Конституционният съд отмени разпоредбата на §2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, която гласеше следното: "За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано - от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането."

С текста се придаваше обратно действие на закона, т.е. през юни 2021 година щяха да бъдат погасени дълговете на някои недобросъвестни длъжници, които не са плащали или са се укривали през последните десет години, но нямаше да помогне на длъжниците, които, макар и трудно, са изплащали дълговете си дотогава. На следващо място той третираше по коренно различен начин и кредиторите, в зависимост от това в коя от една от трите хипотези на отменената разпоредба попадат, т.е. едни кредитори можеха да съберат вземанията си, а за други тази възможност директно отпадаше.

Сега срокът започва да тече от 2 юни 2021 година. Така абсолютната давност ще важи за нови задължения, а за всички стари такива, ако не са отсрочени или разсрочени и не попадат в някое от осемте изключения на закона, независимо кога са възникнали и са станали изискуеми, длъжниците ще могат да се позоват едва през юни 2031 г.

Въпреки че обратното действие е отменено, то абсолютната давност продължава да съществува и ще произведе своето действие след 10 години. Затова е важно да се знае нещо съществено, което се пропуска и което длъжниците трябва да знаят: ако длъжник изпълни задължението си след изтичането на срока, няма право да иска обратно платеното, макар и да не е знаел, че е изтекла. Законът приема, че тези задължения са доброволно платими.

Абсолютната давност не опрощава дългове, както и погасителната давност досега не освобождава от дългове - те продължават да съществуват, макар и кредиторът да е лишен от правото на съдебна защита, а той може да ги търси извънсъдебно и доброволно.

В тази връзка основателен е въпросът: Какво е решението на проблемите с вечния длъжник?

Длъжниците трябва да знаят, че отношенията, в които са попаднали, са доброволни и когато изпитат затруднение, не трябва да се укриват и да чакат да мине време, защото това ще задълбочи проблемите - ще се натрупат лихви, дълговете могат да бъдат предявени по съдебен ред и това генерира още много разходи по тях. Затова и не трябва да вярват, когато някой им обещае опрощаване на дългове. Вместо това трябва да се съветват с адвокат, когато считат, че правата им са нарушени, а когато дълговете са дължими, да изпълнят задълженията си или да се опитат да сключат споразумение с кредитора си.

Истината е, че ако законодателят продължи да гледа на тази тема - за дълговете и бедността, като предизборна програма и лозунг, решение трудно ще се намери. Защото същността на решението на един такъв сложен проблем - отношенията в сектор дългове, не е обещанието за опрощаване на дългове. То е защита на добросъвестните платци от свръхзадълженост и от неоснователни действия на кредиторите. Тоест трябва да се върнем към изконните принципи за защита и санкция.

Необходимо е да се инициира експертен разговор за въвеждане на система за личен фалит и за разширяване на полето на доброволното изпълнение и събиране на дългове.

Авторът е юрист и експерт по законодателство, участвал е като консултант в промените в Конституцията от 2015 г. и Съвета по съдебна реформа, автор е на предложения и законопроекти в сектор защита на длъжника като закон за частния фалит, промени в ГПК в полза на длъжниците и др.