четейки документацията за новата поръчка, ясно се твърди, че в старата вече е изградена системата за плащане и проверка на задълженията. Новата поръчка трябва да:

"разработи единна входна точка"
Това е цитат от документацията. В документацията също пише, че единен портал - https://pay.egov.bg/ вече е разработен като част от старата поръчка. Та какво точно се прави сега? Има три варианта:

Първият вариант е фактически старата поръчка да не е свършила това, което се твърди. Да са дадени парите (в АОП не е отбелязано, че поръчката е отменена, тоест тя е успешна) и този факт да е "скрито-покрит".

Вторият вариант е документацията на новата поръчка да е грешна. Това, значи че търгът комуникира нереални изисквания и елиминира потенциални изпълнители.

И третият вариант е всичко да е свършено в старата поръчка, и в новата поръчка за 2 милиона няма да се правят много неща. Вече почти всичко е готово.

Аз залагам на вариант №1. Това значи, че държавата е дала 1 милион на вятъра и не го признава - по документи такава система съществува и само трябва да се надгради. Щом държавата казва така, нека и ние анализираме с тази гледна точка.

Интересно е да спомена, че по документи в старата поръчка е създаден начин, всеки гражданин да си проверява всички държавни задължения чрез интернет банкирането на своята банка. Аз обаче, не знам за банка, която предлага такава услуга. Коментирайте ако имате бутон тип "Преглед на задължения към държавата" в интернет банкирането ви, който бутон да връща списък включващ не само някои данъци, а всичко - от такси за услуга или удостоверение, което сте поръчали, до държавни, местни и осигурителни задължения.

Как ще се изработи поръчката? - разбивка

Из допълнителните материали за поръчката може да видите документ с 195 страници описващ как ще бъде изпълнена дейността.

Базирано на това описание и документацията може да видим, че реално резултата на проектът е:

анализ за текущото състояние на старата поръчка и нормативната уредба
предложения за промяна в нормативната уредба свързани с онлайн плащания
мистичното надграждане на старата система
обучение на 10 човека на системата
интеграция на системата с 2 администрации (наистина само 2)
поддръжка на софтуера 36 месеца
Директно ви казвам за 2 минути каква ще е анализът и предложенията:

Анализ и предложения

Анализът на старата система ще покаже че старата система реално не функционира. Това лесно може се види, понеже портал https://pay.egov.bg/ не е бил ползван от никой. Ако погледнем и страницата "За нас" ще видим, че там авторът е новият изпълнител, а не старият. Какво е станало със стария портал не знаем.

Горе споменах и че банките би трябвало да имат вече бутон "Преглед на задължения към държавата", но реално нямат.

Надграждането изглежда да бъде преработка. Държавната администрация ще се съгласи с този анализ и системата ще бъде преработена.

Трябва да се направи и анализ на начините за плащане. На всеки един програмист работил с онлайн плащания в България е ясно кои са начините за плащания. А който не знае, може за няколко часа да разбере, като просто прелисти списъка с лицензирани платежни системи поддържан от БНБ. Заедно с разлеждането на условия за ползване и тарифи ще отнеме няколко дни - това е за някой напълно незапознат.

Единственото нормално заключение от анализа на бизнес процесите, пък, ще бъде това че текущият начин на плащане на задължения е ненормален - в момента всяка администрация има собствена сметка, а някои администрации дори повече от една, и тези сметки в края на краищата отиват в една обща - на държавния бюджет. Това е огромно усложенение откъм логистика и допълнителни разходи. Не само за администрацията, а и за гражданите.

Единствената нормална препоръка за промяна в нормативната уредба би била тези сметки да се обединият в една обща, а целта на всяко плащане към общата сметка да се разпознава автоматично по код изпратен с плащането.

Допълнително предложение в най-добрия случай ще бъде:

Таксата на платежният оператор да се включва в крайната сума на задължението, а да не се добавя допълнително върху крайната сума.

Всичко друго нормативно работи и ако държ. администрация наиситна иска да започне с плащанията, то тя може.

И ето - готово. Анализът и предложенията ги свършихме. Тук не се шегувам. Няма пречки за плащанията по интернет. Описаните предложения горе биха улеснили и оптимизирали процеса, но липсата им не го спира.

Надграждането

Реално, ако старата софтуерна система работи, не виждам какво има да се прави по новата.

Но да речем, че старата система не работи. Тази система трябва да включва начин за държ. администрация да въвежда задълженията на гражданите и начин за гражданите да ги проверяват и плащат.

Начинът за въвеждане на задължения е нещо ултимативно просто, особено ако ще става ръчно. Ако става автоматично е нужно тази система да "си говори" с деловодната система на всяка администрация. Това е част от интеграцията; нея коментирам по-долу.

Остава само "начин за плащане". Това е точно "страничката за плащане". Тук ще трябва да поработят програмистите на изпълнителя, но не си представяйте нещо прекалено сложно. Има работещи безплатни примери за това. Няколко подобни алгоритъма ще трябва да се направят.

Паралелно с това, ако от старата система абсолютно нищо не работи, ще трябва да се преговаря с банките да доразвият своите системи за интернет банкиране и добавят опцията за проверка на задължения.

Поддръжката

Горе споменах, че системата за плащания работи само за хора, които имат ел. подпис. Еми познайте, колко хора имат ел. подпис - не много. Освен това системата ще се интегрира само с няколко администрации.

Това значи че работата по "поддръжката" ще е много малко, поне преди електронната идентичност да се наложи в България, а дотогава гаранционния срок ще се е преполовил.

Интеграцията с администрации

Ако въвеждането на задължения в системата става ръчно, то изпълнителят в тази поръчка не трябва да върши много. Просто да обучи хората - администраторите, които ще въвеждат.

Ако е въвеждането на задъжелния е автоматично, програмистите на изпълнителят трябва да поработят.

Допълнително всяка админстрация трябва сама да сключва договор със своята банка (или банки), за да позволи онлайн плащания. Тези договори при доста банки включват месечни/годишни такси.

Екипът

От наличните документи става ясно, че по поръчката ще работят 10 човека:

1 проектов ръководител
2-ма юристи
1 ръководител на софтуерна разработка
2-ма програмиста
1 бизнес аналитик
1 QA
1 експерт по сигурността
1 икономист
Тези 10 човека не работят винаги паралелно. Работа на някои зависи от свършената работа на останалите.

Ако вземете предвид моята рецензия на анализа и предложенията по юридическите и бизнес процесите, то 2-ма юриста, 1 икономист и 1 бизнес аналитик не виждам какво точно ще правят. 4-ма човека ще вършат дейност, която по начало е с доста ясен изход.

Дори юристите да предложат допълнителни промени, това са само предложения. Реалното прилагане на предложенията в закона ще е работа на министерството.

Хората работили над софтуерен проект ще забележат, че от списъка липсва графичен дизайнер. Такъв е жизнено важен за всеки софтуер, който не иска да се окаже напълно неизползвам от гледна точка на достъпност и удобство за потребителя.

Някои от тези роли в екипа са изисквани от заданието на обществената поръчка, така че странният екип не е създаден единствено от фирмата-изпълнител.

Малко сметки

Да речем че всички хора са абсолютно неделима част за проекта (което според мен е глупост). В този случай, ако разделите 2 милиона на 11 месеца (такава е продължителността на проекта) спрямо натоварването на различните хора в екипа ще получите нещо като 30 000лв заплата на месец за всеки - помнете, че те не работят паралелно.

Да речем, че фирмата от 2 милиона има 1 милион печалба/марж. Това са отново някъде 15 000 лв на месец за всеки, а фирмата е спечелила 1 милион. Това е в случай, че всички взимат по равно, а знаем че това няма да е така. Знаем и че хората във фирмата няма да им е платено 15 000 лв. на месец. На който и да е от тях.

В сметките си включвам и гаранционния период, по време на който както описах горе няма да има голяма ползваемост на продукта, тоест поддръжката няма да отнема време, т.е. няма да отнема и толкова пари. На фона на 2 милиона е пренебрежимо.

Какво да очакваме от тази система?

Ще бъде уеб сайт, в който влизате само с ел. подпис и вътре може да проверите задълженията си към администрациите, с които сайта работи, както и да ги платите. Виждам следните проблеми:

1. Само хора с ел. подпис ще могат да ползват системата. Който няма - няма. Хора с ел. подпис познавам малко. Това най-често са техничари, както и хора от правния или финансов сектор. Рядко профилът на човек с ел. подпис е друг, а идеята на портала за плащания е да бъде за всеки.

Допълнително, за да работи с ел. идентичност, която се планира от МВР, системата ще трябва да се доработи, тоест още време и разходи.

Системата няма да работи през мобилни устройства, понеже изисква ел. подпис.

2. Системата няма да помни вашите детайли за плащане. Всеки път ще трябва да въвеждате вашите детайли. Освен това всеки път ще трябва да избирате как искате да платите и всеки път трябва да се съгласявате с условията за ползване. Допълнително, понеже всяка от администрациите имат отделни сметки и банки, ще трябва да попълвате данните си в различни на вид системи за плащане.

Почти всеки адекватен бизнес предлагащ заплащане онлайн има опцията "запазване на детайли за плащане". Това е напълно възможно в България. Няма причина една нова система за 2 милиона да пренебрегва този факт. Освен това е незаконно, държавата да изисква информация, която вече сте предоставили.

3. Системата ще работи само с някои администрации, и за да се интегира с останалите отново е нужно време и пари.

Всяка администрация трябва да сключва договор със своята банката, за да има онлайн плащания. Всяка банка предлага различен на вид страничка за плащане. Системата няма да има възможност за директно вграждане в страниците на различните администрации, тоест ще бъдете прехвърляни от една система на друга.

Интересен факт е, че дори в текущото законодателство е напълно легално поръчаната система реално да бъде свързана с 1 сметка и да има 1 входна точка, от която да се разпределят плащанията. Това ще улесни много интеграциите с администрациите и достъпността за гражданите. Това обаче не се прави.

4. За системата не са планирани дизайнер, copywriter и човек, работещ над ползваемост. Поне по документи. Ако това наистина е така, може да очакваме уеб страница с нелогични стъпки, трудно достъпна или дори антидостъпна - в тон с 99% от останалите държавни разработки.

5. За системата не е предвидена информационна кампания в проекта. Ако такава бъде направена ще има нужда от допълнително време и пари.

Съдейки по обичайната държ. практика, тази информационна кампания / маркетинг няма да бъде достатъчно силна, а без такава и най-страхотният продукт ще остане неползван.

Ако не се появи, някой като мен, който да изрови линк към системата, тя може да остане напълно непозната.

Общата сума за това е 3 000 000 лв. Ако искаме да работи с ел. идентичност, да има информационна кампания и да работи с всички администрации ще струва и още пари и още време.

А какво може да бъде?

Субективно ви давам моята оценка за подобен продукт, за да прецените:

На мястото на изпълнителите бих (с екип от ръководител, програмисти, дизайнери, copywriter и маркетолози) единствено се съгласил да направя интеграция с една обща сметка за всички администрации, понеже това е смисленото нещо. Бих спорил с администрацията и бих обосновал защо това е нужното. Това би било моята част "предложение за надграждане и изработка"

Едната сметка ще е готова да приема плащания след 6 месеца. Системата ще помни вашите детайли за плащане, а за хората с ел. подпис ще има опция да проверяват задълженият си. Това го оценявам на около 6 месеца, струващо от 200 000лв до 300 000лв. Би имало лесен за ползване дизайн, би работило на мобилни устройства и бихте имали опцията за автоматично плащане на задълженията щом нови се появят.

Общо взето система, в която можете да влезете веднъж, да въведете вашите детайли и повече въобще да не се занимавате.

Какво можем да направим сега?

Аз лично няма да подавам сигнал или да съдя, когото и да е било. Договорът за поръчката е сключен и над системата вече се работи.

Искам да се свържа с изпълнителя и да им предложа да работим заедно. Надявам се така крайният продукт да подобри потенциала си. Дам, дори след тази статия, която може да се оцени като обвиняваща, ще се свържа с тях и се надявам от тяхна страна да има разбиране, че продуктът е важен и целта е той да работи, да е полезен и да е масово достъпен.

Може да си зададем и няколко въпроса:

Защо в сайта на АОП не се публикуват останалите документи налични на сайта на министерството? Поне линкове/препратки към тях?

Защо в страницата програмата финансирала старата поръчка (ОПАК) пише че са отделени 1.5 мил. лв., а поръчката е за 1 мил. лв? От къде идва разликата?

Как почти винаги става така, че офертата на изпълнителите е около 95% от предвидения бюджет? Как е възможна такава точност?

Кой планира тези поръчки? Защо се поръчва нещо с такава специфичност без да се помисли дали все пак няма по-добър начин; дали не може първо да се помисли за по-голямата картинка?

Колко струва на фирмата изпълнител изчитането на всички изисквания и изготвянето на доста конкретен документ от 195 стр? Къде са описани тези разходи? Ако фирмата има шанс да загуби в търга (което би трябвало да е така), тогава не е ли прекалено голям риска на тази инвестиция? Защо държавата е направила толкова трудно да се работи по нетолкова сложна задача?

Колко струва комуникацията и отчетността за фирмата-изпълнител? Ръководителят ли го върши сам?