Масовата позната още като бърза мода успя да превърне няколко компании в световни хегемони що се отнася до достъпни облекла, обувки и аксесоари. Гиганти като европейските H&M, Zara и като британската Asos успяха да се превърнат в емблеми на модната индустрия през последните десетилетия, залагайки на този модел.
Но бързата мода си има цена и натискът над марките се засилва все повече заради негативния ѝ ефект върху околната среда. Производството на нарастващ обем дрехи всяка година за продажба в световен мащаб потребява огромно количество ресурси, замърсява водата и допринася за изхвърлянето на вредни газове в атмосферата.
В по-голям проблем и замърсител се превръщат и вече произведените дрехи, които така и не намират своите купувачи. Засега потребителите все още в значителна степен залагат на достъпната масова мода, когато пазаруват. Според експертите от инвестиционната банка UBS обаче тяхното поведение ще се промени в бъдеще.
"В случая с бързата мода смятаме, че е възможно да има промени в потребителското поведение, подобно на инициативите за ограничаване на пътуването със самолет и използването на пластмаса. Тази тенденция ще изкристализира, когато разбирането за негативния отпечатък върху околната среда и социалното въздействие станат по-широко разпространени", се казва в анализ на банката, цитиран от сайта Quartz.
В него се разглеждат различни сценарии, при които продажбите в сегмента на бързата мода ще се свият с 10 до 30% през следващите 5 до 10 години.
При най-негативния сценарий в следващите 5 години може да се очаква радикална промяна в нагласите на купувачите, въвеждането на законодателство за регулиране на сектора, както и промени в начина, по който самите компании произвеждат дрехите. Всичко това би означавало 30 на сто спад в продажбите в следващите няколко години.
Все пак от UBS подчертават, че "все още няма доказателства" тези съображения, свързани с устойчивостта на производството, да карат хората да купуват даден продукт по-малко. Въпреки това експертите подчертават, че нагласите на потребителите се менят бързо спрямо други отрасли, което има последици за компаниите от тях.
Пример за това е потреблението на сладки газирани напитки, което отчита рекорден спад през последните години заради рисковете за здравето.
Друг фактор са и различията в поведението на потребителите на различните пазари. Докато пазарите в западните по-богати държави са достатъчно зрели и няма много възможности за бърз растеж, то на протиположния полюс са развиващите се страни на изток, които дават възможности за бързо разрастване на фона на процъфтяващите си икономики.