Остров Хидра на пръв поглед не се различава от съседите си. Подобно на други острови в Егейско море, той има бели къщи и спиращи дъха гледки към морето. Това, което отличаванаселеното място, е нестандартният начин за придвижване, а именно чрез... коне.

Хидрa разпοлoжен в близост дο стoлицaта Aтина. Въпреки все по-голямата му популярност като туристическа дестинация, островът е сред най-добре запазените от човешка намеса места в южната ни съседка. 

На острова не просто няма коли, те са забранени. Забраната за моторни превозни средства (с изключение на противопожарни и сметосъбирателни камиони и линейки) е от местното законодателство, разказва CNN.

Снимка 631833

Източник: iStock

Населението на гръцкия остров от около 2500 жители и всички те се придвижват с помощта на мулета, магарета и коне. За посетителите не се правят изключения. Когато пристигнат там с ферибита, това е транспортът който ги очаква. 

Основните забележителнсти на града са каменните бастиони, църквата Успение Богородично, която е от XV век, както и историческия музей на пристанището. 

Снимка 373615

Източник: iStock

Архитектурата е зашитена, а новото строителство е много рядко срещано - позволява се единствено, ако отговаря на специфичния традиционен стил на Хидра. 

Решението да се възприеме традиционният транспорт с коне, известен като "cáiques" следва наследство на острова и ангажимента му към устойчив начин на живот. През 18-ти и 19-ти век Хидра процъфтява като оживен морски център. Но с настъпването на 20-ти век, когато се въвежда моторизирания транспорт в останалата част на Гърция, тесните и стръмни улици на острова и скалист терен, правят колите много непрактични за придвижване. И така жителите решават да се придържат към традиционния си транспорт, за който неравния терен не е проблем.

С течение на времето това се вкоренява в културата и начина на живот на Хидра. Магаретата и мулетата са неразделна част от идентичността на острова и са използвани за транспортиране на стоки, строителни материали и превоз на хора около острова - традиция, която продължава и до днес.