Току що е излязла от печат новата книга на професор Хребиниак The Mismanagement of America, Inc. („Погрешното управление на Америка ООД") и в тази връзка той разговаря с Wharton@Knowledge за акцентите в нея.

Гледната точка, от която говори Хребиниак, е „следвайки корпоративната логика". Той е прекарал много време в изследване на корпоративните модели и сравнението на САЩ с гигантска корпорация за него идва напълно нормално. Така той си е представил Америка като огромна корпоративна организация с $ 3.5 трилиона капитали.

С диверсифицирани сектори като отбрана, медицина, наука, транспорт, военен сектор, образование, инженерно дело, банки и финанси, енергетика - с какво правителството на САЩ не е една „Америка ООД", същински бизнес играч, който наема на работа, уволнява, има планове по здравеопазване, изпраща в пенсия? Един наистина голям и глобален актьор.

Обаче ако се сравни стратегическото управление на Америка ООД с това на добрия бизнес, проличава, че това е една фалираща корпорация, изтъква Хребиниак.

Гражданите, своеобразните акционери на държавата, като цяло не са удовлетворени от постиганите от топ мениджмънта (Белия дом и Конгреса) резултати. За някои индивиди нещата разбира се стоят по-добре, но повечето граждани се сблъскват с проблемите на ипотеките, цената на бензина, растяща инфлация и т.н.

На първо място като опасност професорът изтъква държавния дълг на САЩ, който е наистина огромен и продължава да се трупа: $9.5 трилиона в момента и всеки ден се увеличава с нови два милиарда. Дългът на Америка се увеличава с $20 000 всяка секунда - това е подобно на експлозия.

Но нещата не стигат дотук. Финансовото министерство на САЩ прогнозира, че вече огромният фискален дефицит на САЩ ще достигне 63 трилиона долара след три десетилетия - сякаш десет трилиона са малко! Тези задължения се натрупват върху бъдещите поколения.

Проблемът се подсилва и от това, че поколението от следвоенния бейби бум сега наближава възрастта за пенсия. Плащанията за социално и медицинско осигуряване ще докарат вече задлъжнялата държава до фалит.

В тези условия правителството вижда като свой единствен изход да „мами", като се опитва да представи част от огромния си дълг като финансови активи в социалната сфера - но тези активи си остават дълг. В тази насока Хребиниак най-общо е за промени в Конституцията за намаляване на правителствените разходи в сферите здравеопазване, образование и отбрана и за спиране практиката на „допълненията", earmarks, които могат да бъдат хиляди в рамките само на един сектор.

Наливаните в социалната сигурност милиарди в момента носят и някакви печалби, които се вкарват обратно в социалната система. Но държавните финансисти просто крият глава в пясъка. Хората в Конгреса плащат за социални осигуровки само 35 долара месечно и не разбират проблемите на хората, които например търсят здравна услуга.

Хребиниак дава пример за неефективно фискално управление с държавните разходи за строителство и поддръжка на мостове - станали актуални след трагичния инцидент в Минесота миналата година. От 1970 г. досега държавата е заделила $700 млрд. за строителство и поддръжка на мостове, но 85% от тази сума никога не е достигнала до мостовете - изтекла е в „базови проекти", сенатори, агенции, домакинства, специални заделяния.

Трябва да бъдат направени конституционни промени в САЩ, свързани с балансиране на бюджета. Трябва да бъде приет Закон за Балансиран бюджет. За това са говорили и редица други анализатори, например Дейвид Уокър - а сега трябва да се убедят политиците. „Правителството трябва да бъде принудено да осъзнае проблема", изтъква професорът по мениджмънт. „Да накараме политиците да се събудят и да мислят стратегически като мениджъри", призовава Хрeбиниак.

Нужна е промяна и в данъчния кодекс, който след намесата на администрацията на Буш представлява още по-голяма бъркотия. Само през първия мандат на сега действщият президент данъчният кодекс бе увеличен с 10 000 стр. - въпреки предизборните обещания за опростяване.

Хребниак критикува и некоординираните действия на разузнавателните служби, които не са достатъчно добре подготвени за избягване на нова атака на терористи като тази на 11 септември. САШ дневно харчи 100 млн. за разузнаване. 64 различни организации включени в разузнавателите служби, докато можеха да бъдат сведени до три. Между 64те агенции има не кооперация, а конкуренция за пари. Те не споделят знание и информация с колегите си, а я крият от другите. Неясна е и отговорността между разузнавателните служби.

Едновременно с това разходите във военния сектор са изключително обременителни за икономиката на страната, а дългът на държавата спира частните инвестиции в иновации. „Едва миналата година спряхме да изплащаме облигациите теглени по времето на Виетнам!"

Всеки долар на данъкоплатеца се разпределя по следния начин: 40 цента отиват за плащания на лихви по дълга и за военните, а за всички останали дейности остават 60 цента. Така определено не могат да се правят достатъчно инвестиции в иновации или в образование. Не могат да се строят и мостове например. Любопитно е, че военните имат 300 голф комплекса - и там не играят пилоти на самолети, а генерали.

Нужно е силно лидерство: американците не могат да продължат да повдигат рамена и да казват „такива са те нашите политици". В момента гражданите обичат да седят вкъщи и да гледат риалити шоута. Никой не иска да се ангажира с проблемите на страната, тъй като не е склонен да плати цената за това.

Американците обаче трябва да се стреснат също и от това, че голяма част от дълга им се държи от чуждестранни държавни фондове. Китай притежава най-много американски дълг. В азиатската държава нараства потреблението на богатство. Хребиниак загатва, че в скоро време САЩ и Китай могат да „сблъскат глави" в конфронтация за ресурси. Това ще изкара на преден план и въпроса за разхищението на ресурси, тъй като двете страни създават и най-много отпадък.

От друга страна, евро става по-силна валута. А какво ако всички страни започнат да инвестират в евро и пренебрегнат долара в разплащанията си? Стойността на долара ще падне. Това може да стане също и ако доларът наводни пазара. Китай вече е в състояние да предизвика подобно нещо и може да го строи по политически причини. Тогава САЩ ще трябва да вдигат лихвите, за да задържат международната привлекателност на долара - в следствие имотите ще станат още по-недостъпни за хората.

Макар фразата да е прекалено обременена, нужна е „социална революция" на гражданите, за да се промени формата на политиката. Още по време на първата петролна криза през 1973 г. се говореше за намаляване на петролната зависимост - и нищо не бе направено от политиците, само думи. Въпреки че на централно ниво почти нищо не бе сторено, високите цени на бензина принуждават гражданите да купуват по-ефективни автомобили.

Междувременно обаче гражданите продължават да си избират президентите. Също и Хребиниак прибягва до известната формула: „Гражданите получават такова управление, каквото заслужават". Ако хората искат промяна, те трябва да си свършат домашната работа, счита професорът по мениджмънт. Те не трябва да седят вкъщи и да се оставят да бъдат омагьосвани от официалната телевизия - те трябва да викат, че има проблеми, да ги поставят на дневен ред.

Такива са и проблемите, свързани с лобизма. Хребиниак, „следвайки корпоративната логика", е за ограничаване със закон на влиянието на лобистите, които са един от факторите за провалящото се управление на САЩ. В момента в САЩ има 35 хил. регистрирани лобисти. Те са тези, които държат парите, те играят игрите - и трябва да бъдат спрени. Нужно е да се акцентира и върху общественото финансиране на общите избори.

Пример дава следното: ако в Арктика започне да се дълбае за газ и петрол, в период на 10 години консумацията на горива в САЩ ще може да се увеличи с 3%. Това е несъществен резултат предвид опасните последици. По-скоро следва да се вдигне данъка върху бензина и да се насърчи ефективното му използване, вместо цялата Америка ООД да носи последствията на решенията, взети в полза на групи на интереси. Системата на мениджмънта в управлението на САЩ следва да се промени. Нужни са не лобисти, а лидери.

Накрая медиите. Те сега са станали още по-консолидирани, трансформирайки информацията от желаната за автор и издател гледна точка. В старите медии като вестниците бяха представяни двете гледни точки и това можеше да създаде интелигентен консуматор. Но хората вече не четат. Често се твърди: Биг Брадър ви гледа. Това не е точно така, подсмихва се Хребиниак - не, вие гледате биг брадър.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo