Доналд Туск поиска Европа да създаде общ енергиен съюз и така да удари своя източен съсед по най-болното място - енергийните доставки. Какво обаче може още да направи тя? Един коментар от Sueddeutsche Zeitung.

Понякога кризите имат и своята добра страна, защото задвижват идеи за развитие, които иначе не биха дошли на дневен ред. Пример затова е финансовата криза, която накара политиците да притиснат банките с по-строги регулации и по-този начин да предотвратят нови проблеми.

Сега Европа отново се изправя пред криза - този път в отношенията си с Русия, и това би могло да бъде повод за общи действия, които иначе не биха се случили. Откакто Владимир Путин анексира Крим, на Стария континент расте напрежението и страха от проблеми с газовите доставки.

Доналд Туск, министър-председател на Полша, предложи в тази връзка във вторник Европейският съюз да се обедини и както създаде банков съюз да създаде и енергиен. И се мотивира в коментара си за Financial Times: „Зависимостта от руските енергийни източници прави Европа слаба".

Идеята за енергиен съюз сама по себе си не е лоша. Но е смешно как Европа, въпреки че беше създадена от един договор за търговия на въглища и стомана, досега не съумя да изработи обща енергийна политика, а остава разделена под натиска на национализма и разединението що се отнася до енергетика.

Така Европа успя да създаде общ пазар за стоки и услуги, но не и за енергия. За пътуващите и работещите хора няма граници, свободата е пълна, но не и за енергетиката и преди всичко електричеството. В Европа все още няма механизми за обмяна на електроенергия.

Идеята на Доналд Туск обаче не предвижда промяна в това, а се фокусира върху газта. Той предлага всички страни заедно да преговарят с „Газпром" за цената и количеството на доставките за целия ЕС. И по този начин при проблеми като през 2009 година всички заедно да ползват общите резерви. Освен това газта не трябва да тече само от Изток на Запад, но и обратното по същите тръби - т.нар. реверсивни доставки.

Всичко това е много смислено и европейците трябва да го направят. Но общата енергийна политика трябва още да се разшири и да енергийните пазари на съюза да бъдат поставени в конкуренция. Така изборът за включване или изключване на ядрени мощности трябва да бъде общ въпрос, а не самостоятелно решение на дадена страна-членка, както и всички за спазват правилата за количество възобновяемата енергия.

Това, което Туск предлага, е просто обща външна енергийна политика. Но единен общ енергиен пазар изисква повече усилия. Толкова повече, че някои страни със сигурност няма да са доволни. Но това със сигурност би намалило зависимостта от руските енергийни ресурси.