Как е бил построен Колизеумът и защо е архитектурно чудо?

Амфитеатърът на Флавиите, или по-известен като Колизеума, е един от най-грандиозните архитектурни паметници на древния свят. Построен е през първи век от н.е., е се помни като място за кървави спортове, в които участие вземали гладиатори, диви животни. Това е една от най-добре запазените и най-емблематичните структури от древен Рим, която остава паметник на една от най-влиятелните династии на Римската империя, но и чудо на архитектурата и инженерството.

След като Веспасиан от династия на Флавиите (която включва синовете му Тит и Домициан) става римски император през 69 г. сл. н. е., той стартира строителна програма за възстановяване на Рим, който е бил опустошен от пожар, чума и гражданска война. По време на 27-годишното управление на династията на Флавиите се реновират сгради, статуи и паметници в целия град. През 70 г. сл. н. е. Веспасиан нарежда изграждането на новия амфитеатър в центъра на града, финансиран с плячката от римската обсада на Йерусалим по време на Първата еврейско-римска война.

Колизеумът е символ на възраждането на града, разказва History.com. Той е архитектурно и инженерно чудо, най-големият амфитеатър в древния свят.

Изработен е основно от бетон, травертин и мрамор, камък и дървен материал, Колизеумът се издига до 47 метра (приблизително височината на 15-етажна сграда), с капацитет за приблизително 50 000 до 80 000 души.

"Колизеумът е част от цял ​​комплекс от сгради, които Веспасиан и синовете му строят из Рим", казва Нейтън Елкинс, заместник-директор на Американското нумизматично дружество.

Изграждането на Колизеума е хитър начин на династията на Флавиите да задоволи диктата на строгата социална йерархия на римското общество, казва Елкинс. На мястото, на което е построен Колизеумът, е било имението на Нерон, предишният римски император. Имението му било достъпно за всички, но сенаторите не харесват това, че обикновените хора имат достъп до центъра на града.

Източник: iStock

"Чрез строежа на този масивен амфитеатър Веспасиан и синовете му осигуряват обществено забавление с игри, но също така го използват, за да подчертаят социален ред с места за сядане, според това кой къде се намира в йерархията", казва Елкинс.

В Колизеума социалният статус, богатството и полът определят къде да седят хората. Най-хубавите места, най-близо до арената, са запазени за императора и сенатори. Над тях седят бивши членове на кавалерията, които са станали утвърдени търговци, занаятчии и бюрократи. По-нагоре седят останалите 95% от населението на Рим: жени, чужденци и бедняци и поробени.

За да бъде по-добре организирано преминаването на потока от хора в цялата структура, Колизеумът има цели четири входа за политическите и религиозни лидери и 76 за обикновените граждани. Коридорите разделяха социалните групи една от друга, като не позволяват на зрителите да се движат свободно в структурата. Въпреки че местата за сядане не са еднакви за всички римски граждани, елипсовата архитектура на Колизеума дава на всички видимост към арената.

Най-голямата иновация в строежа на Колизеума е използването на бетон. "Бетонната конструкция позволява изграждането на Колизеума", казва Елкинс.

Източник: iStock

Според съвременните инженери Колизеумът съществува след 2000 години заради здравата си бетонна основа. Строителството във влажна зона близо до река Тибър с лоши почвени условия принуждава строителите да изкопаят дълбока основа, за да стабилизират структурата, според програмата на Университета на Вашингтон Engineering Rome, която изследва римското и италианското инженерство.

Освен използването на бетон има и други нововъведения, включително сложна дренажна система, използвана за източване на вода, за организиране на фалшиви морски битки на арената.

Сложната мрежа от тунели под пода на арената, наречена хипогеум, крие реквизити, декори и участници, когато не са на арената.

Източник: Trip Advisor

Въпреки че не е известно колко е струвало построяването на Колизеума в древността, много учени смятат, че Колизеумът е бил частично финансиран с плячка, взета от римските войници по време на нападението на империята над Йерусалимския храм по време на Първата римско-еврейска война, приключила през 70 г. сл. Хр.

За това се съди от надпис в Колизеума: Император Тит Цезар Веспасиан Август заповядва новият амфитеатър да бъде направен с (приходите от продажбата от) плячката.

Наследството на Колизеума

Освен че с Колизеума може да се надникне към древен Рим и неговата социална структура, сградата е и "баща" на всички съвременни спортни стадиони на открито. Използването на арки в Колизеума за поддържане на структурата, елиптичната форма и организационната система, използвана за контрол на влизането и излизането на феновете въз основа на местоположението на техните седалки, са основни елементи на повечето модерни стадиони.

В древен Рим повечето амфитеатри са построени като временни дървени конструкции за гладиаторски игри и други забавления. Най-ранният известен амфитеатър, построен за около 20 000 зрители, датира от 80 г. пр.н.е. в Помпей.