Промените в земеделската политика на Европейския съюз винаги започват с най-чисти намерения. И винаги се израждат в битка за пари, в която големите собственици на земя печелят, пише Politico.

Изглежда, че така ще се случи и сега.

Институциите в ЕС се подготвят да подпишат сделката за новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Преговорите още текат и не е взето решение как най-честно да бъдат разделени общо €270 млрд. през петте години от 2023 г.

ОСП е сред най-старите политики на ЕС и обхваща една трета от целия бюджет на съюза. И е най-популярна с това, че оставя малките земеделци без пари, а лъвския пай отива за едрите земевладелци, италианската мафия, корумпирани политици, фалшиви фермери и ферми, които не се нуждаят от парите на данъкоплатците, за да генерират добра печалба.

"Все още сме в ситуация, в която 80% от подкрепата отива за 20% от земеделците", казва Франс Тимерманс, изпълнителен зам.-председател на Европейската комисия.

Преговорите наближават своя край и има усещане, че реформата на ОСП, която обещава да разпределя парите по-честно, няма да постигне намеренията си. "Вероятно ще бъдат приети някои козметични промени, но не мисля, че ще променим много", прогнозира експерт от Европейския парламент.

Португалия има огромно желание да си припише заслугите от постигането на сделка преди президенството ѝ на Съвета на ЕС да приключи в края на юни. Но разпределението на субсидиите отнема толкова внимание дори в последната обиколка от преговорите, че дори измести далеч по-политически чувствителната тема за зелените амбиции на програмата.

Фактът, че бюджетът за ОСП е с около €46 млрд. по-малък, тъй като Великобритания напусна ЕС, също обтяга преговорите. Те трябва да приключат през следващата седмица, макар че вече на 10 рунда не успя да се постигне съгласие за разпределението на бюджета.

Общият бюджет за следващите седем години, включително настоящия 2-годишен преходен период, е около €379 млрд.

Пари, пари, пари

Държавите от ЕС и Европейският парламента спорят и колко стриктно да се изпълняват трите инструмента, които Европейската комисия предложи през 2018 г. Един от тях гласи, че земеделците, които получават €100 хил. на година, ще трябва да плащат пълен данък върху всички субсидии от ЕС, които получават над този праг.

Комисията казва още, че субсидиите трябва да намалят прогресивно с увеличението на собствените приходи на фермите. Идеята е правителствата да използват данъчните приходи, които генерират от големите земеделци, за помощ за по-малките.

Но е малко вероятно подобна система да бъде приета на преговорите следващата седмица, коментира изданието.

Причината се крие в желанието на столиците да имат възможно най-голяма свобода в разпределението на средствата. След изгубени три години в "технически" разговори, правителствата се противопоставиха на тези инструменти.

В края на преговорите Европейският парламент, който има по-малко политическа мощ, се опитва да ги върне в условията и да помогне на по-малките земеделци.

Но ограничението на получаваните субсидии не се харесва на мощните земеделски лобита. Освен това някои от бившите комунистически държави, като Чехия, са против тези тавани, тъй като имат огромни ферми — наследство от комунистическите земеделски кооперации.

Столиците искат да бъдат задължени да използват само един от трите инструмента — и всяко правителство да може само да реши кой от тях да използва. Което в крайна сметка проваля напълно плана на ЕК.

В ЕП не са доволни и в опит да спасят нещо от предложенията предлагат компромисен вариант. Според него, за да бъдат премахнати ограниченията за общата сума на субсидиите, държавите трябва да редистрибутират чрез данъчната политика поне 12% общите средства, които получават от ЕС. В момента едва 10 държави, включително Франция и Германия, прехвърлят пари от по-големите ферми към по-малките. Засега не е ясно дали промяната ще бъде приета, а Съветът изглежда по-склонен да приеме 7,5% редистрибуция.