Николас Мадуро е все по-ухажван от европейските страни на прага на очакваната енергийна криза на континента на фона на войната в Украйна. По време на годишната среща на върха за изменението на климата COP27 в Египет камерите уловиха венецуелския президент Николас Мадуро да се ръкува с френския си колега Еманюел Макрон, докато се срещаха за кратък, но откровен разговор в кулоарите на срещата на върха за климата.

Това беше доста споделяно и коментирано в социалните мрежи, а много хора се чудят дали това не е знак, че европейските лидери най-накрая са се съгласили да приемат правителството на Мадуро.

Макрон е един от световните лидери, които от години отказват да признаят Мадуро за законен лидер на Венецуела - страната с най-големите доказани запаси от петрол в света, пише изданието TRT World.

"Европа, особено Франция, се нуждае от петрол, а Мадуро се нуждае от пари", коментира Роналд Майора Синес, доцент по социология в норвежкия University of Agder. "Войната в Украйна донесе положителни промени за Венецуела, точно там където икономиката изпитва затруднения", каза той.

Ясно е, че преди войната Старият континент внасяше по-голямата част от природния газ от Русия, но сега е изправена пред сериозен енергиен недостиг след спирането на доставките на газ. Нещо повече - има притеснения, че ситуацията ще се влоши със застудяването на времето през следващите седмици.

Русия е вторият по големина износител на суров петрол. САЩ, Обединеното кралство и Европейския съюз наложиха широки икономически санкции на Русия, включително върху износа на енергия.

Според Синес само седмица след като Вашингтон забрани покупките на руски петрол, делегация от американски дипломати е била във Венецуела, за да проведе разговори с правителството на Мадуро.

Това е сериозен знак, тъй като подобна среща беше немислима до края на миналата година - двете страни не са имали дипломатически връзки от 2018 г., когато САЩ решиха да признаят венецуелския опозиционен кандидат Хуан Гуайдо за президент на южноамериканската страна.

Италия вече е закупила над 3 милиона барела петрол от Венецуела по одобрената от САЩ сделка петрол срещу дълг.

Производството на петрол във Венецуела е спаднало драстично от връха от над 3 милиона барела на ден през 90-те години на миналия век до половин милион барела на ден в момента, защото страната не е успяла да инвестира в инфраструктура за производството. В момента Венецуела изнася 450 000 барела на ден, като по-голямата част от суровия петрол отива в Китай.

Както правителството на Мадуро, така и опозицията се стремят да облекчат икономическите санкции срещу Венецуела преди президентските избори, насрочени за 2024 г.

Много жители на Венецуела смятат опозицията за отговорна за икономическите проблеми, пред които са изправени в момента. Това коментира Синес, който е интервюирал местните граждани. "Хората искат решение на икономическите си проблеми, но искат то да е на местно ниво, а не чрез чужда намеса или друга страна да поеме петролната им компания", заяви още той.

Тридесет и седем годишният Гуайдо, подкрепян от запада след президентските избори през 2018 г., беше назначен ръководител на венецуелската компания Citgo. Това е дъщерно дружество на венецуелския държавен петролен гигант PDVSA, което притежава мрежа от нефтопроводи, бензиностанции и рафинерии в САЩ.

Това беше основен източник на приходи за Каракас, преди Вашингтон да нареди операциите му да бъдат замразени и да го предаде на надзорен съвет, съставен от венецуелската опозиция.

Зависимата от петрола икономика на Венецуела изпаднасе срина, след като цените на енергията също се сринаха в средата на 2014 г. със 70 процента.Правителството беше принудено да отмени проекти за социални помощи, общественото недоволство нарасна и протести избухнаха в различни градове.

Финансовите санкции, наложени от Вашингтон, след като Мадуро спечели президентските избори през 2018 г. само наляха масло в огъня на икономическите проблеми на Венецуела. В западната преса постоянно се появяваха истории за това как венецуелците са в окаяно състояние.

Опозиционният лидер Гуайдо дори се появи във военна база в Каракас, твърдейки, че оглавява военен преврат срещу Мадуро. Опитът му обаче гръмко се провали.

Мадуро успя да задържи военните на своя страна, благодарение на своя най-дълго служил член на кабинета, министърът на отбраната Владимир Падрино Лопес.