Ето защо инвестирането не трябва да е забавно

Успешното инвестиране е контраинтуитивно. За разлика, да речем, от екшън филм, вие би следвало да искате вашите инвестиции да бъдат възможно най-скучни. И веднага обяснявам защо.

Идеалните фондове на днешните нестабилни пазари не са онези "секси технологии" или тези с агресивен растеж, а стабилни, предвидими балансирани или фондове за разпределение, които са добре диверсифицирани между акции и облигации.

Редица проучвания показват, че повечето инвеститори уцелват ужасен момент, когато става въпрос за покупка и продажба на взаимни фондове, и колкото по-нестабилен е фондът, толкова по-лош е моментът, който избират. От тук идва и съветът на много финансови анализатори, който най-вероятно сте чували "не се опитвайте да таймирате пазара". Казано с други думи - "не се опитвайте да изберете най-добрия момент за инвестиране на финансовите пазари"!

Една от причините защо това е така, е психологическа. Инвеститорите се справят по-добре в стабилни балансирани фондове, защото не преследват представянето в свой ущърб. "Не получавате FOMO-ефект (страх от това да изтървете момента), когато видите: "О, Боже мой, скочи с 60%, по-добре да вляза"", казва Ръс Кинел, директор на отдела за изследване на мениджърите на Morningstar, имайки предвид страха от пропускане. "И не е нужно да се паникьосвате", когато балансиран фонд с нисък риск падне със скромна сума", допълва още експертът, пред финансовото издание Barrons.

Внимавайте с волатилните индексни фондове

Един от начините да се анализира колко добре или зле търгуват инвеститорите е да се изследва статистиката на Morningstar, наречена "възвръщаемост на инвеститорите", която изчислява въздействието на входящите и изходящите парични потоци на фондовете, за да разкрие възвръщаемостта, която инвеститорите реално печелят от своите сделки. След това тези доходи на инвеститорите се сравняват с конвенционалните стойности на доходите на фондовете.

Търговия в грешните моменти

Фондовете за балансирано разпределение имат най-малки пропуски в представянето, докато фондовете за променливи сектори имат най-големи.

Забележка: 10-годишна годишна възвръщаемост към дек. 31, 2021. Числата за разликата в ефективността може да не съвпадат с разликите във възвръщаемостта поради закръгляване.

Източник: Morningstar

В последната част от годишен доклад, наречен "Mind the Gap", Morningstar установи, че през 10-те години, приключили на 31 декември 2021 г. най-нестабилните категории едносекторни фондове за дялово участие, като технология или енергия, имаха най-голяма разлика между това, което са произвели фондовете, и това, което са спечелили инвеститорите поради лошата търговия, годишно 13,84% срещу 9,59% - 4,25 процентни пункта разлика.

По-диверсифицираните и по-малко волатилни фондове за акции имат далеч по-тясна разлика от 1,19 процентни пункта между възвръщаемостта на фонда и инвеститора - 15,86% спрямо 14,67%.

Най-малката разлика от всички обаче, беше в разпределените/балансираните фондове, разлика от 0,77 пункта между възвръщаемостта на фонда и инвеститора - 9,43% срещу 8,65%.

Нестабилни фондове за агресивен растеж като American Beacon ARK Transformational Innovation (тикер: ADNPX) и Morgan Stanley Institutional Discovery Portfolio (MACGX) илюстрират опасностите. И двата фонда нараснаха с над 140% през 2020 г., тъй като инвеститорите бяха ентусиазирани от технологичните акции, след което впоследствие се сринаха през 2021-22 г. Много инвеститори се включиха след скока. Фондът Morgan Stanley има скромни 4,7% петгодишна възвръщаемост на годишна база до 28 февруари, но неговата петгодишна възвръщаемост за инвеститори е -11,5%. (Възвръщаемостта на инвеститорите се изчислява месечно вместо ежедневно.) Фондът American Beacon има подобна разлика: -19,7% петгодишна възвръщаемост на инвеститорите.

Интересното е, че облигационните фондове, които обикновено не са променливи, имат по- голяма разлика във възвръщаемостта на инвеститорите от балансираните фондове в доклада на Morningstar - 1,17 пункта за облагаемите облигационни фондове и 1,21 пункта за общинските облигационни фондове. Това се обяснява с факта, че в момента, в който главницата на един облигационен фонд падне, инвеститорите се паникьосват и продават. От друга страна, при акциите те очакват известна волатилност.

"Инвеститорите във фондове за облигации обикновено просто искат да съберат доходността от своите облигации и не искат нещо да се обърка с главницата на инвестициите на техния фонд", казва Кинел. "Но не става така".

Фондовете за разпределение предлагат щастлива среда за инвеститорите между акции и облигационни фондове, тъй като те са склонни да се държат по-добре, когато облигациите или акциите не се представят особено добре. Много фондове за разпределение са "фондове за целева дата", които инвеститорите купуват чрез редовни автоматични вноски в своите пенсионни планове. Тези фондове разпределят активи в акции и облигации въз основа на очакваната дата на пенсиониране на инвеститора. Купуването на средства на редовни интервали - така нареченото осредняване на разходите в долари - не позволява наинвеститорите да купуват само при пикове.