Най-големите търговски войни в историята  

В последните седмици сред най-често срещаните в общественото пространство понятия е "търговска война". Има се предвид нарастващото напрежение в глобалната икономика и политика, поради въведените протекционистки мерки от САЩ и контра отговора на Китай и други страни.

Експерти и анализатори говорят за търговска война между двете най-големи икономики в света, която неминуемо ще се отрази отрицателно върху всички останали страни и сфери на глобалното стопанство.

Подобни конфликти за икономическо надмощие, не са нови за човешката история - те са истинската причина за Троянската война и сблъсъка между Картаген и Рим, та до Първата и Втората световни войни. Не случайно бащата на съвременната икономическа наука - Адам Смит, отбелязва на основата на опита си като митнически служител, че когато през границите не могат да преминават свободно стоките, през тях тръгват войските.

Предлагаме ви три от най-известните примери за търговски войни в историята, довели до значителни промени в света.

Източник: Wikipedia

Опиумните войни

Две търговски войни наречени "опиумни" между Британската империя и Китай през 19-ти век дадоха значително отражение върху историята на азиатския регион.

Става въпрос за желанието на Великобритания да получи пълен достъп до китайския пазар, докато Китай се опитва да остане изолиран от останалия свят.

Първа опиумна война: 1839-1842 г. 

Причината за конфликта: Предпоставките за войната е изкривен баланс на търговията между двете страни в полза на Китай, причинени от китайската политика на изолирана от чуждо влияние империя. Международната търговия е разрешена само в Кантон (Гуанджоу).

Стоката, която е била търсена в Китай и би могла да изравни търговския баланс, давайки на британците огромна печалба, е бил опиумът, но продажбата му е забранена с императорски указ. Контрабандата на опиум продължава няколко десетилетия, докато през 30-те години на 19 век Китай не слага край чрез твърди мерки.

През април 1840 г. Обединеното кралство обявява война война на империята Цин.

Резултати: На 29 август 1842 г., след решителни победи Великобритания налага благоприятния за нея "Нанкингски договор". 

По силата на договора Империята Цин плаща на Великобритания голямо обезщетение, прехвърля в нейно владение остров Хонконг и отворя китайски пристанища за английската търговия. Английската корона получава от продажбата на опиум огромен източник на доходи. 

За династията Цин започва дълъг период на отслабване на държавата и граждански вълнения, които довеждат до поробването на страната от европейските сили, гигантско разпространение на наркоманията, деградация и масово измиране на населението. 

Втора опиумна война 1857-1860 г. 

Причината за конфликта: Недоволна от резултатите от "Нанкингския договор", Англия се опитва да отвори пътя към вътрешните провинции на Китай, да се възползва от нейните речни пристанища. 

През 1854 г. Обединеното кралство, Франция и Съединените щати се опитват да преразгледат договорите от 1841-1842 г., като искат неограничени търговски права в цял Китай и официално разрешение за търговия с опиум, но политически интриги не довеждат до желания резултат. 

Резултати: На 24-25 октомври 1860 г. са подписани Пекинските договори, според които Империята Цин изплаща огромни контрибуции, открива за чуждестранна търговия Тянцзин, разрешава да се използват китайци като роби в колониите на Великобритания и Франция. 

Под владението на Великобритания преминава южната част на полуостров, Цзюлун (Kowloon), разширявайки територията си около Хонконг. Русия получава контрола върху Усурийския край.

Източник: Wikipedia

Англо-холандска търговска война

Англо-нидерландските войни всъщност са четири и са се водели през 17 и 18 век за контрол и доминация над световните морските търговски пътища.

Причини за конфликта: Причината за войната била нарастващото военно и търговско съперничество между двете държави. Холандските търговци търгуват практически в цяла Европа, което възпрепятства търговията на другите държави. 

Търговският оборот на Холандия по това време надвишава 5 пъти този на Англия. Холандският риболов също толкова пъти е по-голям от английския, когато през 1636 г., Чарлз I изгонва холандската флота от 3000 кораби, извършващи риболов на херинга в близост до английския бряг.

Всичко това довело до приемането на 9 октомври 1651 г. от Оливър Кромуел на Закон за навигация, според който да търгуват с Англия е разрешено само на английски кораби, или при определени условия на държави, от които произхождат стоките.

Плавателните съдове, които не спазвали този закон подлежали на конфискация. В същия дух имало укази по отношение на риболова и търговията с колониите.

Англичаните започнали навсякъде и по всякакви поводи да завладяват на това основание холандски кораби, което предизвикало реакцията на Холандия, понесла огромни стопански загуби.

Резултати: на 15 април 1654 г. е сключен Уестминстърският мир, според който Нидерландия е била принудена да признае Навигационния закон. 

Тази война се характеризира с това, че двата флота, започвайки битките със задача защита на търговия и риболов, по силата на обективното историческо развитие, се разгърнала до основна стратегическа цел - борба за овладяване на моретата.

Източник: Wikipedia

Войната за независимост на САЩ: 1775-1783 г.

Американската война за независимост (American Revolutionary War или American War of Independence) е въоръжена съпротива срещу политиката на Британската империя в периода 1775-1783 г. Войната започва като битка между Кралство Великобритания и Тринадесетте бивши британски колонии на американския континент и завършва със създаването на независима федерална държава - САЩ, обявена през 1776 г.

Американците се изправят срещу Британската империя, отхвърляйки властта на краля и Парламента на Англия да ги управляват без техни представители. Те обявяват тази политика на английския парламент за нарушаваща техните права на британски поданици. 

Причините за конфликта: Според Акт на Парламента колониите могат да продават продукцията си само на Англия и да купуват само от нея стоките, които са им нужни. От 1765 г. са наложени нови такси и мита (най-вече върху захарта и чая) единствено в полза на Англия. 

В същото време е решено да се подслонят британски войски в Америка от 10 000 души, които да се издържат от американците.

Новият закон за държавните такси е явно и безспорно несправедлив за тях. Преди това голяма част от данъците се използвали за развитие на инфраструктурата, търговията и промишлеността и до голяма степен били разбираеми и приети от населението. Ситуацията се утежнява от въвеждането на данък върху вестниците, което предизвиква недоволство сред техните собственици и обществеността.

Тези обстоятелства предизвикали митинги и протести. Най-известният акт сред които е т.нар. "Чаено парти" - когато на 16 декември 1773 г. в Бостънския залив "армия" от търговци, предвождани от Самюел Адамс изхвърлят във водата товара с чай от 3 английски кораба на Източно-индийската търговска компания.

Правителството в Лондон отговаря с репресии: в Бостън е блокирано пристанището и е забранена морската търговия, разпуска се законодателното събрание на Масачузетс. Но зад този щат застават другите 12 колонии, което довело до разпускане и на останалите органи на самостоятелна власт - другите законодателни събрания.

Европа гледала на този конфликт от друга гледна точка: за нея това бил въпрос на достъп до ресурси и суровини до търговски пътища и нов голям пазар.

Франция се надявала да отслаби своя основен конкурент, затова поддържала американските сепаратисти и сключила с франко-американски съюз на 6 февруари 1778 г. В Америка били изпратени френски доброволци. В отговор Великобритания отзовава посланика си в Париж, поради което Франция й обявява война.

Испания през 1779 г. подкрепила Франция и съответно борещите се за независимост американци. Започнали бойни действия практически във всички морета, доминирани от европейците.

Резултати: На 30 ноември 1782 г. се сключва примирие, а на 3 септември 1783 г. Великобритания признава независимостта на Съединените щати. Новото правителство на САЩ изоставя претенциите си към западния бряг на Мисисипи и към Британска Канада. На 25 ноември същата година последните британски войски напускат Ню Йорк. 

С отделни споразумения на 2 и 3 септември 1782 г. Великобритания, отстъпва Флорида и Менорка (един от Балеарските острови в Средиземно море) на Испания. Разменя си задморски територии с Франция и Холандия и придобива в замяна някои търговски привилегии в техните владения.

Подкрепата за американските сепаратисти се превръща за Франция в сериозна финансова криза и собствена революция, която сваля монархията през 1789 г. и променя завинаги политическата система в страната.