Американските военни напуснаха летище Баграм - ключовата им база в Афганистан - през нощта, без да уведомят афганистанците, каза новият командир на базата.
Генерал Асадула Кохистани коментира пред БиБиСи, че САЩ са напуснали Баграм в 3 часа сутринта местно време в петък и афганистанските военни са установили това часове по-късно. Оставили са машини, превозни средства и оборудване.
В Баграм има и затвор, а в съоръжението има съобщения за до 5000 талибански затворници.
Талибаните напредват бързо в Афганистан, докато американските войски се изтеглят. Генерал Кохистани заяви в понеделник, че афганистанските сили очакват талибаните да нападнат Баграм.
Пред репортери от авиобазата той каза, че вече получава доклади за "движения в селските райони" наблизо. "Знаете ли, ако се сравняваме с американците, това е голяма разлика", каза генерал Кохистани. "Но според нашите възможности ... ние се опитваме да направим най-доброто и максимално да осигурим и да служим на всички хора."
САЩ обявиха в петък, че са освободили Баграм, като на практика завършват военната си кампания в Афганистан преди официалната крайна дата на 11 септември, обявена от президента Джо Байдън по-рано тази година.
Запитан от "Асошиейтед прес" за късното нощно изтегляне от базата, говорителят на американския военен полковник Сони Легет се позова на изявление, публикувано миналата седмица, в което се казва, че американските сили са координирали напускането си от различни бази с афганистански лидери.
През последните седмици талибаните бързо възвърнаха земята, когато американските войски се оттеглят, завземайки селските райони и заобикаляйки някои по-големи афганистански градове.
Оттеглянето от Баграм късно през нощта предава контрола на базата на много по-зле оборудвани сили, които ще се затруднят да я защитят от талибаните.
Генерал Кохистани има под командването си около 3000 войници - значително по-малко от десетките хиляди американски и съюзнически войници, които бяха в авиобазата.
Американците оставиха след себе си около 3,5 милиона артикула, каза генерал Кохистани, включително десетки хиляди бутилки вода, енергийни напитки и готови военни ястия, известни като MRE. Те също оставиха след себе си хиляди граждански превозни средства, без ключове и стотици бронирани превозни средства, съобщи "Асошиейтед прес".
Те взеха тежко оръжие със себе си и взривиха някои запаси s боеприпаси, но оставиха след себе си малки оръжия и боеприпаси за афганистанците, каза генерал Кохистани.
След отпътуването на САЩ в петък вечерта токът е спрян и базата потъва в мрак, съобщи АП - сигнал за мародери, които разбиха бариери и обираха изоставените сгради. Остатъци от базата са попаднали в близките складове за скрап и в магазините за втора употреба.
Забиула Муджахид, говорител на талибаните, заяви пред БиБиСи, че те ще представят план на екипа, който преговаря от името на афганистанското правителство и двете страни ще го обсъдят.
Около 1000 афганистански войници, борещи се с талибаните в северната част на страната, са избягали през границата с Таджикистан в понеделник, пораждайки опасения относно способността на военните да отблъскват настъпленията на талибаните.
Баграм е построен от американците за Афганистан през 50-те години на миналия век, преди да падне под съветски контрол, когато СССР нахлува през 1979 г.
По-късно тя е окупирана от подкрепяното от Москва афганистанско правителство, а след това и от администрацията на муджахидините, преди в крайна сметка да се окаже в ръцете на талибаните, когато групата взе властта в средата на 90-те години.
Когато САЩ нахлуха през 2001 г., те изгониха талибаните и поеха контрола над авиобазата, превръщайки я в голям комплекс, от който водеха войната си срещу тях, пише БиБиСи.
Двадесет години конфликт в Афганистан: 9/11 - 11 септември 2001 г.
"Ал Кайда", водена от Осама Бин Ладен в Афганистан, извършва най-голямата терористична атака, провеждана някога на американска земя. Световният търговски център е в развалини.
Четири пътническа самолета са отвлечени. Два са ударени в Световния търговски център в Ню Йорк, който се срива. Единият удря сградата на Пентагона във Вашингтон, а един се забива в поле в Пенсилвания. Убити са близо 3000 души.
Първи въздушни удари - 7 октомври 2001 г.
Коалиция, ръководена от САЩ, бомбардира съоръженията на Талибан и Ал-Кайда в Афганистан. Целите включват Кабул, Кандахар и Джалалабад. Талибаните отказват да предадат Бин Ладен. Унищожава се тяхната противовъздушна отбрана и малък флот от изтребители.
Падане на Кабул - 13 ноември 2001 г.
Северният алианс, група антиталибански бунтовници, подкрепени от коалиционни сили, влиза в Кабул, докато талибаните бягат от града.
Към 13 ноември 2001 г. всички талибани или са избягали, или са неутрализирани. Много други градове бързо падат.
Нова конституция - 26 януари 2004 г.
След продължителни преговори на "лоя джирга" или голямо събрание, новата афганистанска конституция е подписана. Конституцията проправя пътя за президентски избори през октомври 2004 г.
Хамид Карзай става президент - 7 декември 2004 г.
Хамид Карзай ръководи антиталибански групи около Кандахар, преди да стане президент. Карзай, лидерът на племето Попалзай Дурани, става първият президент по новата конституция. Той изпълнява два петгодишни мандата като президент.
Напрежението на Обама - 17 февруари 2009 г.
Американският президент Барак Обама одобрява значително увеличение на броя на войските, изпратени в Афганистан. В своя пик те наброяват около 140 000.
Така нареченият "прилив" е създаден по модел на американската стратегия в Ирак, където американските сили се фокусират върху защитата на цивилното население, както и елиминирането на бойци.
Убит е Осама Бин Ладен - 2 май 2011 г.
Лидерът на Ал-Кайда е убит при нападение от американски военноморски тюлени върху съединение в Аботабад, Пакистан. Тялото на Бин Ладен е извадено и погребано в морето. Операцията завършва 10-годишен "лов", воден от ЦРУ. Потвърждението, че Бин Ладен е живял на пакистанска земя, подхранва обвиненията в САЩ, че Пакистан е ненадежден съюзник във войната срещу тероризма.
Смърт на Мула Омар - 23 април 2013 г.
Умира основателят на талибаните, Мула Мохамед Омар. Смъртта му се пази в тайна повече от две години.
Според афганистанското разузнаване Мула Омар умира от здравословни проблеми в болница в пакистанския град Карачи. Пакистан отрича да е бил в страната.
НАТО прекратява бойните операции - 28 декември 2014 г.
На церемония в Кабул НАТО завършва бойните си операции в Афганистан. След като "приливът" приключва, САЩ изтеглят хиляди войници. Повечето от тези, които остават, се фокусират върху обучението и подкрепата на афганистанските сили за сигурност.
Възраждането на талибаните - 2015 г.
Талибаните предприемат поредица от самоубийствени атаки, атентати с автомобили и други нападения. Нападната е сградата на парламента в Кабул и град Кундуз. Въоръжени сили на "Ислямска държава" започват операции в Афганистан.
Международното летище в Кабул е ударено на 10 август 2015 г.
Обявяване на жертви - 25 януари 2019 г.
Афганистанският президент Ашраф Гани коментира, че повече от 45 000 членове на силите за сигурност на страната са убити, откакто той поема поста през 2014 г. Цифрата е много по-голяма, отколкото се смята преди това.
САЩ подписват споразумения с талибаните - 29 февруари 2020 г.
САЩ и талибаните подписват "споразумение за установяване на мир" в Афганистан в Доха, Катар. Съюзниците на САЩ и НАТО се съгласяват да изтеглят всички войски в рамките на 14 месеца, ако бойците подкрепят сделката.
Сделката е с график за пълно оттегляне.
Дата за окончателно оттегляне - 11 септември 2021 г.
Планирано е американските сили да се изтеглят от Афганистан до 11 септември 2021 г., точно 20 години от 11 септември. Има силни индикации, че оттеглянето може да приключи преди официалния срок.
Присъствието на НАТО в Афганистан през последните 20 години доведе до противоречиви резултати, коментира бившият президент на Афганистан.
Реконструкцията на инфраструктурата на страната, подпомагането на образованието и други области беше много добре дошла и даде добри резултати за страната, каза Хамид Карзай пред BBC World News, но военните планове за борба с екстремизма и тероризма се провалиха, защото те не направиха това, което трябваше да направят, добави той.
Насилието в Афганистан се е увеличило, като през последните седмици талибаните предприемат атаки и отнемат повече територия. Това и съвпада с края на 20-годишната военна мисия на НАТО в страната.
Как талибаните са успяват да останат толкова силни - групата може да печели до 1,5 млрд. долара годишно, огромен ръст дори през последното десетилетие. Част от това става чрез наркотици - Афганистан е най-големият производител на опиум в света, а повечето опийни макове - използвани за хероин - се отглеждат в райони, държани от талибани.
Но талибаните също печелят пари, като облагат хората, които пътуват през тяхна територия, и чрез бизнеси като телекомуникации, електричество и минерали.
Чужди държави, включително Пакистан и Иран, отказаха да ги финансират, но се смята, че частни граждани от региона са го направили.
Трудно е да се каже колко афганистански войници са загинали - цифрите вече не се публикуват. Но през януари 2019 г. президентът на Афганистан Ашраф Гани заяви, че 45 000 членове на силите за сигурност са били убити от 2014 г. насам.
Близо 3500 членове на силите на международната коалиция са загинали след инвазията през 2001 г., повече от 2300 от тях са американци.
Броят на загиналите афганистански цивилни е по-труден за количествено определяне. В доклад на ООН през февруари 2019 г. се казва, че са загинали повече от 32 000 цивилни.
Институтът Уотсън към университета Браун казва, че са загинали 42 000 бойци от опозицията. Същият институт казва, че конфликтите в Ирак, Сирия, Афганистан и Пакистан са стрували 5,9 трилиона щатски долара от 2001 г. насам.
Понастоящем талибаните контролират много повече територии, отколкото, когато международните войски напуснаха Афганистан през 2014 г.
Мнозина във Вашингтон и другаде се страхуват, че пълното изтегляне на американските войски ще остави вакуум, който може да бъде запълнен от войнствени групи, които се опитват да планират атаки на Запад. Междувременно афганистанският народ продължава да носи тежестта на дългия и кървав конфликт.
mAs7eRa!
на 06.07.2021 в 22:32:37 #4Внимание.. промивка и лъжи долно пропагандирани 10 години по късно... "Четири пътническа самолета са отвлечени. Два са ударени в Световния търговски център в Ню Йорк, който се срива. " А защо ли не споменавате за WTC7, която без да е ударена от самолет се срива по абсолютно същия начин? Все едно са поставени експлозиви за контрорирано събаряне? Експлозиви които се чуват от видеозаписи на свидетели както и се доказват със стопените основи на сградата, изискващи много по голяма и равномерна експлозия, от това два самолета да се забият в нея? Да припоммите за факта как точно преди това собственика прави застраховка срещу терористична атака и печели милиарди, бивайки най-"случайния" късметлиец на планетата? И какамерика си създадоха невидим враг, оправдаващ следене и шпиониране в/у собственото си население и причина да отиват и колонизират петрол, борейки се срещу злите терористи с оръжия за mass destruction, не открити до ден днешен? Това да си колония на такава тъпа държава като америка е ужас.. дано някак си хората се изправят срещу тези псевдо-властелини, правещи шоу за пред международната "маса"
hlebar
на 06.07.2021 в 22:04:21 #3Само не знам - за какво давахме 500 млн. долара помощи на година на афганистанското правителство. САЩ даваха 16 милиарда на година, но тяхната икономика не е 32 пъти по-голяма от нашата, а стотици пъти. Тоест, като прозент от назионалния доход сме давали повече помощи от САЩ. Ние явно сме най-богатата нация в света.
chafeto
на 06.07.2021 в 18:33:02 #2borislav-kasabov Тръгнах да те чета, но стигнах до "камъните в градината на путинландия" и се отакзах. И то не заради съдържанието на текста, а защото, когато в един дълъг текст освен две-три точки няма нито един препинателен знак, това прави текста труден и много досаден за чтене. Колкото до "путинландия", няма да се вкарат отново в това блато, особено след "пресния" (меко казано) пример. Американците не си извадиха правилните изводи от фиаското на СССР. Руснаците обаче освен своя челен опит имат и съвсем "пресния"пример със САЩ. Та не очаквай Русия да прати войски в Афганистан и да стане поредния затънал там, няма да стане. Ще се опитат да упражняват геополитическо влияние там (те и сега го правят), спор няма. Още повече, че имат и по-тясно сътрудничество със страни като таджикистан, която е гранична страна. Но да очакваш след всичко това да си пратят войските там, това е много наивно. Афганистан е някакъв осбен случай, сам по себе си донякъде уникален. Факт е, че затъването на всеки "играч" там е до голяма степен винаги е с помощта на външни въздействия. Къде по-преки (както по времето на СССР), къде не толова (както сега с мериканското присъствие), но винаги има непряка намеса на трети страни. Това нещо го има и на други места, но въпреки всичко Афганистан си остава един вид уникален случай. Аз съм далече от мисълта, че САЩ напълно ще изоствят нещата там, те също ще се опитват да оказват влияне. Други, които ще се опитват (освен Русия и САЩ) да прокарват свои интереси там, това разбирасе е Иран, Турция и според мен по някакъв по-подмолен начин Израел. Едно обаче е почти сигурно. Ако нещата продължат да следват сегашния ход, то не след дълго Кабул ще падне. Още преди няколо години от НАТО признаха, че афганистанската армия е небоеспособна.
Шат на патката главата
на 06.07.2021 в 17:58:26 #1Че те Американците отдавна обявиха че напускат Афганистан и шефовете му знаят датите за всяка отделна база . на този "генерал" или му нямат доверие или той е смукал хашиш и още не е разбрал новината .