Неочакваната оставка на управителя на Централната банка на Индия Урджит Пател провокира разклащане на пазарите, пише Bloomberg.
Рупията отслабна в началото на днешната валутна търговия, след това премина към ръст и се укрепи с 1 процент спрямо долара. Индекс S&P BSE Sensex, нараснал по-рано с 0,6%, демонстрира спад с 1,5%.
Инвеститорското доверие в индийските активи едва неотдавна се възстанови, за което спомогнаха понижените цени на петрола и "гълъбовия" тон на Федералния резерв на САЩ.
През ноември се наблюдаваше най-голямо поскъпване на рупията за период от почти седем години. Местните акции показват най-висок месечен растеж от юли. Нетните покупки на индийски акции от чуждестранни инвеститори през ноември възлязоха на 868 млн. долара след три месеца на разпродажби. Чужденците също инвестираха 889 млн. долара в местни облигации, след като избягваха индийските облигации през по-голямата част от годината.
Съгласно данни на eVestment, доходността на фондовете, ориентирани към най-бързо развиващата се икономика в Азия, през миналия месец бе 8,5%, което значително превишава средната доходност на портфейлите с активи EM (развиващи се пазари) - 1,6%.
Шефът на Резервната банка на Индия Урджит Патель обяви в понеделник своята оставка на фона на разногласия с премиер на страната Нарендра Моди. Правителството нееднократно изразяваше неудовлетворение от работата на централната банка. Сред поводите за това недоволство, изданието изтъква регулирането на основната лихва, подхода към оперирането с валутните резерви и борбата с отслабването на рупията.
Внезапната оставка Пател усилили неопределеността по отношение на парично-кредитната политика на регулатора.
Между другото на инвеститорските настроения вече влияят и други политически фактори. Данните exit poll, публикувани в петък, показаха, че управляващата партия "Бхаратия джаната парти" (BJP) на Нарендра Моди отстъпва позиции на опозиционната "Индийски национален конгрес" на изборите в пет щата.
Неудовлетворителният резултат може да застави Миди да увеличи разходите за привличане на избирателите преди общите парламентарни избори през 2019 година. А това може да подкопае способността на правителството да се придържа към своите бюджетни цели - дефицит до 3,3% от БВП.