Какво са суровини от критично значение и защо Европа внася над 60% от тях от една страна?

В началото на май месец Международната агенция по енергетика предупреди в свое изследване, че търсенето на т.нар. суровини от критично значение (от англ. critical raw materials - CRMs) ще се увеличи четири пъти с цел да бъдат покрити заложените цели в Парижкото споразумение.

Междувременно недостигът на инвестиции в минни проекти за добиването на такива суровини може да увеличи цените на технологиите за чиста енергия и да забави трансформацията на енергийния сектор.

В същия ден Европейската комисия (ЕК) също излезе с доклад, засягащ суровините от критично значение. В него от Комисията посочват, че подкрепят развитието на такива минни проекти, които ще намалят зависимостта на Европа от вноса на такива сурови материали конкретно от Китай.

Междувременно в началото на годината стана ясно, че Пекин обмисля по-сериозен контрол на износа на редкоземни елементи и други подобни продукти, като магнити, които са от особено значение за военната индустрия и зеления сектор.

"И двете решения са в резултат на предприетите защитни мерки срещу търговските санкции на САЩ, но също така и заради бързо растящото търсене на високотехнологични продукти, като електромобили и възобновяеми енергийни източници - все такива, чието производство се нуждае от редкоземни и критични суровини", пише в свой анализ за EURACTIV д-р Франк Умбах, който е директор на Европейския клъстер за климат и енергия към университета в Бон.

Редкоземните метали и страната, която е световен хегемон в добива им

70% от износа на редкоземни елементи идва от тази държава, а такива внасят 5 основни пазара

Към момента китайските компании контролират над 70% от добива на редкоземни елементи, повече от 90% от процеса по преработката им. Също така азиатският гигант е отговорен за около 80 на сто от производството на кобалт.

Китай е единствената суперсила, която управлява веригите за доставки на ключови суровини за високотехнологичните производства. Също така страната осигурява 98% от доставките на редкоземни метали за Европа и около 62% от тези на суровини от критично значение.

Деверсифицирането на доставките на тези материали и суровини е от ключово значение за Стария континент особено що се отнася до разрастването на производството на електромобили и на възобновяема енергия.

От ЕС очакват заради литиево-йонните батерии в колите и заради съоръженията за съхранение на енергия търсенето на литий да нарасне 18 пъти, това на кобалт - 5 пъти, а като цяло на редкоземни елементи - 10 пъти до 2030 година.

Факторът, който може да спре производството на 20 милиона електромобила до 2030-а

Цената на ключов за индустрията метал може да скочи 3 пъти през това десетилетие

"Чрез гарантирането на собствени доставки на литий, редкоземни елементи и други, както и чрез диверсифициране на вноса, Комисията се надява ЕС да осигурява 80% от необходимите си доставки на литий до 2025 година", посочва д-р Умбах.

"Добивът на суровини в границите на Европа значително би намалил изхвърляните емисии парникови газове за разлика от минните проекти извън Европа. Това най-вече се дължи на по-строгите правила за опазване на околната среда", обяснява още той.

Според изследвания преработката на един тон метал в Европа произвежда до 8 пъти по-малко въглеродни емисии в сравнение с преработката на същото количество в Китай.

"Заради липсата на проактивна комуникационна стратегия за подкрепа на минните проекти в Европа може да възникне конфликт на интереси и да бъде особено трудно за НПО-та и зелените партии. Те щ е трябва да решат кое е по-важно за тях - опазването на околната среда на местно ниво или ефективните и устойчиви усилия на глобално ниво за ограничаване на промените в климата", заключва експертът.