Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

При съпоставката на краткосрочно и дългосрочно на равнище дър­жавна икономическа политика използваната препратка е приписваният на Кейнс израз: "В дългосрочен план всички ние сме покойници". Положеният от Кейнс акцент върху решаването на икономическите проблеми на днешния ден с идеята, че след това по-спокойно ще се решават и дългосрочните проблеми на обществото, се приема като спасителна сламка от не едно правител­ст­во. Ефектно е да се биеш в гърдите като по­жарогасител на бушуващият днес пожар и да загърбиш неудобните и тежки проб­леми на утрешния ден, въпреки че развих­рилият се днес пожар може да е следствие от проявявано систематично късоглед­ст­во през миналите дни.

Едно от най-важните задачи на новоизбраното правителство е подготовката на държавния бюджет за следващата година. Да си припомним, че чл. 14, ал. 1 на Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) гласи: "...МФ съставя бюд­жетна прогноза ... за дина­миката на БВП, цените, доходите, кредитната и валутната политика и за основните финансови резултати от дей­ността на държавните, об­щинските и частните стопански субекти (к.ГМ)". Чл.14, ал. 3 изисква МС да прие­ме и "... разходни тавани (к.ГМ) за след­ва­щи­те три години (к.ГМ) по бюджетите на първо­степенните разпоредители с бюджетни кре­ди­ти"

Изискването за разработване на бюджетна прогноза не е екзотична приу­ми­ца. Нормално е при формирането на държавния бюджет за конкрет­ната година МС да се при­плъзне към конюнктурно използване на управленските си ре­сурси (проб­лемите на днешния ден). За избяг­ване на злоупотреба с националните бюджетни въз­можности ЗУДБ пред­по­лага правителст­вено ангажиране с продължението на за­ложените политики в бъдеще и по-специално - се стреми да оси­гури провеждане на кон­кретни национални политики поне в средно­срочен план и да про­тиводейства на конюнктурното заиграване.

В теорията на публичния избор се установява, че дисконтовият коефициент за осъвременяване на бъдещи публични приходи и разходи превишава неколко­крат­но този за инвестиционни проекти. Инвеститорът обезценява очакваните фи­нансови ефек­ти за следващата година с около 10%, докато при политиците този процент е три-четири пъти по-висок. Политиците не проя­вя­ват особена грижа за утрешния ден, за тях е важно какво става днес.

Ако изискването за съобразяване с перспективата действаше у нас, нямаше да се сблъскаме с тотален срив на бюджетните структури непосредствено след за­вършването на правителствения мандат. Нямаше да е възможно популистко разду­ване на държавни разходи без мисъл за последствията, а дори и въпреки тях.

Задача на макроикономическото проектиране е и своеобразното "опипване" на икономиката, оценката на потенциалните напрежения и неравновесия с оглед на­­соч­ва­не към адекватни управленски въздействия. То е средство за самообучение и осмисляне на случващото се в икономиката.

Този елемент (средносрочното макроикономическо проектиране) се въз­приемаше от правителствата у нас до голяма степен формално. Не е лесно, нито приятно да се ангажираш с проекции в бъдещето - при неудачни прогнози трябва да се дават обяснения, да се измислят оправдания ... Такъв тип ангажименти връз­ват ръцете на макроикономическото управление. Предпочитани са обтекаемите и мъгляво формулирани бъдещи ангажименти - формално го има, реално го няма.

В Доклада по закона за държавния бюджет за 2009 г. се предвижда преките чуждестранни инвестиции в страната за 2009 г. да бъдат 5.4 млрд.EUR, докато за първата половина на текущата година те са 1.6 млрд.EUR. Правителството уверя­ва­ше, че "... в средносрочен план не се очаква салдото по платежния баланс на стра­ната да окаже натиск върху валутните резерви" (14 и 27 стр. от Доклад към про­екта за държавен бюджет на Република България за 2009 г.). В действителност меж­­дународните валутни резерви на страната намаляват от 24.9 млрд.лв. в края на 2008 г. на 22.9 млрд.лв. към края на м.юли 2009 г. Дейността на правителството,  икономическата политика и бюджетните структури се настройват към очакваните параметри и ако проек­ции­те са преднамерено неточни, то управленските резултати са объркани и хао­тич­ни. В крайна сметка пробивите в текущия държавен бюджет са жестоки.

Новият Министър на финансите С.Дянков обяви решението си за удължава­не на бюджетната прогноза до четири години. В развитите страни тя е пет години. Мотивите към това решение предвиждат обхващане на целия мандатен период. Та­кова решение може да се оцени положително.

Паралелно с това обаче следва да се разшири обхвата на прогнозируемите по­­казатели, както и да се задълбочи анализа на текущата и на направената в пред­ход­ната година прогноза (по принцип). В Доклада по закона за държавния бюджет за 2009 г. е приложена три­го­дишна прогноза само за пет макро­иконо­ми­чес­ки пока­за­те­ля: (1) БВП; (2) Инфла­ция; (3) Валутен курс; (4) Текуща сметка на пла­тежния ба­ланс; (5) Преки чуж­де­странни инвестиции. Най-лошото е, когато дори и към про­ек­цията на този силно ограничен кръг от показатели се подхожда формално. За стра­ничния анализатор ос­тава загадка балансовата обвързаност с други основни макро­икономически пара­метри, чрез които се материализира конкретната средно­срочна макро­иконо­мическа политика.

Не е страшно ако икономическите прогнози не се сбъдват. Международните финансови организации публикуват два пъти в годината прогнози за развитието на световната икономика и като правило те винаги се коригират (нерядко до­ри съ­ществено). Страшно е, ако не се изясняват причините за наблюдаваните от­кло­не­ния - така прогнозите престават да изпълняват своите функции, а управлен­ското не­вежество продължава да тържествува.

Традиционно силно е например влиянието на текущото състояние. Минис­тър С.Дянков обяви очакван спад на БВП за 2010 г. от 2%, но аргументите остават неизяснени. По същия начин бившето правителство предвиди темп на прираст на БВП за 2009 г. от 4.7% изхождайки от 6-процентни темпове в предишните години. Когато е жега ни се струва, че не може да се застуди, когато е киша сякаш ще бъде вечно така. Въпросът е да се определи кой ще бъде факторът на обрата и как той ще действа?

Началото е професионално. Нека такова бъде и продължението.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo