Колко са "ловците" на трюфели у нас и кое определя цената на скъпата гъба?

България се появява на световната карта с находища от трюфел едва през последните 15 години, но пък има голям потенциал дори за култивиране на скъпоценния природен дар. Точна статистика за находищата на трюфели у нас няма, няма и данни за количествата изнасяни от нас за година, пише БНР.

Намира се предимно черен летен трюфел, който е най-разпространен във всички региони на страната. По-рядко се открива белият трюфел, който понякога достига до космически цени на световните пазари и може да донесе големи печалби на т.нар. ловци на трюфели.

Скъпият бял трюфел силно поевтиня

Добри новини за любителите на ароматната гъба

Както във всеки занаят е нужно и търпение и постоянство и най-вече добре обучено куче, което да върви "по следите" на ароматната гъба. Смята се, че хората, които се занимават с това у нас са около 10 хиляди, но броят им не е постоянен, защото някои се отказват, когато цената им намалява в световен мащаб. Тя се определя спрямо добива.

В България търсене на такава стока почти няма, трюфелите се смятат за скъп деликатес, който почти не намира приложение в националната кухня. 

Но повечето запознати, подобно на иманярите, пазят в тайна находищата.

В тази европейска държава хлябът стана по-скъп от свинското месо. Цената му гони 6.65 евро

Потребителските цени през юни са се увеличили с 12,1 на сто

"Така трюфелите се оказват достъпни само за посветени", казва Димитър Димитров - председател на асоциация "Български трюфел". Преди 10 години, той попада почти случайно в "затвореното общество" и смята, че е крайно време събирането на трюфели да намери място в българското законодателство, защото само така може да се работи регламентирано и в България.

"В България трюфелът не съществува като култура, ако съдим по нашето законодателство - посочва Димитър Димитров. Той поси, че няма никакво подпомагане за желаещите да организират конкретно трюфелни плантации. А в чужбина ако решиш да правиш такава плантация, ти получаваш от държавата много големи субсидии за първоначално засаждане, които ти покриват почти 90% от началните разходи. После пък има 10 годишен план, с който се подпомагат плантациите, като най-трудни са първите пет, защото тогава няма никакъв добив. Много сериозно подпомагане има в Италия, Франция, Испания, но в България сме далеч от тяхната практика."