Резултатите са, както следва
Да 4
Не, но съответстват на качеството на образованието 17
Не 33
Българчетата вече не се нуждаят от учители 4

Общо гласували: 58

Анонсът за анкетата бе: Първият учебен ден е помрачен. Проблемът е, че учителите по държавно разпореждане (заплатите им се определят в държавния бюджет, където всяка година върви игра на проценти - милиони) получават по-ниски суми от необходимото за физическо възпроизводство, какво да говорим за квалификация и мотивираност за труд.

Какво още мога да кажа по въпроса? Мога да кажа, че въпросите за образованието са тясно свързани с икономическия въпрос, или както някои го наричат, икономическия проблем. Когато Изправеният човек е измайсторил първото си каменно оръдие, имаме икономика. Икономиката се усложнява, когато новото умение е предадено на потомците или своите хора в групата. Младите научават „нещата" по нов начин и креативно ги използват в своя път, усъвършенстват ги и ги предават. Идеалната „равновесна" ситуация се определя от високо равнище на високи индивидуални благоденствия, а не от абсолютна сума на ексцесии в индивидуалните богатства - казано ако някой запита защо икономистите се занимаваме с всичко това.

Наскоро „Евростат" публикува изследване, според което България в рамките на Европа е сред най-най последните в отделяне на суми за научно-техническа дейност и развитие. Не защото сме бедни - става дума за относителна стойност като дял в БВП. България според правителствени политики, а не липса на пари, не отделя средства за наука и образование.

Нещата трябва да се променят към по-добро.

И ето в нашата анкета мнозинство имат считащите, че заплатите на българските учители не са достатъчно високи. Така мислят 33 читателя, или 56%.

Има много важен детайл - действието. Като отчетем, че малкият размер на учителските заплати се признава от 29% от нашите читатели, които със 17 гласа обаче твърдят, че заплатата на българския учител съответства на качеството на образователния продукт, който той предлага, то няма да е нахално да посочим, че фокусът се измества към това, доколко учителите могат да претендират за по-високи заплати.

Дори да обединим резултатите на спечелилия по-малка подкрепа „отговор - пристанище", че българчетата вече не се нуждаят от учители, с тези 29%, които на практика казват, че учителят получава толкова, за колкото работи (или работи толкова, колкото получава), с онези други четирима читатели, които считат, че заплатите на учителите в България са достатъчно високи, получаваме 44% спрямо 56% в „подкрепа срещу" ниските заплати на учителите в България.

Искам обаче да посоча, че в крайна сметка нещата опират до учителите. Факт е, че тази социална категория, сред която има блестящи и ценни за цялото общество индивиди, за толкова много години не успя да излезе с единно предложение за решение на социалния си проблем. Не бе предлагана добра система за финансиране на образователния процес, така че всички да се радваме на крайния продукт - съзнателни, aware, ученици. Конкурентни в един високо конкурентен свят и устойчиви носители на „българската култура" по глобуса.

Известен български учен в дискусия ми сподели мнението си, че образованието може да е икономически предмет на търсене и предлагане, но остава уникално с това, че за да може да бъде получено трябват способности, т.е. познавателните способности на учениците. Обаче познавателните способности на децата остават неизменни и даже може би еволюционно нарастват, но е спорно, че захранването със знания от страна на учителите може да догони нуждите на времето.

Ако като психолози приемем, че учителите са по-творчески, идеалистични и затова непрактични хора, то можем да им простим по-скоро пасивния протест, благодарейки им за това, което все пак вършат. Без намесата на моите гимназиални учители щях да бъда по-малко от това, което съм сега - независимо от щастието на невежеството, за което сега не върви реч: то е по-тънка материя, за да вникнеш в която е необходима част от образованието, което започва да се отказва на българчетата в България.

Горният абзац е лирично отклонение към това, което съм принуден да кажа: профсъюзната формация на учителите е под всякаква критика. Не можех да повярвам на чутото и прочетеното, че Янка Такева, учителския профсъюзен лидер който иска да ни се наложи медийно, твърди: няма схеми за повишаване на заплати за тези, които не стачкуват. Стачката е насрочена за 24ти септември. Помислих, че някой иска да опетни образа на Такева, слагайки й думи в устата, каквито тя не е казвала. После обаче Крум Крумов от „Подкрепа" потвърди, че подобна насилствена мярка отдавна се е разисквала и предстои приемането й, просто Такева е избързала с оповестяването.

Подобна насилствена мярка убива чувството ми на подкрепа към учителите. Действително за такива хора ли става дума, които трябва да бъдат водени на стачка като свещени крави в кланица? За тях ли ще пледираме за по-високи заплати? това ли са хората, които ще вкарат разхайтения български ученик в пътя? (Моля последните ми думи да се приемат с усмивка и мисъл)

На нас ни трябват учители, които - щом започнат да говорят, депутатите мълчат засрамени - всеки освен убиецът на Макбет е раждан от жена и всеки освен блажените, гениите и социопатите е учен от учител.

Етикети: анкета 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo