Инициативата на ЕС за въвеждане на данък върху въглеродните емисии може да струва на руските компании най-малко 3 - 4,8 милиарда долара годишно, според експертите на Boston Consulting Group (BCG) в проучването "Как трансграничната въглеродна такса на ЕС може да повлияе на световната търговия".

Европейската комисия обсъжда възможността за въвеждане на въглероден данък върху вноса на стоки, което би създало конкурентно

предимство за чуждестранните компании с ниски емисии на парникови газове

Предполага се, че при един от възможните сценарии стойността му ще бъде 30 долара на тон емисии на CO2. Анализаторите на BCG очакват въглеродният налог да бъде въведен още в края на 2021 - началото на 2022 година.

Според експертите, пише interfax.ru, секторите, произвеждащи петролни продукти и кокс (ключов компонент за производството на стомана), както и добивната промишленост, ще бъдат най-засегнати от данъка върху въглеродните емисии.

Според изчисленията на BCG въглеродният данък ще намали рентабилността на доставките на петрол за ЕС средно с 20%, ако цената му остане в диапазона от 30 до 40 долара за барел. В същото време високите цени на руския петрол могат да доведат до това, европейските производители на химикали да започнат да купуват повече суровини от Саудитска Арабия, където производството оставя по-малък въглероден отпечатък.

Металургията, химическите и хартиените производства също могат да бъдат засегнати поради високата си въглеродна интензивност. Печалбата от плоско валцован метал, който се използва при производството на автомобили и друго оборудване, както и в строителството, може да намалее средно с над 40%.

"Въздействието на въвеждането на граничния въглероден данък ще засегне всички части по веригата на стойността - компании от различни сектори на икономиката, както в ЕС, така и извън него. Предвид размера на европейския пазар, този налог също ще увеличи натиска върху компаниите и правителствата по целия свят. принуждавайки ги да предприемат допълнителни мерки за ограничаване на емисиите. Компаниите от държави със собствени схеми за "ценообразуване на въглерод", като Австралия, Канада или Япония, могат да бъдат освободени от този данък, ако техните правителства сключат нови търговски споразумения с ЕС или ревизират съществуващите, се подчертава в изследването.

Последствията за Русия

Според експертите данъкът върху въглеродните емисии ще провокира увеличение на цената на руските стоки в редица сектори, което в частност може да доведе до засилена конкуренция за руските играчи в ЕС. Особено в енергийния и металургичния сектори, където има стоки с ниска добавена стойност. Събирането на въглеродна такса също може да представлява предизвикателство за руските износители в нефтохимията, металургията и производството на торове, показва изследването на BCG.

Анализаторите отбелязват, че размерът на възможните разходи на руските компании в размер на 3- 4,8 милиарда долара годишно отчита само част от стоките и услугите, включени в ETS на Европейския съюз (Emission trading scheme - схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове). В този случай облагаемата база ще бъде около 100-160 милиона тона годишно.

Русия е на второ място след Китай по износ на въглеродоемък експорт за Европейския съюз - според ОИСР това е обем от около 150-200 милиона тона годишно. Общо на държавите от ЕС се падат над 42% от руския износ.

Междувременно сред осемте най-големи износители на стоки за ЕС няма система за регулиране на парниковите газове само в Турция и Русия. "Русия все още няма вътрешни механизми, подобни на ETS - за разлика от Китай, Швейцария, Норвегия и Корея. Няма споразумения за синхронизация с европейската система. В Япония има данък върху въглеродните емисии, въпреки че няма ETS., В САЩ такива ситеми съществуват в отделните щати, се казва в изследването.

Според оценките на експертите от Boston Consulting Group най-голямото бреме на събирането на въглеродната такса ще падне върху нефтената и газовата промишленост - 45 - 53%, или 45-84 милиона тона CO2, а прогнозната сума се изчислява на $1,4 - 2,5 милиарда. На второ място са металургичните и минните компании: 25-30% от емисиите, прогнозното събиране е $0,4 - 0,6 милиарда. След тях са производителите на торове, както и целулозно-хартиената и стъкларската промишленост.

В някои отрасли събирането на въглеродния данък може да доведе до намаляване на рентабилността, в други - до намаляване на ценовата конкурентоспособност и загуба на пазарен дял, казват експертите. По този начин някои компании могат да загубят пазарен дял в ЕС поради по-високия интензитет на въглерод в сравнение с други страни.

"За производителите на азотни торове например въглеродният отпечатък може да бъде твърде висок, достигайки 40-65% от текущата експортна стойност на торовете", изчисли BCG.

От своя страна руските производители на стомана имат по-конкурентна структура на разходите и по-нисък въглероден отпечатък в сравнение с Китай. "При средна цена на тон стомана от $480-500, допълнителният данък върху въглерода от около $55 ще означава за китайските производители, че разходите ще надхвърлят текущите пазарни цени на стоманата - $530 на тон. Руските производители със средна цена на тон стомана от $320-340 и данък от около $47 на тон ще бъде в състояние да задържи цените ниски ", смятат анализаторите.