„22% ДДС: Брадва с цените”, „ДДС сюрприз: 22%”, „Нов антикризисен сюрприз - ДДС се повишава на 22%”, „Троен данък за яхти, двоен - за лукс коли”

Една и съща тема с различни акценти владее първите страници на ежедневниците. Всяко издание търси своята гледна точка, за да аргументира защо не трябва да се вдигат данъците по време на криза. Потърсени са мнения и коментари икономисти и представители на бизнеса. Най-голямо е притеснението от последния антикризисен сюрприз на правителството - данъкът добавена стойност да скочи с 2%.

„22% ДДС: Брадва с цените", предупреждава от първата си страница „Стандарт"
Скок на ДДС с 2% е сламката, за която се хвана властта в кризата. Разкриха я отново синдикатите. Те разпространиха вчера поредния вариант за антикризисен план "Дянков". Според него за една година данък добавена стойност се увеличава на 22%. Очаква се това да влее 540 млн. в хазната. Предложението ще се обсъжда на тристранка днес.

Не сатър, а истинска брадва е 22% ДДС, скочи бизнесът. Новият налог автоматично ще удари всеки българин по джоба, защото ще оскъпи от хляба до тока. Средно едно семейство ще даде на хазната парите за един телевизор, изчислиха икономисти. Те припомниха, че повишението на ДДС в Гърция накара комшиите да пазаруват у нас. 22% ДДС ще погребе туризма у нас, категорична бе Нели Сандалска, шеф на "Балкантурист".
Още по темата от „Стандарт"

„ДДС сюрприз: 22%", обобщава от първата си страница „Дневник"
Изненадващо за синдикати и работодатели ден преди официалното обсъждане на антикризисния пакет правителственият екип предложи ДДС да се увеличи от 20 на 22% за период от една година. Промяната на косвения данък, която ще се отрази в поскъпване на всички стоки и услуги, е записана във финалния антикризисен вариант от 43 мерки, с който "Дневник" разполага.

Повишаването на ДДС е най-драстичната мярка за справяне с негативните ефекти на кризата в списъка на финансовия министър Симеон Дянков, разпратен до синдикалните и работодателските организации. Повечето представители на бизнеса и някои макроикономисти я определиха като поредния удар срещу икономиката и нов стимул за бизнеса да мине в сивия сектор.

Според други представители на едрия бизнес плюс на мярката е, че така най-бързо може да влязат пари в бюджета, а и идеята носи повече фискален смисъл от всички останали предложения, които се спрягат в последните седмици. Повишаването на ставката по ДДС беше определена като една от малкото останали мерки за борба със сриващите се приходи и от бивш зам.-министър на финансите.

Уговорката обаче е, че вдигането на данъка трябва да се прави задължително в пакет с мерки за повишаване на ликвидността на бизнеса, а именно разплащане на просрочените държавни задължения и ускоряване на възстановяването на ДДС кредита. Според оценките на финансовото министерство мярката ще увеличи приходите в хазната с 540 млн. лв., ако се предприеме от 1 май.

Най-песимистичните прогнози за бюджетния дефицит за тази година са 3 млрд. лв. Според източници от ведомството на Дянков обаче оценката не отчита очакваното увеличение на сивия сектор и свиването на официалния стопански оборот. Затова се е обсъждал и вариант косвеният данък да се увеличи на 24%, за да се осигурят 1.08 млрд. лв. допълнително.
Още от статията на „Дневник"

„Нов антикризисен сюрприз - ДДС се повишава на 22%", съобщава от първата си страница „Сега"
Правителството продължава да лансира спорни мерки за борба с кризата. Въпреки уверенията, че няма да има вдигане на данъците, вчера стана ясно, че управляващите предлагат ДДС да скочи от 20 на 22% за една година. Работодателските организации и синдикатите бяха неприятно изненадани от идеята, която не бе спомената при интензивните срещи с премиера и финансовия министър през уикенда, но ще се обсъжда официално днес от съвета за тристранно сътрудничество.

Вдигането на ДДС ще удари жестоко всички българи, но най-вече социално слабите, защото означава скок на всички цени - хляб, мляко, обувки, лекарства, ток, вода, транспорт и т.н. Според разчетите на кабинета това ще вкара в бюджета 540 млн. лв.

Идеята показва пълен обрат в досегашната позиция на управляващите. Само преди месеци след среща с израелския си колега Нетаняху премиерът Борисов обяви, че започна да сваля ДДС с половин процент през 6 месеца като мярка за справяне с кризата. Пред чуждестранни инвеститори той дори прогнозира, че през 2011 г. данъкът може да падне на 17%.

В документа, с който "Сега" разполага и който ще се обсъжда днес, кабинетът предлага общо 43 "Мерки за подкрепа и устойчив растеж на българската икономика". Обещанията на ГЕРБ за облекчаване на бизнеса чрез поетапно намаляване на осигурителното бреме с по 1% през всяка следваща година отиват в историята. До 2012 г. няма да има понижение на осигуровки. В плана специално се уточнява, че кабинетът се отказва от увеличение на здравната вноска тази година, като в замяна ще се търсят начини за повишаване събираемостта в бюджета на НЗОК. Предложението държавните служители сами да си плащат осигуровките окончателно е отпаднало. Нова обаче е идеята българите, които получават доходи само от капитал и имущество, да се осигуряват върху тях, ако не го правят на друго основание. Включен е анонсираният през уикенда данък лукс - предвижда се двойно увеличение на облагането на скъпи жилища и коли и тройно - на яхти.
Още от статията на „Сега"

„Троен данък за яхти, двоен - за лукс коли", информира от първата си страница „Монитор"
Двойно по-висок данък ще плащат баровците с жилища над 250 кв. м. Пак при същите условия се удвоява и данъкът върху мощните коли над 164 к.с. Данъкът върху яхтите пък се утроява. Очакваният положителен ефект от тези мерки за бюджета се изчислява на 150 млн. лв., предвижда една от антикризисните мерки на кабинета. По-рано през деня министърът на финансите Симеон Дянков обясни, че данъкът „лукс" на практика ще представлява увеличаване на скалата на данък сгради и на данъка върху автомобилите, които са местни данъци. Според Дянков промяната може да влезе в сила от 1 май.

Мерките за подкрепа и устойчив растеж на българската икономика ще бъдат обсъдени  днес  от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Вариантът на антикризисни мерки на кабинета беше изпратен на синдикатите и работодателите в късния следобед вчера.

В антикризисния план, предоставен на социалните партньори, са предвидени общо 43 мерки. Според представители на бизнес организациите 80 на сто от тях съвпадат с предложенията на синдикатите и работодателите, които бяха официално представени в неделя.

В подкрепа на бизнеса освен емисията на еврооблигации от кабинета предлагат да бъде създаден регистър на задълженията към бизнеса от страна на държавата. Наред с това ще бъдат намалени и всички такси за услуги, които бизнесът ползва по електронен път. Кабинетът предвижда още ускорено издължаване към бенефициенти на дължими суми към еврофондовете.

Приватизацията на държавни компании, включително НДК и „Топлофикация София" е друга мярка, предвидена в подкрепа на бизнеса. Идеята на кабинета е първоначално да се пуснат за продажба 51% от капитала им, а след 2 г. да се раздържавят и останалите 49 на сто.

С цел хазната да се пълни въпреки кризата правителството възнамерява да увеличи дивидента, който сега влиза в бюджета от държавните предприятия, от 50 на 80 на сто. Това ще налее в хазната около 30 млн. лв. допълнително, сочат още сметките на кабинета.

Други 60 млн. лв. ще бъдат спестени от предложението за намаляване с 10 на сто на фонд „Работна заплата" на държавните ведомства, които към момента не са направили съкращения от 15 на сто. Изключение се прави само за Министерството на отбраната и МВР.
Още от статията на „Монитор"

„Пренасочват €1 млрд. от еврофондовете за пътни ремонти", избира за заглавие на първата си страница „Класа"
Около 1 млрд. евро по оперативните програми може да бъдат използвани за основен ремонт на пътната мрежа в страната. Средствата ще дойдат от проекти, които не могат да се реализират, каза вчера регионалният министър Росен Плевневлиев след работната закуска с посланиците на страните от ЕС. За да може парите да се пренасочат към пътни проекти, България ще поиска разрешение от ЕК.

„Пренасочването на средства от една оперативна програма към друга не е правено досега в България. Затова съм възложил вече да се проучи опитът на европейски страни, в които това е извършвано", коментира за „Класа" министърът по европейските фондове Томислав Дончев. Той уточни, че преди да се вземе окончателно решение, ясно и категорично трябва да се докаже, че за определен проект няма шансове да бъде реализиран, а парите ще останат неусвоени. Дончев обаче отказа да назове проблемните проекти, чийто бюджет ще бъде пренасочен.

Министърът по еврофондовете е поискал всяка една оперативна програма да се раздели на т. нар. светофарен принцип. В зелената зона са проектите, по които средствата със сигурност ще бъдат усвоени. В жълтата са рисковите проекти. Проектите, по които няма да успеем да усвоим средства до края на програмния период през 2013 г., попадат в червената зона.

След като се направи преоценка на програмите, искането за пренасочване на пари трябва да се обсъди с ЕК. Тъй като с европейските средства се реализират цели, заложени в Националната стратегическа референтна рамка, ще се наложи и промяна в нея, уточниха експерти.

Постигната е договорка с турския консорциум „Мапа Дженгиз", изграждащ автомагистрала „Люлин", с колко да се увеличи цената на обекта, съобщи още регионалният министър. Той обясни, че от исканите 210 млн. евро успяхме да свалим сумата до 189 млн. евро, но се надяваме до края на седмицата да достигнем 185 млн. евро. Ако това се случи, оскъпяването на магистралата ще бъде с около 48 млн. евро от първоначално договорените 137,3 млн. евро.
Още от статията на „Класа"

„Ами хайде и данък печалба да вдигнем", избира за заглавие на коментара си в „Сега" икономистът Георги Ангелов
Министърът на труда и социалната политика намекна, че трябвало да се премахне плоският данък временно заради кризата. Трябвало да се върне предишната прогресивна система с растящи ставки до 22%, която действаше преди 2008 г. Той се аргументира с твърдението, че "кризата трябва да се носи от всички".

Това предложение напълно противоречи на политическата линия на ГЕРБ. Спомняме си, че съвсем други неща обещаваше ГЕРБ преди изборите - да не се вдига данъчното бреме, да се опростява данъчната система, да се намаляват данъците, за "да оставим парите при хората и бизнеса", да се намалява облагането на труда с осигуровки. Не само това, но ГЕРБ беше една от първите партии, която се ангажира с въвеждането на плосък данък в България - още на учредителното събрание на ГЕРБ в края на 2006 г. Бойко Борисов обеща плосък данък, за да се насърчава икономическото развитие.

Също в предизборните документи на ГЕРБ се обещава, че държавата ще ограничи неефективните публични разходи, ще намали администрацията, ще повиши ефективността. С други думи, основната идея беше, че публичният сектор трябва да се свие, за да тежи по-малко на икономиката - което ще има антикризисен ефект. Сега на практика предложението на Тотю Младенов е точно в обратната посока, да се увеличи облагането върху работещите и бизнеса, за да може да се финансира раздутият и нереформиран публичен сектор.

Ето едно сравнение - индустриалното производство е спаднало с почти 1/4 от началото на рецесията досега. В същото време, общият размер на държавните разходи не е намалял и през 2010 г. той е най-висок в историята. Почти 27 млрд. лева са планираните държавни разходи за 2010 г. спрямо под 26 млрд. за 2009, 25 млрд. за 2008 и малко над 21 млрд. за 2007 г.

Докато частният сектор на икономиката е тежко ударен от рецесията, държавният сектор въобще не я е усетил - дори обратно, получава все по-голямо финансиране от бюджета. Прав е Тотю Младенов - всички трябва да носим солидарно тежестта на кризата - но това означава държавният сектор също да поеме своя дял, а не постоянно да прехвърля всичко върху частния сектор и работещите.
Още от статията на „Сега"

„Строим еврошосе с крадени камъни", разкрива „Стандарт"
В участъка около Първомай от ремонтирания жп път Пловдив - Свиленград са използвани инертни материали от незаконна кариера, показва репортерска проверка на "Стандарт". Строежът е част от проект по Оперативна програма "Транспорт" за рехабилитация на жп линията, като общата стойност на ремонта надхвърля 340 млн. евро. Само за участъка от Пловдив до Първомай, чийто изпълнител е гръцката компания "Терна", ще бъдат похарчени 88 млн. евро. Разследването на вестника започна след сигнал, че още преди пускането им в експлоатация по някои от съоръженията са открити дефекти. Укрепващ насип на надлеза край село Виница се свлече преди 2 месеца, а опорните колони се оголиха. От "Терна" твърдят, че проблемите са рутинни и ще бъдат отстранени до пускането на съоръженията в действие. Същото информират и от Националната компания "Железопътна инфраструктура", която е получател на европейската помощ и е възложила строителството на "Терна". Гръцката компания е сред участниците в търга и за рехабилитацията на жп линията Пловдив - Бургас, която ще глътне 187 млн. европейски пари.

Да строиш железница, е бизнес за милиони, но заниманието е доста трудно, казват експертите от бранша. В него има стотици подводни камъни и изключително сложна логистика - да дадеш точната цена, съобразена с терените и сложността на изпълнението на отделните съоръжения, да намериш правилните подизпълнители и доставчици. Именно тук от "Терна" май доста са се пропукали или някой ги е повел в грешна посока. Докато строителството на жп линията наистина е изключително сложен процес, да си доставчик на инертни материали в подобни проекти, си е сладка работа. Особено ако ги добиваш без пари от нечий имот. Точно така е станало с немалка част от земните маси, използвани от "Терна", показва проверката на "Стандарт".
Още от статията на „Стандарт"

„Кризата в Гърция напълни родните хотели за Великден", обобщава „Монитор"
Българите масово запълват родните хотели за предстоящите великденски празници, установи проверка на "Монитор". Хотелиерите в най-популярните за нашенци места отчитат между 80 и 100% заетост.

Най-много свободни места се намират в зимните курорти, където записванията ще са буквално в последния момент и ще са пряко обвързани със състоянието на снежната покривка и с това дали пистите работят. Повечето зимни курорти се рекламират с оферта, която включва празнична вечеря и ски карта.

В Пампорово се очаква прииждане на гърци, но то ще стане в последния момент поради личната финансова несигурност на гражданите от южната ни съседка. Индивидуални туристи правят резервации и във Велинград.

Рязък спад в пътуването към Гърция бележат туроператори. Огромното напрежение, натрупано заради стачките, неяснотата в условията, които сега се предлагат в Гърция, ежедневните съобщения за повишение на цените карат нашенците да избират други дестинации и предпазливо да заобикалят южната ни съседка. Към проблемите се прибавя натрупания негативен опит на рекет от страна на гръцките катаджии, които традиционно пишат измислени актове на нашенци.

На този етап само 30% от легловата база във Велинград е заета. Това съобщи Златко Златанов, председател на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите в града.
Още от статията на „Монитор"

„Лов на гръцка риба в мътна вода", е заглавието на първата статия от поредицата на „Дневник" за най-сериозния трус, който изпитва еврозоната в резултат на ситуацията в южната ни съседка
Черната шега на германски депутат Гърция да си оправи дълговите проблеми, като предложи за продан някой друг ненужен и необитаем остров, а защо не и Акропола, раздразни Атина. Но със сигурност и в Гърция, и в чужбина има не само обидени, но и хора, пресмятащи какви нови пазарни позиции може да се заемат точно когато всички бягат като от чума, като чуят думите "гръцки дълг".

Пазарите умеят да намират възможности за печалба във всяка ситуация, дори и ако тя е кризисна. По време на ипотечната криза в САЩ това бяха залозите срещу цените на жилищата; по време на финансовата криза това бяха късите продажби с банкови акции; сега икономическата криза дава възможност на инвеститорите да си купят на много изгодна цена активи на банкрутирали компании.

Дълговата криза в Гърция не прави изключение. Въпреки че анализаторите и медиите говорят само за лошите й проявления, инвеститорите и спекулантите на финансовите пазари търсят добрите й страни. А според някои експерти те никак не са малко.

В момента Гърция има най-високата рискова премия върху дериватите CDS сред всички страни от еврозоната (CDS са застраховки срещу държавен фалит и рисковата им премия се покачва, когато има повече опасения държавата да спре да погасява дълговете си). За последните 3 месеца основният борсов индекс в Атина ASE се е понижил със 17% - главно под натиска на опасенията за фискалните проблеми на Гърция.

За сравнение - за същия период общоевропейският индекс FTSEurofirst 300 нарасна с 2%, маркирайки значима разлика между това, което се случва в Гърция, и това, което се случва на европейския капиталов пазар. Според гръцкия инвестиционен посредник Piraeus Securities това не е нещо непременно лошо и всъщност би могло да се окаже много добри възможности за печалба. По данни на компанията в момента гръцките корпоративни книжа са с 10% по-изгодни от кошница с европейски акции. Освен това гръцките акции се считат за 26% по-евтини от американските и цели 41% по-изгодни от азиатските. Това дава възможност на играчите да си напазаруват на малко по-добра цена гръцки книжа.

Според Piraeus Securities инвеститорите трябва да се насочат към гръцки компании, които имат активен бизнес в чужбина и не са толкова зависими от вътрешния пазар. Един от добрите примери, които посочва посредникът, е Националната банка на Гърция (NBG), която има развита мрежа в региона, включително и в България, където е собственик на ОББ.

Посредникът дава висока оценка и за книжата на строителната група METKA, както и производителя на хладилници и опаковъчни материали "Фригоглас", който беше един от участниците в приватизацията на стъкларските заводи "Стинд" и "Дружба".
Още от статията на „Дневник"

„Данъци в криза не се пипат", казва финансистът, университетски преподавател и "бащата" на ДДС в България Стоян Александров в интервю за „Стандарт"
Господин Александров, с данък лукс за скъпи коли, яхти и апартаменти ли ще преборим кризата?
- Такъв данък не е нужен. Не съм убеден, че се използва пълноценно капацитетът на данъчната администрация. Ако тя се затегне, това ще донесе повече пари в хазната от всякакви нови данъци. Но и това ще стане трудно, защото новият финансов министър направи такива кадрили в министерството и най-вече в данъчните, които могат да се сравнят само с началото на прехода. Тази втора вълна на обезглавяване на дирекции и висши постове е причина според мен за ниската събираемост, не е само кризата. Каналите за контрабанда определено не са затворени, приходите от акцизи го показват. Според мен контрабандата на цигари е увеличена поне два пъти след скока на акциза. В същото време акцизът за бирата е най-нисък в ЕС и изостава в стъпките за синхронизация с общността. Къде са милионите, които ще дойдат от хазарта и ще отидат в здравеопазването? Няма такова нещо. Ставаше въпрос за 60-70 млн. лв. Да не говорим, че здравеопазването никога не е получавало толкова много пари, колкото получава в момента. Нещо да се е подобрило?

Не трябват нови данъци, така ли?
- Последното нещо, което се прави по време на криза, е да се увеличават данъците или да се въвеждат нови. Структурните промени и затягането на контрола имат много по-голям ефект от въвеждането на нов данък или увеличаването на стария. Да не говорим, че приемането на нов данък е продължителен процес без моментален ефект. Освен това данъците върху големи имоти, коли и яхти са местни данъци и те остават в общините, не отиват в бюджета. Да, в повечето страни има такива данъци върху яхти и самолети. Но аз не знам яхта на роден богаташ, която да е регистрирана у нас, те са или в Малта, или в Гърция. В момента, в който се приеме данък за коли над 150 конски сили, всички бентлита ще изчезнат на втория ден. Така че според мен това с данък лукс е главно популизъм. Народът мрази богатите и като се приеме такава мярка, ще скочи рейтингът и кредитът на доверие лично на премиера Бойко Борисов, но не и приходите в бюджета.

Има предложение да се вдигне ДДС - това правилно ли е?
- Защо да не въведем допълнително ДДС от 1-2%, ако действително е толкова сериозен проблемът с приходите в бюджета. Но без това да засяга лекарствата и храните. И да е временно, да се посочи откога докога, но да важи не повече от година. Това е най-събираемият приход.

А данъчната амнистия може ли да помогне с нещо?
- Виж, това е друго. Една правилно проведена данъчна амнистия може да донесе много повече приходи, отколкото всичко друго. Но пак не е работа на Българската стопанска камара да изчислява колко ще влезе в бюджета, а на финансовото министерство. За такова нещо се искат много прецизни сметки, за да не се оневинят престъпните пари напразно. Как БСК са сметнали, че ще влязат 5 млрд. от амнистия? Това означава да има 500-600 млрд. укрити данъци, а министър Дянков си мълчи, как е станало това? Само 1,5-2 млрд. да се съберат, не са нужни никакви други болезнени мерки, това е достатъчно. Това са важни неща и трябва стриктна и реална оценка.

Друго предложение е данък върху лихвите на депозити над 100 хил. лв., резонно ли е?
- Напълно идиотско, с извинение. При все че аз съм защитник на тезата всички лихви по депозити да се облагат - и върху 10 лева, и върху 10 милиона, и на пенсионери. Може всички да ме намразят, но така стоят нещата, това е рентиерски доход. Ами този, който си е купил нещо за тези пари, а не ги държи на депозит - той не дължи нищо, така ли? В обществото има правила и те трябва да са за всички.

Трябва ли да се самоосигуряват държавните служители?
- Това нали отпадна, след като скочиха полицаите и военните. Управляващите се изплашиха не на шега. Силната всенародна любов много лесно може да премине в силна омраза. Тук има нещо друго, недалновидност. Всички знаят, че при тежко наследство и още по-тежко настояще всички непопулярни мерки се правят веднага след вземането на властта. Сегашните управляващи просто изпуснаха момента.

На няколко пъти се споменава облигационен заем, добро решение ли е?
- Да, това е добро, разумно решение, независимо дали ще е в евро или в лева. Може да се емитира както на вътрешния, така и на външния пазар, и то изцяло в евро. Ако е вътре в страната, има сигурни купувачи от страна на българските банки, които имат много ресурс и се чудят какво да го правят. Със сигурност ще имат по-добра доходност от междубанковия пазар в момента, където доходността е смешна. И за пенсионните фондове ще е добре, и за Сребърния фонд също. Ако държавата го беше направила и навреме беше емитирала този дълг, тя можеше да си изплати всички задължения, които има към фирми и други. Рейтингът на страната е достатъчно стабилен и мисля, че няма пречки да се реализира подобна емисия. Но нямам обяснение защо това не бе направено досега.

Кои са правилните мерки по време на криза?
- Едва ли ще се намери някой, който да отговори изчерпателно на такъв въпрос. Мерките зависят от това, в какъв етап е кризата. Въпросът е и колко дълго ще продължи тя. Или представете си, че излезем от нея, но попаднем в депресия за 2-3 години. Затова за мен по-важно е не дълбочината на кризата и пораженията, а нейната продължителност. Едни са мерките в началото на кризата, други в средата и в края й.

Питам за кризата, в която сме в момента - тук и сега, в България.
- Според финансовия министър Симеон Дянков има признаци на излизане от кризата. Той заяви миналата година, че ако до средата на тази година не излезем от кризата, ще си подаде оставката.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Още е рано да се променя бюджетът на здравната каса", казва в интервю за „Сега" директорът на НЗОК Жени Начева
Г-жо Начева, доколко са верни данните, че 40% от парите на касата се източват?
- Истина е, че има много неправомерни плащания и нашата цел е да спрем тяхното увеличаване, а най-добре ще бъде, ако можем да ги елиминираме съвсем. Тези резултати се опират на сравнение на статистически данни от началото на работата на касата, от 2002 г., когато тя е започнала да заплаща болничната медицинска помощ, сравнено с работата на касата през 2009 г. Когато се установи, че за една и съща диагноза, без да има ръст на заболеваемостта, има увеличаване с три и повече пъти на броя хоспитализирани пациенти, явно има нещо, което трябва да се провери, иначе няма обяснение.

Вашите проверки сочат, че само в 10% от отчетените случаи става дума за мъртви души.
- За близо 2 седмици активни проверки на този етап сме обхванали много малка част от болниците. Наказанията, които сме наложили, са само за 22 болници, има още 300, които трябва да бъдат проверени. Отделно се проверяват и всички останали договорни партньори - лекари, аптеки, лаборатории.

Малко е странно, че бюджетът на касата спрямо миналата година е орязан с 40% и течовете също се оказаха 40%.
- Това е случайно съвпадение. Първо - бюджетът не е намален с 40%, а с по-малко. Второ - наистина, резултатите за неефективността в системата са доказани с числа. Което не означава, че всички лекари допускат източване на средства, а че има какво да се направи по отношение на неефективните разходи.

А какво трябва да се направи и защо не е направено толкова години?
- Много по-лесно е да заплащаш дейността и след това на базата на представителна извадка да провериш един малък процент от договорните партньори. Но практиката показва, че това не работи. Много по-добре е, преди да се плати да се извършват проверките - по време на лечението на пациента, отколкото след като плащането е извършено, и 2-3 месеца след това да се отиде на проверка. Сега решихме да спрем даването на пари, докато не се установи дали дейността е извършена, и чак след това да платим. За контрола разчитаме много и на пациентите. За нас е важно да ни съдействат, като ни сигнализират, ако попаднат на нарушения. При проверките установяваме, че към касата се отчитат процедури, които не са направени и съществуват само на хартия.

Колко неправомерни разходи ще успеете да спрете така?
- Рано е да се каже. Няма и цял месец от началото на проверките, като поставихме акцент на болничната помощ. Но има и какво да се направи в извънболничната по отношение на специалистите, общо практикуващите лекари, лабораториите, където имаме сигнали, че също се разменят направления, без зад дейността да стоят пациенти.

Какъв очаквате да е ефектът от това?
- Ако отчитаме настоящите тенденции и резултатите от последния месец - не по-малко от 10-15%.
Още от интервюто на „Сега"

„Антикризисните мерки ще донесат 8 млрд. свежи пари", казва в интервю за „Монитор" Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара
Господин Данев, в големия пакет от мерки, които работодатели и синдикати предложиха на правителството, няколко правят особено впечатление. Една от тях е легализирането на нерегламентираните доходи на физическите лица от непрестъпна дейност. Каква финансова полза ще донесе тя на държавата или ще бъде само възможност да се осветли имуществото на част от българите?
- Тази мярка засяга хора, които са имали немалки доходи през последните пет години, когато успехът на българската икономика се получи благодарение на спекулациите в областта на недвижимите имоти и строителството. За голямо съжаление тези средства не бяха декларирани коректно пред данъчните, нито се направиха вноски в осигурителните системи - и здравна, и пенсионна. Говорим за един акт, който може да донесе сериозни приходи на бюджета. По наши груби оценки това трябва да е еднократен данък, който да бъде и амнистия за тази собственост. Категорично се разграничавам от позицията, че по този начин ще се прости и на хора с престъпна дейност. Категорично не. Напротив, ако бъде доказана престъпна дейност, нека да бъдат съдени за престъпление. Тук става дума само за нерегламентирани доходи от неплатени данъци и осигурителни вноски.

За каква сума приблизително ще влезе в хазната?
- По наша преценка 1 млн. души са купили имоти, което е една напълно допустима цифра. Ако приемем, че 500 000 човека или дори 200 000 човека имат собственост в размер на 50 000 лева, и приемем, че еднократният данък, с който ще се легализира тази собственост, е 10 на сто - това означава 5 млрд. лева за 200 000 нарушители, сумата ще бъде 1 милиард. При това, когато говорим само за 10 на сто от данъчната оценка. Сумата е силно чувствителна, зависи дали ще бъде по пазарна цена или по данъчна оценка, както и от размера на ставката. За нас е най-приемливо да се ползва данъчната оценка, защото е безкрайно просто. В противен случай може да се засили у хората притеснението, че може да бъдат много силно санкционирани.

Да разбираме ли, че предимно хората от строителния бум ще бъдат засегнати по тази мярка?
- В този период се купиха най-много имоти. Там беше и голямата част от сивия сектор, защото нормите на печалба варираха между 300 и 500 на сто, а голяма част от работниците получаваха възнагражденията си в плик.

Каква е вашата оценка за мерките, около които се обединихте със синдикатите и правителството?
- Нещата в икономиката станаха изключително сериозни, самият факт, че сближихме толкова много позициите си със синдикатите, говори, че няма много време и място за маневри. Ще посоча само 1 - 2 параметъра. Изключително силно намаление на приходната част на бюджета, увеличение на дефицита по текущата сметка и срив в чуждестранните инвестиции. Това на практика означава, че България попада в сложна ситуация. Всичко това притеснява правителството и то търси начин да излезе час по-скоро от тази ситуация. Много се радваме, че има разбиране от министъра, който управлява финансите. Той смята, че голяма част от предложенията са разумни и работещи. Това не са мерки, които създават само популярност.
Още от интервюто на „Монитор"

„Тежестта на кризата трябва да бъде разпределена", казва в интервю за „Класа" Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България
Г-н Велев, наистина ли икономическата ситуация в страната е толкова сложна, че се налага да бъдат предприети бързи и непопулярни мерки?
- Да, положението не е никак розово, защото приходите от първите два месеца в бюджета са по-малки, отколкото през миналата година, разходите са по-големи, а дефицитът, който се формира, ако така продължаваме, ще достигне недопустими граници и ще застраши финансовата стабилност. Очевидно трябва да се приемат енергични мерки както за увеличаване на приходите, така и за ограничаване на разходите.

На първо място в списъка от мерки, около който социалните партньори постигнаха консенсус, е увеличаване на вътрешния и външния дълг.
- Знаете, че съотношението на външния дълг към брутния вътрешен продукт е под 15% при 60% допустими по Маастрихстките критерии за еврозоната. Т. е. ние имаме потенциал. Рисковата премия в момента е на добро ниво, тъй като публичните финанси са в относително прилично ниво. Веднага искам да кажа, че това е лесен начин да се успокои ситуацията, но не бива да се ограничаваме само с него, защото тези дългове ще трябва да се плащат един ден с лихвите. Затова предлагаме ускорена приватизация на държавно имущество чрез Българска фондова борса, което е прозрачният начин. Ще има положителен ефект и върху капиталовия пазар. Ако енергийните компании, които имат добро настояще и бъдеще, се листнат на борсата и се продадат от 15 до 33 процентни дялове, ако се либерализира и режимът за инвестиции на Сребърния фонд, както и на пенсионните фондове, българските пари, които са навън по чужди капиталови пазари, ще финансират българската икономика.

Увеличаване на външния дълг означава ли, че ще се търси и заем от МВФ?
- Не, имаме предвид еврооблигации. Възможно е да се пусне и емисия на вътрешния пазар, но тук има риск да се изтегли ресурс от банките и те да не могат да кредитират реалния сектор. Въпреки че банките имат излишен ресурс, който не служи за кредитиране, и той би могъл да се използва за закупуване на държавни облигации.

Друга мярка е съвместно с БНБ правителството да приеме пакет от мерки, които да облекчат достъпа до кредитиране. Как по-конкретно може да се раздвижи кредитният пазар?
- Една възможност е да се капитализира Българската банка за развитие, като се прехвърлят там за обслужване държавните фирми и бюджетният сектор. После банката може да осигурява целеви кредити. Чрез пазарен механизъм всъщност ще се доведе до понижаване на лихвите. При инфлация, която клони към нулата, в момента има лихвени проценти по депозити, които са около 10 на сто. Това е напълно необяснимо. От там лихвите по кредитите, особено за малките и средните фирми, отиват докъм 15%. Няма такъв бизнес, който дълго време да издържи на тези условия.
Още от интервюто на „Класа"

„Източна Европа трябва да инвестира в човешкия капитал", казва в интервю за „Дневник" Хавиер Химено, койюто е професор по стратегия и стратегическо управление в едно от най-елитните бизнес училища в света INSEAD
Как кризата промени начина на правене и управление на бизнеса?
- Кризата оказа влияние върху начина на правене на бизнес. Някои от големите компании например изоставиха или забавиха стратегическото си планиране, т.е. традиционният цикъл, в който в рамките на една година се прави план за действие и впоследствие се актуализира, вече не работи.
Компаниите видяха, че бизнес средата е толкова несигурна и непредвидима, че те просто не могат да планират. Това всъщност означава, че те трябва непрекъснато да работят върху стратегията си, т.е. да реагират на динамично развиващата се среда своевременно и в реално време.
Разбира се, това не означава, че са изоставили стратегията си напълно, но са изоставили планирането. Същевременно много малко са компаниите, които искат да изкомуникират това с пазара, защото средата е толкова несигурна, че е трудно да се коментира.
Втората основна промяна е фокусът върху управлението на риска. Сега компаниите прилагат много повече практики за управление на риск. Все още обаче има възможност то да се интегрира стратегически в управлението на самата компания. Най-често управлението на риска се прави на финансово и оперативно ниво, но не и на стратегическо, което не дава яснота как всъщност стратегията предпазва компаниите или ги прави по-уязвими на рисковете от кризата.
Т.е. компаниите се фокусират върху финансовия, оперативния и пазарния риск, но не и върху потенциалния стратегически такъв. Всъщност повечето компании фалират не заради финансвия или оперативния риск, а заради стратегическия. Разбира се, първите спомагат за фалита, но основният проблем най-често е в следваната стратегия, откъдето тръгват съответно финансовите и оперативните проблеми. 

Преди кризата в България, а предполагам и на други места, повечето предприемачи искаха да печелят освен от основния си бизнес и от всички възможни сектори, които търпяха бум - например имоти, туризъм, капиталови пазари. Те се опитваха да "носят много дини под една мишница", но като че ли кризата постави под въпрос устойчивото управление на подобен диверсифициран модел от инвестиции. Смятате ли, че тя показа, че е по-добре мениджърите да управляват само бизнеса, който реално разбират, или този модел има своите плюсове?
- Според мен специализацията е възможна, когато имаш определена сигурност в бизнес средата. В развитите пазари, например в САЩ, е много трудно за компаниите да диверсифицират, защото инвеститорите предпочитат сами да го правят.
Затова често там има т.нар. диверсификационен дискаунт, т.е. такива компании се търгуват на по-ниска цена от сумата от отделните им части. Във времена на несигурност обаче трябва да е обратно, т.е. компаниите с допълнителни възможности за печалба би следвало да имат и конкурентно предимство. Много е важно, разбира се, да познавате местната среда, защото така ще знаете кой точно риск да управлявате.

Т.е. не бихте определили развитието на много дейности под една шапка като минус?
- Не мисля, че е задължително погрешна стратегия. Примерът, който ви дадох, е от САЩ и всъщност е валиден за бизнес средата там. Има изследвания и казуси от развиващи се райони като Индия, Южна Европа и др., които показват, че диверсифицираните компании се представят много по-добре от стриктно специализираните. Въпросът е в правилното позициониране във времето.
Още от интервюто на „Дневник"