Руската оръжейна система С-400 никога досега не е била използвана в бойни действия. И все пак вече предизвиква спорове по света в резултат на опитите на Москва да търси купувачи за нея сред държави, които от години са доминирани от американските оръжейни компании, разказва Bloomberg.

Китай, например, в последно време заложи на руски технологии и така принуди съседна Индия да последва примера й. През 2014 година Пекин подписа споразумение за 1,9 милиарда долара за 32 броя С-400. Индия има такова за 6 милиарда лева за ракетния комплекс.

Напрежението между Саудитска Арабия и Катар се изостря на фона на преговори с Москва от двете страни за възможни военни сделки.

В същото време Турция, която е в НАТО, взе решение за закупуването на С-400 въпреки риска, че това може да бъде в нарушение на американските санкции срещу Русия.

С Алжир, Беларус, Иран и Виетнам като евентуални клиенти за оръжейната система, Москва може да генерира 30 милиарда долара приходи от продажби в следващите 12 до 15 години, изчисляват от Moscow Defence Brief.

Според анализатори това е част от стратегията на руския президент Владимир Путин за привличане на по-големи печалби за страната успоредно с всяване на разделение между САЩ и нейните ключови партньори.

"С-400 има и търговска, и политическа цел", казва Владимир Фролов, който е бивш руски дипломат и сега е анализатор. "Тя ще създаде възможност за разширяване на руското влияние в следващите години", допълва експертът.

Руското оръжие има няколко предимства пред основния си конкурент - MIM-400, произведен от американската компания Patriot Raythron, смятат специалистите от HIS Markit. С-400 има по-голям обсег - 250 километра на 160 километра за американската разработка.

През тази година се очаква да излезе подобрена версия на ракетния комплекс, който ще достига 400 километра. Също така системата разполага с по-мощен радар.