Все по-ясно става, че кризата е по малко и от двете. Проблемите с ликвидността и доверието са толкова обвързани, че не се знае кой е водещият и кой второстепенният фактор. Когато един хедж-фонд е изпаднал в неплатежоспособност и е задължен да разпродава активи, за да се спаси той автоматично влошава проблема с доверието във финансовата система. Това ще доведе до отлив на инвеститорските капитали от останалите представители на пазара (ликвидна криза) и ще се стигне до спад на цените.

Тази взаимовръзка между двете кризи е заложена най-вече във финансовите институции, които използваха краткосрочни кредити, за да финансират по-високодоходните си инвестиции. Изтеглянето на инвеститорските пари създава проблем с ликвидността, което автоматично всява хаос на пазара и загуба на доверието.

Има нещо много грешно в цялата тази зависимост. Пазарите са много добър инструмент за направляване на икономическата активност без да са нужни мениджъри на държавно ниво (като в плановата икономика). При нормални условия, пазарните сили се уравновесят, от което печели цялото общество тъй като се повишава благосъстоянието му. За съжаление се получават и извънредни моменти като днешния, в който се получава „лошо" изравняване на пазарните сили, което води до негативни последици за всички.

Банките, хедж-фондовете и другите финансови институции, които взимат евтини заеми и предоставят по-скъпи кредити печелеха добри, а бизнесът се развиваше понеже имаше лесно и достъпно финансиране. Тогава казвахме, че икономиката е в добро равновесие, тъй като се развиваше и носеше повече блага за обществото. За съжаление, когато една или повече институции започне да не преценява трезво риска, бързо се създават условия за кризи и масово изтегляне на инвеститорските вложения. Това съсипва доверието в целия сектор, влошавайки проблема с паричната наличност и навлича криза на ликвидност.

Този неизбежен цикъл на пазара (според някои „омагьосан кръг") се усложнява от обвързването на една финансова система с тази на целия свят. Тогава започва една лудешка покупко-продажба на задължения и активи между континентите, като по този начин се създават перфектни условия за пренасяне на смущения в условия на кризи. Точно това и стана с изгубилите стойност американски ипотечни облигации, заради които банки от Европа и Азия изгубиха сериозен паричен ресурс.

Въпреки, че цялата ситуация се наблюдаваше от регулаторните органи, те не успяваха да проследят всички пазарни процеси, тъй като се извършваха с огромна скорост. Днешната световна кредитна криза трябва да ни научи на един много важен урок, а той е да се поставят по-стриктни условия при международното банкиране. Това ще намали оборотите, с които бизнесът се върти, но и ще предпази сектора и световната икономика от жестоки удари като този, който изпитваме днес. Цените на финансовите активи ще се възстановят по-бързо, тъй като зад тях има фундамент, който в момента не се гледа заради спиралата „ликвидност-доверие".

Това естествено няма да реши всички проблеми. Доверието във финансовата система трябва да се възстанови, за да започнат банковите институции отново да работят заедно, а инвеститорите да върнат парите си в банките. Това все още не се случва, което води да рискове от фалити, по-ниски печалби, хаос на пазарите и в крайна сметка икономическа рецесия.

Американският Федерален резерв постъпи правилно миналата седмица, когато одобри поредната финансова инжекция за изпадналия в криза сектор. Институцията нямаше друг избор освен да предостави първокласни ДЦК в залог на изгубилите стойност ипотечни облигации, които задръстваха балансите на банките и не им позволяваха да разгърнат дейността си. Това обаче няма да е достатъчно, за да се вдигне икономиката на крака. Нужно е да се въведат по-строги регулации на пазара, особено в САЩ, където през последното десетилетие финансовият сектор беше оставен изцяло на силите на пазара.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo