Много българи поставят прекалено голям процент от средствата си в кеш или на депозит и това донякъде е разбираемо с оглед на политическата и финансова криза от 1996-1997 година в България. Технологичния балон през 2000 година и голямата финансова криза от 2007-2009 година, разбира се, няма как да пропуснем и фалита на КТБ през 2013 година.

Но дали тези събития са достатъчна причина да бъдем твърде консервативни?

Всяко дете пада, наранява се, понякога му остават белези, но продължава да изследва света, да играе, да спортува. Много от нас още играят и спортуват, въпреки десетките белези по телата ни. Е, разбира се, има и такива, които от работа и семейство сякаш вече нямат време за това, но със сигурност не са спрели заради страха или отричането.

И макар да сме съгласни с горното, има хора сред нас, които са се отказали да изследват финансовия свят и неговите възможности. Твърде консервативни са и държат твърде много пари в кеш или на депозит. Да, понякога това е разбираемо.

В краткосрочен план дори може да се окаже разумно. Когато говорим за по-дълги периоди от време, цената на нискорисковото ни управление на средствата може да доведе до сериозен дискомфорт, като дойде време да се пенсионираме.

Всеки допълнителен лев, който домакинствата просто държат на близка до нулевата доходност, идва за сметка на по-дългосрочни инвестиции, от които потенциално бихме могли да се възползваме.

Най-тревожното е, че това явление се случва именно на хора, които са в разцвета на силите си. Анкета на Blackrock от 2015 година с над 4 000 участници показва, че хората между 25 и 34 години смятат, че това, което можеш да получиш от инвестиране, не си струва възможността от загуба на пари.

Това, обаче по-скоро е един сериозен неосъзнат проблем, който ще дойде след години, но тогава ще е много късно да се вземат мерки за разрешаването му.

По данни на Европейската комисия от 2011 година, българите между 65 и 75 годишна възраст получават едва около 40% от това, което са изкарвали месечно, докато са работили.

Една от причините за тази голяма разлика между пенсиите и заплатите е именно бягането от отговорност към бъдещето и спестяването на голям процент в твърде нискорискови алтернативи без потенциал за по-висока доходност. Друга основна причина за този негативен феномен е страхът от появата на нова икономическа криза, която може да доведе до сериозни загуби.

За съжаление, обаче без значение коя е по-силната от двете причини, прекаленото избягване на рискове е лошо за дългосрочните ни финанси, както и да го погледнем.

Изследването на Blackrock, най-голямото дружество за управление на активи в света с хипотетичен портфейл, който включва 60% американски акции и 40% американски облигации, показва два крайни сценария. При единия от тях се инвестират 100 000 валутни единици в хипотетичния портфейл.

При другият сценарий се инвестират само 30 000 в него, а останалите 70 000 се държат в кеш и банкови депозити, които носят около 1.2% годишна доходност. Ако дадем шанс на двете възможности да се развиват за период от 40 години напред във времето, резултатите ще доведат до разлика от над 140 000 валутни единици в полза на инвестирането в по-рискови активи като акциите и облигациите.

За много от пенсионерите подобна финансова дупка може да се окаже именно разликата между комфортен живот след пенсиониране и сериозен паричен проблем.

Всеки финансов експерт ще ви каже, че инвестициите на фондовите пазари драстично повишават шансовете ви да се пенсионирате, ако не милионер, то поне финансово независим (с възможност да посрещате спокойно всички желани и наложителни разходи).

Причината? Историческото представяне на международните фондови пазари. Ще дам още два примера за това. Първият е взет от практиката от най-развития фондов пазар в света. А втория от случващото се на родния капиталов пазар.

Въпреки пазарния срив от 1987 година и последвалото пукане на "интернет балона" през 2000-2003 година, както и финансовата криза от 2008 година като цяло инвестиралите на щатския пазар между 1985 и 2014 година (период от близо 30 години), са се радвали на добра доходност. Тя е повишила сериозно спестяванията им, като е била средно в размер на 10.2%. Или казано по друг начин, инвестирани 100 000 долара през далечната вече 1987 година, биха се превърнали в 1.84 милиона долара към 2014 година.

Мислите си, че инвестицията на БФБ в дългосрочен план е била лошо решение? Помислете пак.

Инвестирани 100 000 лева през 2000 година при създаване на индекса на сините чипове SOFIX, биха носили средна годишна доходност от 11.6% или биха се превърнали в сумата от 646 000 лева към днешна дата!

За сравнение същата сума, но инвестирана при доходност 4%, биха се превърнали в едва 195 000 лева, или минимално биха превишили нивото на инфлацията.

Статията е с информативен характер и не е препоръка за вземане на инвестиционно решение.