300 бита в секунда. Такава е скоростта на пренос на данни, с която са осъществени първите интернет връзки на България с външния свят в средата на 80-те. Не килобита, не мегабита - 300 нули и единици в секунда.
Опитайте се да си го представите - ако искате да прехвърлите един неголям Word с тази скорост, ще ви трябва около половин час. Когато за първи път започват да се предлагат имейл услуги у нас през 1989 г., масовият модем поддържа "цели" 2400 бита в секунда. Само 4 минути за 70-килобайтов файл...
Такава по нашите ширини е началната точка на това, което днес наричаме "онлайн свързаност". Преди 4 десетилетия вероятно и най-смелите мечтатели не са си представяли, че милиони пъти по-мощни мрежи ще осигуряват бързата и безопасна работа на системи, сякаш извадени от научната фантастика. Като "умните" автомобили и заводи или като суперкомпютрите, които можете да намерите във всеки джоб.
Разбира се, не говорим за бърз гигантски скок, а за дълъг, труден и скъп път нагоре. Десетилетието на 90-те за мнозина от нас имаше много конкретен звук - този на свързващия се с мрежата модем. Началото на новия век пък добави висящите между блоковете кабели към градските пейзажи.
Междувременно и мобилната революция беше в ход. По времето на първите 2G мрежи почти никой не си и представяше да използва телефона си за повече от разговори и, евентуално, съобщения. Само няколко години обаче бяха нужни, за да се промени това радикално.
От "резерва" до "титуляр"
Надграждането първо с GPRS и EDGE технологиите, а след това и със стандарта 3G изведнъж направиха мобилния интернет реално приложим. Поради различни технически причини обаче той все още не беше сравним с фиксираните услуги и употребата му си остана най-вече в рамките на чисто потребителските приложения на мобилните телефони - за всичко друго се разглеждаше като резервен вариант.
4G/LTE мрежите бяха първите, които дойдоха със заявката за реален широколентов интернет достъп от всяка точка. Балансът между скорост, надеждност и обхват е и причината те все още да са с важна роля по света и у нас.
С 5G мобилната свързаност направи следващата крачка - потребителите получиха достъп до скорости, равностойни или по-добри от голяма част от фиксираните услуги на пазара. Не битове, не килобитове, не мегабитове. Гигабит, та и отгоре. Един филм (легално, естествено) се изтегля за 20 секунди.
Най-бързата мрежа у нас
Най-бързата мобилна мрежа в България за поредна година е тази на A1, показват данните на Ookla след над 600 000 теста, направени от клиенти в периода януари-юни 2024 година. Максималните измерени скорости надминават 1,75 Gbps в 5G и 640 Mbps в 4G. Медианната скорост на сваляне е над 140,5 Mbps.
"За разлика от маркетинговите твърдения, които могат да бъдат субективни или селективни, резултатите от Ookla са базирани на данни от стотици хиляди тестове", подчертават от A1.
Източник: A1 България
Пиковите стойности правят добри заглавия, но медианната скорост показва най-добре какво получаваме - повече от половината потребители прехвърлят данни толкова или по-бързо. Не беше отдавна времето, когато над 100 мегабита в секунда за домашен интернет влизаха само в по-скъпите планове на доставчиците.
"Потребителите могат да се възползват от високоскоростен интернет не само у дома, но и докато са в движение. Това променя из основи начина, по който използваме мобилните устройства в ежедневието си. Вече можем да стриймваме 4K видео без прекъсвания, да играем онлайн игри в реално време, да провеждаме видеоконференции с висока резолюция и качество, както и да използваме приложения за добавена и виртуална реалност навсякъде, където имаме покритие на мрежата", посочват от телекома.
5G функционалности
Тук не говорим само за забавление. От компанията посочват, че IoT решенията за дома и в производството изискват стабилна и бърза връзка, а освен това тя прави възможни и телемедицината и дистанционната диагностика - с трансфер в реално време на медицински изображения с много висока резолюция.
В момента 5G ULTRA мрежата на A1 достига до 82,6% от населението, покрива почти всички населени места с над 3000 души население, големите курорти и основните пътни артерии.
Именно във връзка с последното компанията работи и по изключително амбициозния проект 5G SEAGUL. В рамките му по-рано през тази година тя вече демонстрира непрекъсваеми мобилни услуги от пето поколение между България и Гърция. Крайната цел е по магистралата между София и Атина да има непрекъсваема 5G и роуминг свързаност. Това ще позволи движението на автономни автомобили, ще подобри свързаността в селските райони, разположени около магистралата и ще осигури непрекъсваеми роуминг услуги между двете страни.
5G не е само скорост - когато говорим за истинска инфраструктура от пето поколение, тя позволява редица допълнителни приложения като сегментирането на мрежата. Именно в това направление е и новоразработеното от A1, Lenovo и Quectel пилотно решение за домашен офис, което стъпва върху т.нар 5G SA Slicing и осигурява високо ниво на киберзащита, базирано на локацията.
"Когато се въведе в по-широк мащаб, иновацията ще позволи на бизнес клиентите на А1 допълнително да повишат нивото на сигурност на комуникацията на своите служители през 5G в рамките на офис сградите или докато работят отдалечено. Тя може да бъде внедрена в офис сграда, бизнес кампус или дори в национален мащаб", обясняват от телекома.
Днес някогашният "мобилен интернет" е сферата, в която иновациите са най-бурни - а някогашните смели идеи се превръщат в реални продукти и услуги. Както показва опитът на A1, преминаването на всяка "бариера" по отношение на скорост, времезакъснение и функционалности е постижимо с инвестиция в нужните експертиза и технологии. А от това печелят всички.
USD
CHF
EUR
GBP
