Жилищните пазари в Европа показват признаци на надценяване, което може да доведе до спад с последици за финансовата стабилност. Нарастващата инфлация принуди централните банки да предприемат политики на повишаване на лихвените проценти. Лихвите по ипотечните кредити стават двойно по-високи В повечето европейски страни през 2022 г. и са се утроили на някои места като Финландия, Словакия, Швейцария и Обединеното кралство.
Пречките пред бъдещите купувачи са ясни - все още високи стойности на имотите, нарастващи лихви по ипотечните кредити и по-ниски реални доходи. Това се казва в доклад на Международния валутен фонд (МВФ) за имотните пазари в Европа.
В повечето страни, наемателите са претоварени от разходите за жилищата. В Европа 25% от наемателите са изправени пред значителна финансова трудност, що се отнася до разходите за жилище, в сравнение с 20% от собствениците на жилища с ипотеки. В Гърция и Сърбия над половината наематели имат трудности с разходите. Латвия и Малта показват най-нисък процент - 10%.
Надценяването на жилищния пазар в цяла Европа, или поне в повечето страни, е от порядъка на 15 - 20%. Делът на домакинствата, които трудно могат да си позволят основни разходи, може да ще се увеличи с 10%, според базовите прогнози за 2023 г., достигайки една трета от всички домакинства за средната европейска държава.
Други сътресения могат да нанесат още удари по финансовото състояние на домакинствата. Една трета от потребителите може да бъдат принудени да намалят потреблението на стоки от несъществена необходимост за покриване на основни разходи, представляващи 30% от общото потребление.
Не са малко факторите, които показват натрупване на системен риск на европейския жилищен пазар. От 2015 г., цените са нараснали с 40 на сто в цяла Европа и са почти два пъти по-високи в Унгария, Исландия и Португалия.
В същото време доходите нарастват много по-бавно, разликата между съотношението цена/доход и неговата дългосрочна тенденция се е увеличила значително от 2019 г. в повечето страни, достигайки средно около 25% през третото тримесечие на 2022 година.
Достъпността на жилищата в Европа варира значително, въз основа на статута на домакинство (а именно дали домакинството има ипотека, наем, притежава жилище или др.). Друг важен фактор е, че тежестта на жилищните разходи са значително по-високи за домакинствата с по-ниски доходи.
Във всички страни, с изключение на Швейцария, собствениците на жилища са повече от наемателите. В скандинавските страни и Нидерландия собствениците с ипотеки са
най-много. За разлика от това в Централна Европа и икономиките на Източна и Югоизточна Европа доминират собствениците на жилища, има и много наематели.
В много европейски страни, домакинствата с ниски и дори средни доходи харчат голяма част от доходите си за най-основните си нужди. Това ги прави неподготвени за увеличаване на разходите за живот. Домакинство със среден доход харчи около 1/3 от брутния си доход за храна и комунални услуги, докато семейства с по-ниски доходи харчат половината за същите нужди. Така е в Литва и Хърватия, където доходите са средни домакинствата харчат около 60 на сто от тях за основни нужди, докато в Люксембург, Австрия, Нидерландия и Финландия цифратае 20%.
Според заключения на доклада финансовото състояние на домакинствата и достъпността на жилищата може да се влошат на фона на нарастващите лихвени проценти, бавен растеж и постоянно висока инфлация.