Бистра Илкова

Бистра Илкова е с 25 годишен опит във финансовата сфера, 16 от които е прекарала в банковата система. На капиталовия пазар „желязната лейди” както я наричат е от 1995 г., като е основател на ИП Авал Ин, а за кратко е била и председател на държавната Комисия по ценни книжа. През 2001 г. тя става член на съвета на директорите на БФБ-София, като от средата на декември 2005 г. Бистра Илкова заема поста изпълнителен директор на Българската фондова борса. През януари тази година тя бе наградена с приза Мисис Икономика 2006 за принос в небанковия финансов сектор на страната. Бистра Илкова е магистър по финанси, омъжена, с една дъщеря.

- Действително 2006 г. се оказа година, която предизвика значително голям интерес към борсата от страна на редица чуждестранни борсови играчи, които са сред най-големите в Европа. Това не е случайно и се явява знаков момент за българския капиталов пазар, защото БФБ е основен елемент на структурата на пазара и така компилира в себе си редица фактори и фигури, като се явява айсберга на капиталовия пазар у нас. 2006 г. беше една изключително успешна година за борсата и капиталовия пазар у нас като цяло, затова защото ние за една година направихме един голям скок нагоре и напред преди самата интеграция на България към ЕС. Мисля, че това се усети и от бизнеса и от политиците. Действително интерес към борсата проявиха най-големите европейски борси, които идвайки в България, се срещнаха с представители на борсата, изпълнителната власт, финансовия надзор и бизнеса, като по този начин инвестиционната общност имаше възможността да се запознае с техните намерения. Интересът на Deutsche Borse и на OMX е голям, интересът на атинската борса е очевиден, като интерес има и от Borsa Italiana, Виенската и Варшавската фондови борси. Преобладава мнението на инвестиционната общност че България трябва да се интегрира с такъв стратегически инвеститор, който е голям, силен и притежава потенциала и декларира намерение да развие местния пазар, който разполага със собствени платформи за търговия с акции и деривати и няма да прехвърли бизнеса в собствената си страна.

Смятате ли че ще се стигне до продажбата на държавния дял на БФБ през тази година?

- Нещата трябва да бъдат разделени на две. Приватизация, която ще доведе до интеграция съответно на нашия пазар към развитите пазари или като начало - само интеграция. Бизнесът вече отговори на този въпрос. Ние не сме убедени, че приватизацията може да приключи бързо, за това защото тези процеси не са прости и всеки приватизационен процес е свързан с редица неща, които държавата трябва да направи. През това време пазарът не може да стои обаче на технологичното ниво, на което е стоял до момента. Приватизацията ще реши въпроса за интеграцията, но не се знае кога ще стане. Държавата сама трябва и ще реши как и кога да продаде своя дял, инвестиционната общност не може да се меси в този въпрос. Това което борсата може да направи е да развие и обнови технологичната си база, платформите за търговия и видовете инструменти и услуги, тъй като бизнеса и чуждестранните инвеститори не могат да чакат. Затова акцентът през тази година ще бъде техническото обновление на борсата, на платформите, на предлаганите услуги - деривативния пазар и клиринговата институция. Вниманието ще се насочи към директните връзки с чуждестранните капиталови пазари и с чуждите инвестиционни брокери действащи в страната. Ние трябва да отговорим на изискванията както на чуждите, така и българските инвеститори, които очакват следващата стъпка в развитието на българския капиталов пазар.

Говорейки за интеграция и чужди партньорства, големи инвестиционни посредници като J.P. Morgan, Lehman Brothers, Morgan Stanley изявиха желание да извършват дейност у нас, как ще коментирате този факт?

- Това е изключително положително, ние вече сме обект на сериозен интерес от страна на чужди банки и чуждестранни инвестиционни посредници, които искат да оперират на нашия пазар и вече са нотифицирали КФН за да започнат своята дейност в страната. Някои от тях дойдоха да разговарят и с борсата, за да станат нейни членове, като нашите правила са вече готови за работа с чуждестранни партньори и сме предвидили най-вече асоциирано членство, където таксата е 5000 лв. годишно. Така срещу тази сумата те ще могат да станат членове на борсата и да оперират на пазара, както тук на място, така и дистанционно. Все още не е ясно в каква пазарна ниша ще акцентират да работят тези нови посредници на пазара, като нормално е да се очаква те да се съсредоточат на брокеража като начало, и в един по-късен етап в сферата на инвестиционното банкиране.

Ще се повиши ли качеството на услугите в този бранш при това положение?

- Българските инвестиционни посредници и българският бизнес в този бранш много напредна в качеството на предоставянето на своите услуги през последните 1-2 г., като повиши значително конкурентноспособното си ценообразуване в тази насока. По този начин нашите инвестиционни посредници почти по нищо не отстъпват, а в ценово отношение дори са много по-конкурентноспособни спрямо чуждите си конкуренти. Също така българските посредници имат още едно преимущество - те познават законодателната уредба и правилата в детайли, тъй като вече са ги проиграли многократно. От своя страна на чуждите играчи ще им трябва време да имплантират и да се запознаят с нашите закони, а също така и да открият своите клиентски ниши на нашия пазар, това изисква време и ресурси. Новото което се очаква от тях е обаче да наложат на пазара по-нови услуги, които не са познати за нашата действителност.

Как върви инициативата с популяризирането на дейността на борсата и капиталовия пазар, чрез организирането на поредица от кръгли маси из цяла България?

- Това е един от акцентите, които бяхме заложили като приоритет в работата си през изминалата година - а именно популяризацията на дейността на борсата. След като през 2004-2005 г. направихме анализ на съществуващото положение на капиталовия пазар, чийто резултати бяха потресаващи, решихме да се заемем по-сериозно с популяризирането на цялостната дейност на борсата. Разработихме цялостна програма, която следвахме доста стриктно, като бяха сформирани фокус групи към които адресирахме специални послания чрез различни канали. По този начин постепенно се заговори за борсата и тя вече се превърна в известна част от българската икономика. И през тази година борсата ще представлява интерес за алтернативно финансиране от страна на бизнеса, като до момента знам за поне 10 компании и отделно 3 банки, които планират да наберат средства чрез капиталовия пазар и да станат публични компании.

Вече около 15 български компании станаха част от индекси на Dow Jones, това ще повишили популярността на БФБ в чужбина и какви са преимуществата за компаниите в подобно участие в чужди борсови индекси?

- Съвсем нормално е и наши добри компании да бъдат включени в подобни глобални индекси, като това представлява оценка от чуждите инвеститори за тези компании, оценка за местния капиталов пазар и неговия потенциал за растеж. Това се подкрепя и от факта, че вече подписахме споразумения с Bayerische Hypo- und Vereinsbank AG за ползване на марката СОФИКС, на базата на който да се формират финансови инструменти. Това е поредното доказателство за потенциала за развитие на нашия пазар, който чуждите банки и инвеститори виждат.

Ликвидността остава все още най-сериозния проблем за нашата борса, каква е най-добрата рецепта за справянето с този негатив?

- Политиката за привличане на повече компании, повече емитенти, повече емисии е процес който няма да свърши за една година и е дългосрочен въпрос за разрешаване. Новите компании, които са факт на борсата са все още малко, като дисбаланса между търсенето и предлагането на качествени ценни книжа на борсата е много осезаем, при което търсенето значително преобладава. Докато не задоволим този глад с повече емисии и нови инструменти, не можем да се преборим с ниската ликвидност. Именно това е рецептата: повече компании на борсата, повече емитенти, повече публични дружества, повече качествена стока на пазара.

Колко IPO-та предвиждате за тази година?

- За да бъдем реалисти може да очакваме около 10 IPO-та до края на годината. Интерес обаче ще има и към облигационните емисии и увеличенията на капитали. Увеличенията на капитали станаха много разпространена, утвърдена и успешна форма за набиране на ресурс през борсата, затова се очаква все повече публични компании да предприемат подобни действия. Много би ми се искало да видим повече конвертируеми облигационни емисии на пазара, тъй като това е една класическа форма за увеличение на капитала. За сега обаче у нас има само една подобна емисия на Индустриален Холдинг България.

През последните няколко месеца РЕПО-сделките набраха голяма скорост, в тази насока кога смятате, че ще се въведат късите продажби и маржин търговията?

- Възможностите за къси продажби и маржин търговия са факт у нас от близо една година насам. Наредбата за този вид търговия е вече налице, друг е въпроса доколко тя е работеща в действителност.

Какво спъва тогава този вид търговия?

- Много неща спъват посредниците искащи да упражняват подобни инструменти на пазара и те са свързани с капиталовата им адекватност, ликвидността и т.н. В крайна сметка просто не й е дошло още времето или казано по друг начин пазарът не е узрял за това. Възможности за подобна търговия у нас има, но посредниците все още предпочитат да не го правят, тъй като следват други свои приоритети. За в бъдеще промени в нормативната уредба по този въпрос не се очакват, тъй като тя се счита за максимално синхронизирана с европейските стандарти и директиви.

Пазарната капитализация на борсата отчете над 80% ръст през миналата година, как виждате този показател в края на тази година?

- Пазарната капитализация е отражение на развитието на капиталовия пазар в страната и този ръст е олицетворение на всички усилия на инвестиционните играчи на пазара. Нещо повече, това което борсата направи през изминалата година може да се определи като европейски рекорд. Достигането на 82% ръст на пазарната капитализация, около 50% ръст в борсовите индекси и формирането на 34% дял на съотношението пазарна капитализация/БВП са основните измерители на възхода на капиталовия пазар у нас за 2006 г.

Какви други намерения имате за развитието на борсата през тази година?

- Друг приоритет, който борсата си е поставила за цел е да работи тясно с Асоциацията на фондовете за доброволно пенсионно осигуряване, тъй като тези институционални инвеститори се явяват водещите играчи за пазара. Тези фондове изпитват голям глад за нови емисии и нови ценни книжа, в които да инвестират набраните си средства, за да осигуряват необходимата доходност за осигурените лица. Очаква се те да инвестират дългите си пари в по-дългосрочни инструменти като облигационни емисии за решаване проблемите на общините, което е една перспективна насока за развитие на пазара, която ще разработваме.
Освен това е хубаво да приключим с интеграцията на борсата през тази година. Ще продължим да работим и с Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Между двете институции в началото на тази година бе подписан меморандум за сътрудничество, който предвижда стратегическо партньорство с цел популяризация дейностите на Борсата и Агенцията в интерес на членовете и клиентите си и на малките и средните предприятия.

След всичко което обсъдихме... Смятате ли че борсата може да генерира икономически импулс за българската икономика?

- Тя вече го генерира, защото финансовото посредничество и разпределението на паричните потоци през небанковия финансов сектор е вече осъзната необходимост от бизнеса. Категорично мога да кажа, че развитието на капиталовия пазар ще бъде голям импулс за развитието на българската икономика и обратно, защото той се явява отражение на икономиката на всяка една държава.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo