През 2021 г. населението на тази страна е признато за имащо най-високата минимална работна заплата на континента - 464 долара и е свидетел на най-ниската корупция в региона. Чили е първа икономика в Южна Америка по големина на брутния вътрешен продукт на глава от населението и един от лидерите по паритет на покупателната способност.
Чили е единствената държава от региона, която е член на ОИСР - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (на английски OECD), в която участватт 35 най-развити страни в света. Целта на OECD е стимулирането на икономическия прогрес и световната търговия, базиращи се на демократичните принципи на управление.
На фона на безкрайните икономически кризи в Латинска Америка Чили изглежда като стабилно и проспериращо убежище. Как чилийците са изградили финансовото си благополучие и доволни ли са от живота си?
Източник: EPA/БГНЕС
От социализъм към военна диктатура
За един кратък период - от 1970 до 1973 г., под президентството на Салвадор Алиенде, Чили се опита да изгради социализъм.
Страната беше обедняла, чуждестранните компании контролираха 80% от минната индустрия и 4/5 от всички приходи от външна търговия. Селскостопанската земя бе в ръцете на шепа едри земевладелци.
Алиенде национализира всички предприятия и банки, разпределя земя сред селяните и въвежда всеобщо безплатно образование и здравеопазване. На държавните служители бяха увеличени заплатите и пенсиите.
Но започнаха и проблемите. За да покрият новите разходи, властите започнаха да печатат пари и страната бе въвлечена в инфлационна спирала. За да предотврати покачването на цените, държавата започна да ги контролира, поради което възникна недостиг от основни стоки и услуги. Държавата изпадна в икономическа криза.
В същото време Чили развали отношенията си с американския бизнес, който преди това бе инвестирал милиони долари в икономиката на страната, както и със самите Съединени щати. Съдбата на страната става обект на ожесточено съперничество между СССР и САЩ.
В крайна сметка американците се възползваха от нестабилността в Чили и решени да си върнат предишните икономически по и политически позиции, организираха военен преврат и издигнаха генерал Аугусто Пиночет на власт.
Първият указ на Пиночет беше приватизация и дерегулация на икономиката, бързо връщайки всичко към състоянието от 1970 година. Опозицията бе потушена с най-тежки репресии.
Източник: BHP Billiton
Чилийско икономическо чудо
За чилийците не е тайна, че съвременният икономически план беше изготвена в сътрудничество с ЦРУ, а основните бенефициенти от приватизацията бяха чуждестранни инвеститори и няколко местни фамилии, начело със семейство Пиночет.
Диктаторът обаче с твърда ръка подреди нещата в икономиката - преодоля инфлацията, затвори неефективни предприятия, намали бюджетния дефицит.
Пиночет постави страната на капиталистически път на развитие и проведе серия от успешни реформи за намаляване на бедността. Със скърцане, но Чили започна да се променя. Генералът президент постави основите на икономическата либерализация и свободната търговия.
От 1990 г., след свалянето на Пиночет от власт, новото правителство на Патрисио Ейлвин стартира тази икономическа програма с пълна сила. В резултат на това в продължение на 20 години БВП на страната нараства средно с 6% годишно, 2 пъти по-бързо от средния световен темп на развитие!
От друга страна Чили има голям късмет с ресурсите, които са стабилна база за неговото развитие и благосъстояние. Страната е основен производител на мед, литий, рений и молибден - много важни природни елементи във високотехнологичното производство. Световният пазарен дял на някои чилийски метали достига 60 на сто.
След 2000-та година Чили подписа редица изгодни споразумения за свободна търговия с ЕС, САЩ, Южна Корея, Китай, Япония и Индия. Икономиката е силно зависима от цените на суровините, но докато има търсене на ресурси, Чили показва най-висок растеж в Южна Америка.
Селскостопанският сектор също е добре развит: страната е в топ 10 за отглеждане на череши, боровинки, грозде, киви и лешници. Чили също така изнася целулоза, хартия, сьомга и други стоки за целия свят.
Източник: EPA/БГНЕС
Как живеят съвременните чилийци?
Гражданите на Чили не плащат данък върху дохода, ако доходът им е под $790 на месец. Средната заплата в страната е 900 долара. В този случай данъкът върху дохода е 5% върху разликата между $900 и $790.
В страната има силна и добре организирана подкрепа за малкия и среден бизнес, системи за стимули за стартиране и разширяване на бизнес и сравнително ниски данъци.
В същото време страната успя да победи подкупите и кражбите на чиновниците. Страната е на 27-мо място в индекса за възприятие на корупцията, изпреварвайки Испания, Италия, Южна Корея и други развити държави.
Не всичко обаче е толкова розово. Безработица е 8,2%, а 20% от населението е под прага на бедността. Медицината в страната е безплатна, но предучилищното и висшето образование са само платени.
Освен това като реликва от колониалното минало се запазва разделението на населението на социални класи: A, B, C, D, E. Всяка класа се характеризира с определен жизнен статус, ниво на образование, вид здравно осигуряване и професия. Издигането па социалната стълбица е бавно и трудно и излизането от нейното "буквено" значение не е достатъчно лесно.
Като цяло чилийците са доволни от съдбата си. Те имат модерна бързо развиваща се държава, която е насочена към подобряване на качеството на живот на всички граждани. Просперитет, какъвто е в държавите от Персийския залив или Западна Европа, все още е много далеч, но Чили вече е изпреварил значително своите съседи и е малко вероятно някога да се върне на тяхното ниво.
58eng
на 23.07.2022 в 22:06:52 #1Вива хунта милитар,вива Аугусто Пиночет!