"Кабинетът даде заден за новите изтребители" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Кабинетът даде заден за новите изтребители. Парите може да бъдат пренасочени към пехотата. Президентът се разгневи, че се подменя решението

Проектът за покупка на нови бойни самолети за армията вероятно ще бъде замразен за няколко години, след като правителството ясно даде заден ход за започването му. Въпреки че има определен модел изтребители - шведските "Грипен", и се очакваше кабинетът да реши, че започват преговорите, премиерът Бойко Борисов намекна в сряда вечерта за пренасочване на парите за самолетите към модернизиране на пехотата.

Борисов вижда възможност още да се лети със старите самолети.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"НАТО козирува на Тръмп", четем на първа страница в. "Капитал Daily"

Дебютът на американския президент в алианса е индикация, че САЩ не загърбва съюзниците си, но при някои условия с милиардна цена

Страх. Това беше първото усещане, когато Доналд Тръмп, току-що станал президент, обясни, че НАТО е "отживелица" и че европейските държави трябва да плащат повече, ако искат да получават гаранции за сигурността си. Причината за страха е, че от края на Втората световна война насам Западна Европа, а след падането на Берлинската стена и по-голямата част от Източна, разчита на военната мощ на САЩ. Без американската армия НАТО вероятно би деградирала до банална международна организация.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Един съд отказва разсекретяване на стенограмата за КТБ, друг разрешава" е заглавиe от в. "24 часа"

Само в рамките на седем дни Административният съд в София излиза с две различни решения по повод на това дали да се разсекрети стенограмата от заседание при президента по казуса КТБ.

Едното е от 10 май и е на съдия Стефан Станчев, който позволява да се разсекрети стенограмата. Делото е образувано по жалба на Атанас Чобанов от сайта "Биволъ" по Закона за достъп до информация. На 3 май по жалба на неправителствената организация БОЕЦ съдия Бранимира Митушева пък отказва разсекретяване на стенограмата.

В най-общи линии аргументите и на двамата съдии се движат около това дали на заседанието при президента Росен Плевнелиев на 29 юни 2014 г. по повод КТБ е изнасяна професионална тайна или не. В случай, че в стенограмата има професионална тайна, тя не може да бъде огласена публично.

Прочети ще от в. "24 часа"

"Опасни гемии ни разхождат по морето" извежда на първа страница в. "Монитор"

Провериха 510 кораба преди началото на сезона

Опасни корабчета разхождат туристи в морето. Във Варна например има около 60 регистрирани лодки за разходки, като половината от тях са с по-голям капацитет, a капитаните им нямат нужната квалификация да ги управляват. От това лято обаче им е дадена възможност да преминат през допълнителни курсове и да узаконят дейността си, съобщи за "Монитор" шефът на "Морска администрация" в града капитан Валентин Енчев.

Сред най-фрапиращите нарушения са недостатъчният брой спасителни жилетки, които задължително трябва да се поставят по време на плаването. Не са малко и случаите на претоварване на лодките, като това най-често е констатирано по р. Камчия.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"История и истерия след "македонската земя"" четем на първа страница на в. "Труд"

Славянската писменост дойде от "македонската земя", заяви на 24 май руският президент Владимир Путин на среща с македонския си колега Георге Иванов. Думите му предизвикаха остри реакции у нас, а междувременно "Труд" потърси мнението на експерти.

Руският президент Владимир Путин е избрал позволяваща разнообразни тълкувания фраза, че кирилицата е дошла от "македонска земя". Причината е, че екипът му е бил наясно с официалното мнение на компетентните руски власти по въпроса. Това посочи в своя позиция по казуса директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Прочети още от в. "Труд"

"Азбука и игри на дипломация", четем във в. "Стандарт"

Фразата на руския президент Владимир Путин, че "славянската писменост идва от македонската земя", изречена в приветственото му слово към македонския му колега Георге Иванов, който е на посещение в Москва, за да получи наградата на името на руския патриарх Алексей Втори, предизвика нееднозначни реакции у нас. 

Предвид дипломатическия формат на срещата, както и датата 24 май - денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, тази част от речта на Владимир Путин е най-безобидният начин да поласкае своя гост. Използването на термина "земя", а не "държава",може да се приеме като част от дипломатическата куртоазия

Прочети още от в. "Стандарт"

"Еврозоната ще се променя. Без бърза писта за България", пише в. "Капитал"

Еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси следващата седмица ще даде подробности как ще се реформира валутният съюз

Европейската комисия ще представи следващата седмица предложение, което ще направи примамливо приемането на единната валута за всички страни от съюза, които все още са извън еврозоната. Това заяви еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси, цитиран от Reuters. Според агенцията предложението ще се съдържа в доклад за бъдещето на еврозоната. То ще е част от по-широк план на еврокомисията за реформиране на съюза след Brexit и ще е в отговор на все по-засилващия се евроскептицизъм.

Прочети още от в " Капитал"

"Финансирането на парче съсипва големите проекти", пише в. "Сега"

Планиране по български - първо правиш мост, после строиш широк път до него

През следващите години България ще трябва да финансира за сметка на националния бюджет редица големи проекти, които изискват многогодишно изпълнение. Такъв пример е магистрала "Хемус", за чието завършване ще са нужни над 2 млрд. лeва.

Защо от националния бюджет? Причините са различни. Най-непосредствената е очакваното съкращаване или пренасочване на средствата от европейски програми. В известен смисъл това вече се случи, след като в новата оперативна програма за транспорт ЕК настоя да се даде приоритет на жп проекти, "Хемус" не успя да попадне в нея и дострояването й през следващите години е за сметка на държавния бюджет. Същото се отнася и до други важни проекти като скоростния път Видин - София.

Прочети още от в. "Сега"

"Забраняват приватизацията на 199 държавни фирми" пише в. "Труд"

Правителството забранява приватизацията на 199 фирми с държавно участие, стана ясно от промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, качени за обществено обсъждане. От тях 136 са еднолични държавни търговски дружества, а 63 - с над 50% държавно участие. Идеята за край на приватизацията вече беше обявена от министъра на икономиката Емил Караниколов. В анализ, изготвен от ведомството му, става ясно, че заради промените в закона не се очаква да бъдат прекратени процедури, тъй като в момента има стартирали три такива за продажба на обособени части - две от Български пощи (в Панагюрище и В. Търново) и бивш учебен корпус в с. Миндя. Процедурите се очаква да приключат до 1 юни 2017 г.

Тъй като над 98 % от ресурса на българската държава за приватизация е изчерпан, затова се налага необходимостта да бъде преустановен процесът на продажба на акции и дялове, собственост на държавата, аргументират се от икономическото министерство.

Прочети още от в. "Труд"