Въпреки новата наредба за дейността им, заложните къщи продължават да работят при неясни правила. Денонощният им режим на работа е гаранция за бързото и сигурно осребряване на крадени вещи Предоставянето на парични заеми срещу залог на вещи у нас е изключително доходен бизнес. Невинно изписаните на таблата лихви от 1 -5-10% често се оказват дневни лихви, а не както по инерция предполагат гражданите, месечни или годишни. Проста екстраполация показва, че при такива стойности на дневните проценти годишната лихва често надхвърля 1000%. Възвръщаемостта на вложените в него капитали превишава тази и на най-големите банки. Закриляни от безхаберието на управляващите, заложните къщи развиват дейността си в нормативен вакуум. Въпреки растящия брой на случаите на злоупотреби и измами с правата и собствеността на гражданите при техни сделки, вече 20 години те не фигурират като правен субект в българското законодателство. Според нормативните разпоредби заложните къщи са стопански субекти, които нямат статута на небанкови финансови институции. Още през 1991 г. те са изключени от регулацията на Закона за банките и кредитното дело и дейността им не е регламентирана никъде. В чл.2, т.5 на Закона за банките от 1997 г. беше посочено само, че тя се подчинява на разпоредби и ред, установен от Министерския съвет, но такива не бяха разработени. Едва през пролетта на тази година беше разработена наредбата "за условията и реда за дейността на лицата, които предоставят парични заеми срещу залог на вещи (заложни къщи)", предвидена в § 23, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон. На заложните къщи беше даден 6-месечен гратисен срок, за да се приведат в съответствие с новите изисквания. Крайният срок изтече на 27 август, но повечето заложни къщи продължават да действат по старому. Никой не е спрял да приема несертифицирано злато като залог, въпреки забраната. Забраната за залагане на имоти пък се преодолява с финт - в тези сделки вече не заложната къща, а физическо лице е страна по договора. Така, въпреки спецификата си, заемите на заложните къщи се радват на нормативен вакуум. Всъщност дейността им се подчинява на общия ред за заемите и залозите, регламентиран в чл.149- чл.165 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и в чл.321- чл.315 от Търговския закон (ТЗ). Правната материя, която я касае в тях, обаче е разпокъсана и непоследователна. Освен това тя не е съобразена със спецификата на заемните търговски сделки, страна по които са и граждани. При тях приложението на нормативните разпоредби е още по- усложнено, поради това че в редица отношения тези сделки са приравнени с търговските. Третирането им като търговски се определя от факта, че единият от участниците в тях ги извършва по занятие. Това има голямо значение при договарянето на заемните условия поради голямата разлика в разпоредбите по въпроса за лихвите в търговското и в гражданското законодателство. Без да се навлиза в нормативни подробности по въпроса е достатъчно да се каже, че в качеството си на търговец заложната къща, може да начислява лихва и без лихвена клауза в заемния договор. При търговски сделки тя се дължи по закон. Лихварският бизнес у нас се практикува денонощно и последствията от него не приключват с евентуалните проблеми на измамени граждани. Те са многобройни и засягат също залагането на крадени вещи, укриването на доходи, прането на пари, използването на банкови кредити за спекулативна дейност и пр. Чавдар Цолов Мобилни лихвари дебнат по кафенета Заложни къщи се маскират като оказиони. Имоти се залагат, въпреки изричната забрана Pедица заложни къщи се маскират като фиктивни оказиони, за да избегнат новата наредба, която регламентира дейността им. Това заяви председателят на новосформираната Българска асоциация на заложните къщи Вангел Вангелов. От организацията настояват държавата и бизнесът най-сетне да въведат работещи правила, за да се разграничат коректните от измамническите фирми в този бранш. "Някои просто свалят табелите "заложна къща" и слагат "оказион", "фирма за недвижими имоти" или просто се настаняват да работят в някое кафене", обясни Вангелов. Тези мобилни кредитори най-често са измамници - фирми или физически лица, които не желаят да спазват законите, включително новата наредба за дейността на заложните къщи. "Във всеки град в България има такива лихвари - знаят ги и хората, и полицията, и другите контролиращи органи, но въпреки това не ги проверяват", оплака се Вангелов. Такива лица често взимат жилищата на хората срещу заем от 2000-3000 лв. Наредбата, приета през пролетта т.г., забрани заложните къщи да дават заеми срещу ипотека на жилище. Затова сега тези договори се сключват на името на физическо лице или на друго дружество, което не е забранено. Забраната лихвата да надскача 3% на месец също се заобикаля, като цената се увеличава чрез въвеждане на такса. Това обаче е законно, защото наредбата не ограничава размера на таксите, които къщите могат да събират. "Средно ние даваме заем в размер на 60 лв. за 2 седмици, което при лихва 3% прави 90 стотинки цена на заема, което не може да ни покрие дори разходите", обясниха от асоциацията. Затова заложните къщи работят средно с лихва от 15% за по-дребните заеми и 5% за по-големите, като част от цената се начислява като такса. "Най-вероятно смисълът на тавана на лихвата е да се ограничи прането на пари чрез заложни къщи", каза шефът на веригата "Щедрите" Александър Ценов. Причината е, че върху таксите за разлика от лихвите се начислява ДДС и вече не могат да се узаконяват пари, без да се плащат данъци. В момента се залага най-вече злато, защото цените на техниката паднаха, а и все по-рядко клиентите носят нови и модерни уреди, каза Ценов. Напоследък фолк певици и новобогаташи, закъсали за пари, залагали луксозни автомобили и скъпи вещи в заложни къщи заради дискретността. Асоциацията е започнала изграждане на електронна база данни на сайта си, в която ще бъдат регистрирани всички лица, залагали крадени вещи. "До момента само за месец сме регистрирали около 1000 души", каза Александър Ценов. Идеята е браншът да се самозащити и да не допуска измамниците до офисите си. Лихварството е на 3000 години Заложната къща е най-старата финансова институция в човешката история. Изследванията на специалистите сочат, че първите опити в практикуването на залагането следва да се търсят преди около 3000 години в древен Китай. По-ясни очертания в качеството си на извършващи определена финансова дейност заложните къщи придобиват при гръцката и римската цивилизации. Богатата история и установените традиции в заложната дейност се замъгляват през средните векове, когато църквата забранява вземането на лихви върху ползувани заеми. Въпреки това заложните къщи развиват своята дейност - икономическата необходимост от това се налага обективно и естествено за утвърждаващите се стоково-парични отношения. Като прародител и предвестник на банките, заложните къщи получават изключителен тласък в развитието си през Ренесанса. Две фамилии - на Ломбардите в Англия и на Медичите в Италия - са били лихварите на Европа. Исторически факт е, че английският крал Едуард ІІІ през 14 век е бил клиент на Ломбардите, а испанската кралица Изабела е заложила кралските бижута, за да финансира пътешествието на Колумб, който открива Америка. През 15 век при Людовик ХI във Франция някои лихвари получават изключителните права да предлагат пари срещу залог на движимо имущество. Интересно е, че първите инициатори на този бизнес са от Ломбардия /Италия/. Едва в края на 15 век той получава разпространение в самата Италия, а така също и в други европейски държави. Първата заложна къща в Германия е открита в Нюрнберг през 1498 г., в Испания - през 1702 г. в Мадрид, във Франция - през 1626 г. в редица градове. Символът на заложните къщи са три златни топки, свързани към един център. Легендата гласи, че един от Медичите е победил гигант с три торбички камъни. Трите топки (или глобуси) стават част от семейния герб, превърнал се впоследствие в знак на заложните къщи. Първите опити на държавата да внесе елементи на регулиране в организацията на заложните къщи се забелязват през 17 век в Англия и Белгия. Първите закони, регламентиращи дейността на заложните къщи, са приети в Англия през 18 век. Занимаващите се с този бизнес са били длъжни да предоставят част от печалбата си (около 20 %) на сиропиталищата. С указ на Анна Йоановна, която повежда борба срещу частните лихвари, през 1729 г. в Русия е било разпоредено монетната кантора към двореца да отпуска заеми срещу залог на златни и сребърни вещи. Собствениците са получавали само една четвърт от тяхната стойност. Създадената по това време Държавна заемна банка започва да отпуска заеми само срещу залог на скъпоценности и недвижими имоти. При Екатерина ІІ през 1772 г се откриват Санкт Петербургската и Московската заложни къщи. Впоследствие на акционерен принцип се развива мрежа от заложни къщи. Най-високо развитие в заложната дейност в Русия се забелязва през военните години на Първата световна война, когато функционират 23 акционерни обединения на заложните къщи. В края на 18 век заложната дейност е регулирана със закон и в Америка, където до 1800 г. банките са били малко и е съществувал широк простор за работата на заложните къщи. Основната функция на заложната къща винаги е била предлагане на пари в брой срещу залог на вещи. В началото на миналия век в някои азиатски страни освен това са се приемали депозити от населението при лихвени проценти по-високи от тези, предлагани от банките, и са се предлагали сейфове за съхранение на ценности. 80% от къщите търгуват и със злато 80% от бизнеса на заложните къщи сега е със злато, заяви Александър Александров - член на Управителния съвет на Асоциацията на заложните къщи (АЗК) и управител на една от националните вериги. Заради свиването на пазара заложните къщи са редуцирали броя на артикулите, с които работят. Вече не се приемат вещи - мобилни телефони, техника и др. Това води и до намаляване на боря на клиентите. По време на подема голяма част от хората се възползваха от всякакви промоции и си купуваха на лизинг плазмени телевизори, скъпи камери и всякакви уреди. Когато след 20 или 30 дена откриеха, че са надценили възможностите си и не могат да плащат вноските си по тези уреди, те идваха и ги залагаха при нас или ги продаваха. Сега на практика хората няма какво да залагат, обясни Александров. Един от основните проблеми в бранша в момента е, че според новата Наредба за дейността на заложните къщи, злато, което не е маркирано, не може да се залага. У нас 70-80% от благородния метал няма марка, заяви Александров. Това се отнася както за наследствените бижута, предметите за лично ползване и всичкото злато от преди 2000 г. Средният размер на заема от заложните къщи е 60 лв., заяви Александров. Новата наредба определи таван от 3% за средна месечна лихва. От АЗК нямат против това ограничение, тъй като заложните къщи имат право да вземат такси. Сумата на лихвата и таксите ще е равна на това, което до вчера сме вземали като лихва, заяви председателят на асоциацията Вангел Вангелов. Ако вчера сме вземали 10% лихва за месец, днес ще вземаме 3% лихва и 7% такси, обясни той. От асоциацията дадоха за пример Германия, където лихвата е ограничена на 3%, но таксите достигат до 20%. Разликата е, че там се залагат основно автомобили, а не както е практиката у нас - мобилни телефони или дребни домакински уреди. От АЗК вече изготвят черен списък на клиенти, заложили крадени вещи. Само за месец в него са включени 1000 човека, от които няма да бъдат приемани вещи за залагане. Мирослава Митова Вангел Вангелов, председател на Българската асоциация на заложните къщи: Няма промяна в лихвите - Г-н Вангелов, какво промени новата наредба за дейността ви? - Абсолютно нищо. Преди нямахме ограничения за лихвите. Сега - на практика - също. - Но нали поне на хартия е записано, че лихвата не може да надхвърля 3% месечно? - Да, но след изречението за лихвата, е упоменато, че можем да прилагаме такси. Именно чрез тези такси, ние си калкулираме цената на ресурса. Ако преди сме отпускали по 10%, сега към разрешената лихва от 3 на сто добавяме 7% такса. Така че от гледна точка на клиента нищо не се е променило. - Как варират реално таксите на пазара? - Сам разбирате, че при заети 1000 лв. печалбата за нас е една, а при 100 000 - друга. Именно за това има диференция на добавката или таксата. - Разбира се, става дума за месечна лихва. Конкурентни ли са лихвите ви на бързите кредити? - Разбира се, ние следим пазара. С бързи кредити се занимават дъщерни образования под прикритието на банки. Техните лихви нямат нищо общо с процентите по банковите заеми. - Това ме учудва, защото при бързите кредити ГПР от порядъка на 15-20% е всъщност годишната лихва, а при вас това е месечната. Не може да има знак за равенство. - Аз коментирам бизнес практиката на сериозните фирми от заложния бизнес. За останалите не искам да коментирам. - Защото в тях стават срамни далавери, нали? - Не бих казал така. Но е факт, че има колеги, които работят с 1% на ден, което прави 30% месечно. Други работят и с много по-високи лихви. - Проста сметка показва, че се работи с годишна лихва от 360 процента, а в екстремни случаи и с над 1000. - Така е, но заемите при нас са предимно месечни. От друга страна, никой не вкарва клиента насила в заложната къща. Просто трябва да внимава какво подписва. - Какво се случва, когато клиентът не върне парите след този месец? - По закон му даваме още една седмица отсрочка. Реално даваме и по-дълъг срок. През този срок договорените условия са същите. Ние не начисляваме наказателна лихва за просрочие. Имаме право обаче на неустойки по договорите. Едва след това продаваме залога. Вещта не е наша собственост, ние продаваме обезпечение, както съдия-изпълнителите, за да си върнем парите. - Каква част от вещите се продават? - Преди бяха сравнително малко, но сега, във време на криза - половината от заложените вещи се продават. - В края на това интервю искам да ви дам възможност да си кажете къде ви стяга чепикът. - Благодаря ви. На първо място, трябва да падне ограничението за приемането като залог на немаркирано злато. Нашият пазар е 80 на сто злато. Абсурдно е да не може човек да заложи халката си, стари пломби или златни монети. На следващо място трябва стриктно да се регламентират правата и задълженията на всички, които се занимават със заложна дейност. Много важен въпрос е и регламентирането на контролната дейност. Трябва контролните органи заедно с нас да изготвят единна методология за контрол, а не да ни проверяват хора от Комисията за защита на потребителите и МВР, които никога не са влизали в заложна къща. Не са малко случаите, когато ни атакуват със заповед за обиск, тарашат ни и изземват вещи. Ние все пак правим законен бизнес и подобно отношение е всички друго, но не и контрол на дейността ни. - Оплаквате се от безпричинен тормоз на полицаи ли? - Да, всеки ден имаме сигнали за безпричинен тормоз на полицаи. Трябва да има единни критерии за оценка на работата ни, за да може да се откроят добрите от лошите и спрямо последните да бъдат взети мерки.