Международният валутен фонд смята, че дългът на Гърция е "непоносим и взривоопасен в дългосрочна перспектива". Фондът призовава еврозоната да предложи по-надеждни мерки за облекчаването му, се посочва в доклад на институцията, информира АФП.
Тази мрачна диагноза поставя под въпрос финансовото участие на МВФ в третия план за подпомагане на Гърция, одобрен от европейците през 2015 година. От своя страна, редица европейски държави посочиха, че участието на Фонда във финансирането на Гърция е категорично условие за подпомагането на Атина. Еврозоната обаче, не е склонна отново да намали гръцкия дълг, както иска МВФ.
Същевременно, гръцки парламентарен доклад предупреждава, че Гърция е изправена пред повишен риск от четвърта спасителна програма или дори дефолт. Това ще стане, ако отлаганията в преговорите с международните кредитори не бъдат преодолени в близките седмици.
Заради всичко това през днешната търговия доходността на гръцките държавни облигации нарасна силно на фона на подновени опасения относно това дали в крайна сметка МВФ ще вземе реално участие в трета спасителна програма за Гърция в размер до 86 млрд. евро.
Официални германски представители заявиха в понеделник, че продължават да вярват, че МВФ би взел участие в гръцката спасителна програма и че е прекалено рано да се мисли за други възможни сценарии, ако Фондът не бъде част от третия финансов пакет за Атина.
Редица анализатори обаче са притеснени относно ролята на МВФ в по-нататъшната спасителна програма с оглед на изтекъл в медиите доклад на фонда, според който гръцкият дълг ще нарасне до ужасяващите 275% от БВП до 2060 година.
Тези опасения водят до натиск от продажби на гръцките дългови книжа и респективно до нарастване на тяхната лихва (доходност), като по време на търговията в понеделник доходността на 2-годишни гръцки облигации нарасна с цели 180 базисни пункта (с 1,8%) към едномесечен връх от 8,73%.
Това се отразява отчасти негативно на целия дългов пазар в еврозоната, където водещите дългосрочни облигации като тези на Германия, Франция и Италия нарастват към най-високи нива от повече от година насам в резултат и на очакваните предварителни данни за немската инфлация през януари. Нейното вероятно покачване към 4-годишен връх ще провокира спекулации, че на ЕЦБ ще се наложи в скоро време да започне да затяга досегашната си прекалено разхлабена парична и лихвена политика, пише bnr.bg.