След десетилетия на щедри субсидии от Брюксел някои британски фермери вече започват да се замислят за немислимото – че може би ще се справят по-добре извън Европейския съюз. 

Те бяха големи поддръжници на членството в ЕС, когато през 1975 г. британците за последен път гласуваха по въпроса, и в продължение на години процъфтяваха, след като европейските субсидии потекоха в сектора, насърчавайки постоянно нарастващото производство. Онези 3 млрд. паунда, които британските фермери получаваха ежегодно като подкрепа от ЕС, представляваха 55% от общия приход от селското стопанство, сочат данни на правителството на страната, пише sinor.bg. 

Но сега, когато Дейвид Камерън подготвя  референдум за оставането в или напускането на ЕС  през юни, някои фермери усещат, че ползите от членството в Брюкселския клуб изобщо не са толкова неустоими, колкото са били при техните бащи и деди. Те се питат дали гласуването за напускане на ЕС може да им развърже ръцете за иновации в области като генетично модифицираните култури и да ги избави от потискащите правила. 

Макар че изцяло посветилите се на фермерството във Великобритания са относително малко – едва 140 хил. души през 2014 г. по данни на правителството – те имат значително влияние в селските общности, където, настане ли време за избори, се гласува преимуществено за управляващите консерватори. 

Не всички обаче са разколебани от аргумента, че напускането на ЕС ще направи живота по-лесен. Някои се притесняват, че субсидиите ще изчезнат и те ще загубят достъпа си до важни европейски пазари, ако Великобритания скъса с Брюксел и Общата селскостопанска политика.

„В миналото всички основни политически партии заявяваха, че искат да премахнат постепенно субсидиите до 2020 г. Мисля, че е по-вероятно,  ако бъде запазена някаква система на субсидиране, то да намалее в сравнение с това, което получаваме в момента чрез Общата селскостопанска политика”, заяви икономистът от британския Национален фермерски съюз Люсиа Зити. Според нея членовете на съюза са „напълно разцепени”. „Те искат да научат повече за последиците от евентуалното напускане на ЕС, а също и да чуят как ЕС може да работи по-добре за фермерите”, обясднява Зити, цитирана от Reuters.

Перспективите за британските фермери извън ЕС може да зависят от нивото на достъп, което ще им бъде предоставено на ключови за износа пазари, и от степента, до която Великобритания е готова да запази субсидирането. Британският износ на пшеница например се насочва главно към европейски държави като Испания и Холандия, които през последните години са най-важните клиенти. 

Франция е била основният бенефициент на средства за селското стопанство в ЕС с 8,5 млрд. евро, а Великобритания е едва на шесто място след Испания, Германия, Италия и Полша.