След два неуспешни опита в рамките на също толкова дни, третият път донесе успех за SpaceX и нейния Starship. Десетият пуск на изключително важния за космическата програма на САЩ кораб не мина без някои драматични моменти и приключи с гръм и трясък, но като цяло се разви по план.
Стоманеният колос с височина 123 метра излетя от базата Starbase в южен Тексас в 18:30 местно време, придружен от радостни възгласи на инженерните екипи, съобщава CBS. Мисията беше тест на новите плочки за топлинна защита на кораба и способностите му за разполагане на спътници - заедно с още стотици други подобрения спрямо предишните версии.
Първоначалните етапи на полета протекоха гладко. Горната част на ракетата се отдели както беше планирано от бустера Super Heavy - първата 70-метрова степен, която обикновено се връща да кацне в гигантските улавящи ръце на стартовата кула. Този път обаче се насочи към водите на Мексиканския залив, за да демонстрира алтернативна конфигурация на двигателите за кацане.
Малко след достигането на космоса, системата за разполагане на спътници на Starship за пръв път освободи имитации на Starlink сателити - тест, който SpaceX или отменяше, или не успяваше да постигне при предишните опити. Това е много важна функционалност за компанията, тъй като би ѝ позволила много по-бързо и евтино да разширява своята Starlink констелация или да разполага чужди сателити в орбита.
Корабът направи успешно приводняване в Индийския океан след огнено навлизане в атмосферата - решаваща фаза от теста, която в предишни полети беше унищожавала кораба. Сега новата термична защита беше подложена на изпитание, включително - с по-агресивна траектория.
Последното доведе и до видими в прякото предаване от камерите на борда щети в района на двигателното отделение и частично стопяване на един от контролните елерони. Въпреки щетите, Starship запази управляемост до последно.
Корабът се приводни в Индийския океан на очакваната за целта локация и се взриви по команда.
Десетият тестов полет идва след поредица от експлозивни неуспехи, които поставиха под въпрос дали най-мощната ракета в света може да изпълни визията на основателя Илон Мъск за колонизиране на Марс или да помогне на НАСА да върне астронавти на Луната.
Той остана оптимист: "През следващите 6 или 7 години ще има дни, в които Starship ще стартира повече от 24 пъти за 24 часа", заяви предприемачът в неделя в отговор на потребител в X.
Тестовите полети са критично важни и за НАСА, която разчита на модифицирана версия на Starship да транспортира двама астронавти до повърхността на Луната още през 2027 г. Тъй като ракетата е напълно многократно използваема, лунният модул ще използва цялото си гориво още при достигане до ниска околоземна орбита. За изпращането му до Луната SpaceX ще трябва да изстреля между 10 и 20 полета на Super Heavy "цистерни", които да обезпечат мисията.
Самото дозареждане е изключително сложна операция даже на земната повърхност, да не говорим за космическите условия - и все още не е изпробвано.
Това поставя под сериозна въпросителна както пращането на астронавти на Луната след две години, така и полетът на безпилотен Starship до Марс.
CBS News интервюира множество настоящи и бивши мениджъри и инженери от НАСА, които единодушно се съгласиха, че кацане през 2027 г. не може да бъде безопасно осъществено с настоящата HLS архитектура. Нито един от тях не каза, че вярва НАСА да може да стигне там преди китайците без драстична промяна в курса.
Лунната програма на Пекин е значително по-конвенционална, като тя предвижда използването на кораб, подобен на тези от програмата "Аполо". Съответно - прогресът е по-бърз, но и очакваният потенциал на мисията е по-малък. Със сигурност обаче ударът по американското самочувствие ще е силен.
"Няма да успеем да изпратим пилотиран Starship до Луната до 2030 г., при никакви обстоятелства", заяви висш инженер, работил по програмата Artemis.
USD
CHF
EUR
GBP
