В началото на месец юли Economist Intelligence Unit публикува петгодишна прогноза за развитието на икономиката на България. От една страна прогнозата е оптимистична, доколкото и за следващите пет години се прогнозира ръст на икономиката, запазване на валутния борд и намаляване на инфлацията, а в резултат на това - приемане на еврото през 2010 или 2011 година.

От друга страна, обаче, прогнозата на Economist Intelligence Unit може да се разгледа и като негативна. Причините са в прогнозираното намаляване на темповете на икономически растеж през следващите години, снижаване на ръста на инвестициите, влошаване на търговското салдо. За да разберем дали има основания за притеснение в прогнозите за тези показатели ще ги разгледаме по-подробно.

Икономически растеж

Според Economist Intelligence Unit ръстът на БВП ще намалее незначително през 2007 и 2008 година до 5.7-5.8% годишно, след което ще се забави по-осезаемо до около 4% в края на петгодишния период през 2011 година. Какви са причините за тази прогноза?

1. Прогнозирано забавяне на ръста на заетостта през първите две години и нулев ръст след това

2. Ускоряване на производителността на труда до почти 5% годишно през 2007 година (от 1.7% през 2006 година) и спад след това до около 4% в края на периода

3. Постепенно намаляване на темповете на растеж на общата факторна производителност

На практика, основната причина за очакваното намаление на темповете на растеж на БВП е демографска - няма повече работници, следователно няма как да се увеличава заетостта. От друга страна, обаче, ако погледнем данните забелязваме, че коефициентът на заетост в България е все още под 60% докато в други страни той достига много по-високи нива от 70% и дори повече. В допълнение, според статистиката има около 270 хиляди безработни лица и още около 230 хиляди обезкуражени лица (т.е. хора, които искат да работят, но не смятат, че могат да си намерят работа).

С други думи, и ниското ниво на заетост, и наличието на половин милион желаещи да работят показват, че може би прогнозата за спиране на ръста на заетостта е твърде консервативна. Ако това е така, то ръстът на заетостта ще продължи поне още няколко години и съответно ръстът на брутният вътрешен продукт няма да намалее толкова силно.

По отношение на производителност на труда може да се отбележи, че вероятно очакваният й спад през следващите години е свързан и с очаквания спад на ръста на инвестициите.

Ръст на инвестициите

Според Economist Intelligence Unit през 2007 година ръстът на инвестициите ще намалее до 16.4% в реално изражение спрямо 17.6% през 2006 година. През следващите години спадът ще се задълбочи и през 2011 година инвестициите ще нараснат с под 12%. Това е възможно да се случи, но дали е вероятно?

През последните години инвестициите (местни и чужди) постоянно нарастват като не се забелязва промяна в тази тенденция. Нещо повече, намалението на корпоративния данък през  2007 година и влизането в Европейския съюз е вероятно да допринесат за продължаващ възходящ темп на инвестициите.

Това се потвърждава и от последните данни на националната статистика. За първото тримесечие на 2007 година е отбелязан рекордно висок ръст на инвестициите - 36% в реално изражение и 44% в номинално изражение. Това е два пъти повече отколкото за същия период на 2006 година. При запазване на подобни тенденции прогнозата на Economist Intelligence Unit за спад на инвестиционния ръст през 2007 година може да се окаже далеч от реалността.

Увеличаване на дефицита по текущата сметка

Според Economist Intelligence Unit текущата сметка ще отбележи отрицателно салдо от 26% през 2011 година спрямо 16% през 2006 година. В същото време се прогнозира, че общият размер на външния дълг (държавен + частен) ще намалее, очаква се постепенен спад и на преките чужди инвестиции. Тогава възниква въпросът как ще се финансира този ръст на дефицита по текущата сметка - защото до момента той винаги е бил покриван от приток на капитали под формата на инвестиции или кредити за частни компании.

Отговорът е възможно да се крие в т.нар. капиталова сметка - по която, според изискванията на Евростат - ще се отчитат средствата от еврофондовете. Това, че еврофондовете все още не се използват означава, че ще има повече от тях през следващите години като е вероятно усвояемостта им да расте с течение на времето. Така, точно в края на 5-годишния прогнозен период на Economist Intelligence Unit може да се очаква постигането на максимална усвояемост на еврофондовете.

При тази ситуация, нарасналият дефицит по текущата сметка на страната спокойно ще се финансира от притока на средства под формата на еврофондове и няма да се получи нетен изходящ приток на средства от страната. При такава ситуация увеличаването на дефицита по текущата сметка няма да има негативни последици върху икономиката - както нямаше такива и през последните 7-8 години.

Важността на допусканията

Накратко, показахме, че с промяната на малко на брой допускания - които вероятно са прекалено консервативни - прогнозата на Economist Intelligence Unit може да стане дори по-позитивна отколкото е в момента, а ръстът на икономиката да продължи със същите темпове. В този смисъл, винаги когато се четат прогнози е добре да се обръща внимание на тези допускания, които определят насоката на развитие.

Основни индикатори в прогнозата на Economist Intelligence Unit

	2006	2007	2008	2009	2010	2011
Реален ръст на БВП (%)	6.1	5.8	5.7	5.1	4.7	4.1
Инфлация (средногодишна; %)	7.3	5.0	3.5	3.0	2.8	2.9
Бюджетен баланс (% of GDP)	3.6	3.0	2.9	3.1	3.3	3.6
Баланс по текущата сметка (% of GDP)	-15.9	-16.8	-18.2	-19.3	-22.0	-26.0
Обменен курс Лев:Долар (средно годишно)	1.56	1.44	1.41	1.49	1.53	1.55
Обменен курс Лев:Евро (средно годишно)	1.96	1.96	1.96	1.96	1.96	1.96

Източник: Economist Intelligence Unit

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo