Стара албанска шега е, че мястото на парите е под дюшека - до автомата "Калашников". Като всичко друго в хумора, и тук има елемент на истина - при това голям. В балканската страна кешът е крал, а премиерът Еди Рама се изправя в битка срещу него, за да изсветли икономиката.
Планът му - Албания да стане първата безкешова икономика в света. И то - до края на това десетилетие. В свой материал Politico разказва за може би най-смелото начинание на човека, който през последните години направи много за европейския път на страната си.
В момента проблем за икономиката на Албания е, че твърде много сделки се случват "под масата". Премахването на кеша "е абсолютен приоритет за страни с висока неформалност и дестабилизиращи количества незаконни пари във финансовата система", коментира Селами Джепа, професор по икономически науки в Университета в Тирана.
Недоверие към банките
Проблемът е, че банковата система и обществото може да не са готови да направят този скок. Мнозинството албанци предпочитат да управляват спестяванията си на принципа на "Буркан банк" и настоявайки за плащания в брой винаги когато е възможно.
Дори по курортите туристите са съветвани да използват пари в брой. Въпреки че повечето вериги магазини или по-големи ресторанти приемат карти, кафенетата, салоните за красота, бутиците, телекомуникационните компании и хранителните магазини не го правят.

Източник: EPA/БГНЕС
Еди Рама
Различните оценки отреждат на сивата икономика между 29 и 50 процента от брутния вътрешен продукт.
Посткомунистическа травма
Идеята за безкешова икономика се преследва от много развити страни като Швеция, Естония и Ирландия. Албания обаче е различен случай и скептицизмът е разбираем - включително и за нас в България. Опитът ни е впечатляващо сходен.
След падането на комунизма в началото на 90-те, албанските банки и финансовите институции, заедно с "инвестиционни компании", започнаха да се роят и да обещават неправдоподобно високи лихвени проценти до 19% върху депозитите.
В един момент на всеобща лудост един от шестима албанци беше вложил понякога даже всичките си спестявания в пирамидите. Ранните инвеститори наистина направиха пари, но в крайна сметка системата се срути под собствената си тежест.
До януари 1997 г. (явно месецът не е бил особено приятен не само в България - б.р.) първите фирми започнаха да се срутват, което подтикна албанците да се опитат масово да изтеглят средствата си, създавайки порочен цикъл на още по-голямо рухване. До март страната беше в хаос и започна бунт. Около 2000 души загинаха в сблъсъците, които в немалка степен наподобяваха гражданска война.

Източник: GettyImages
Този период предизвика вълни от миграция, върна страната години назад в развитието ѝ и разруши доверието на гражданите в банковите институции и държавата.
Банките са ни скъпи
През почти трите десетилетия оттогава банките не успяха да възстановят доверието. Част от проблема е, че те предлагат малко ползи и са скъпи за използване.
Повечето "поддържат дискриминационни лихвени проценти - високи за кредитиране и много ниски за спестявания", каза Джепа. Вътрешните дигитални плащания между албанските банки носят високи транзакционни такси.
Въпреки смелата амбиция за безкешовост до 2030 г., успехът все още зависи от въвеждането на евтина, лесно достъпна дигитална платежна инфраструктура. Цифрова валута на централната банка или национална платежна система за незабавни плащания - това са две от възможните решения, които се смята, че Централната банка е проучвала.
Все още обаче няма конкретен план, гуверньорът отказва коментар пред Politico и даже големият ентусиазъм на Еди Рама изглежда недостатъчен за реализацията на амбициозния план за безкешова Албания.
насо
на 06.08.2025 в 10:04:35 #1Да видим как ще премахнат високите такси и таксите за обмен на валута при плащане с карта...