„6 години затвор за стек цигари без бандерол", информира от първата си страница „Монитор"
Идеята е, че при стария текст разследващите са били длъжни да докажат, че намерените контрабандни стоки се държат на склад от бандита и така често престъпниците отървавали решетките. Друг от честите случаи са ромките по пазарите, които продават цигари без бандерол. Когато полицията ги задържи, те обясняват, че папиросите са за лична употреба и се налага ченгетата да ги пуснат на свобода.
След поправките в Наказателния кодекс е увеличено наказанието и за престъпните групи, занимаващи се с контрабанда, в случаите на заловени големи количества стоки без бандерол или при рецидив. Сега максималната присъда в тези случаи става 8 години, а минималната 2 години. Според запознати увеличението на наказанието е направено с цел подобни казуси да могат да се разследват и чрез използване на специални разузнавателни средства. Освен това, когато бъдат изправени пред съд, дори и да признаят вината си и да поискат съкратена процедура, престъпниците няма да отърват решетките.
Юристи обясниха пред „Монитор", че промените в закона са вследствие увеличилата се контрабанда на папироси у нас след вдигането на акциза. Повишението на налога върху цигарите е част от антикризисните мерки на правителството, както и от програмата за опазване на общественото здраве. Според експертите при по-ниски цени на тютюневите изделия потреблението им е по-високо. Затова вдигането на цените логично води и до спад в продажбите. Със скока на акциза обаче се увеличава и контрабандата, която към момента представлява 40% от пазара на акцизни стоки. Традиционно най-добре кутиите без бандерол се харчат на Женския пазар в София. Контрабандните цигари не се различават особено от тези в магазина, но на дребно са два пъти по-евтини.
Още от статията на „Монитор"
„За час до Ниш", прогнозира от първата си страница „Стандарт"
Ниш ще се доближи на една ръка разстояние за българите. До две години трябва да е готова магистралата, която ще свърже София с 250-хилядния град. Това си обещаха премиерът Бойко Борисов и неговият сръбски колега Мирко Цветкович по време на срещата в Белград. Българският участък е 60 км и за него тепърва ще се одобрява финансиране. Сърбите вече са осигурили пари от Световната банка и от Европейската банка за развитие за техните 100 км. Нашата част струва 350 млн. евро и проектът ще е готов до края на годината. Когато пътят влезе в строя, от София до Ниш ще се стига за малко повече от час. Ще строим ударно магистралата, защото ни свързва с Европа и тя е живот, отсече Борисов. Двамата премиери се договориха също да се търсят европари за газовата връзка Дупница - Ниш.
Още от статията на „Стандарт"
„Стари играчи в новия конкурс за боклука на София", разкрива от първата си страница „Дневник"
Четиринадесет фирми и консорциуми се борят за минимум 60 млн. лв. на година, които Столичната община плаща за почистването на голямата част от града. Офертите на кандидатите да събират боклука през следващите четири години в 19 цели района и в част от "Триадица", обособени в 7 зони, бяха отворени в понеделник.
Повечето участват като обединения и консорциуми и така заобикалят ограничението от максимум 2 зони за кандидат. С най-много консорциуми играе "Титан-АС", който в момента чисти осем от софийските райони. Сред кандидатите са още седем от сегашните девет чистача на града. Оферти подадоха и германска, румънска и турска компания.
От дружествата, които събират отпадъците в София, в конкурса не участва само австрийската "Заубермахер". Тя вече сключи 7-годишен договор за боклука в районите "Младост", "Люлин", "Овча купел", "Витоша" и част от "Триадица", които останаха извън сегашната поръчка. Той ще влезе в сила на 1 май.
Чрез трите си консорциума "Титан-АС" кандидатства за шест зони, или за общо 16 и половина района. Извън интереса й са останали "Банкя", "Връбница" и "Нови Искър". Компанията участва пряко само в едно от обединенията, в другите влизат дъщерните й дружества "Нелсън Чистота" и "Титан БКС".
"Това е напълно законно и не смятаме, че ще бъдем дисквалифицирани заради участието си в различни консорциуми", коментира пред "Дневник" Иво Иванов, един от собствениците на "Титан-АС". "Това са големи фирми и е нормално да участват за повече позиции", каза и Ангел Ангелов от фирмата за преработка на отпадъци "Папир БГ". Тя в консорциум с "Унитрейд 2002" е конкурент на "Титан" за чистенето на "Искър", "Панчарево" и "Кремиковци".
Отсега "Титан-АС" е почти сигурен победител за първата зона от конкурса, която включва "Средец", "Лозенец" и "Студентски". Дружеството е единствен кандидат за нея и ако отговаря на всички изисквания на общината за участие в обществената поръчка, ще я спечели. Компанията и в момента обслужва тези три района чрез консорциума "Титан-Чистота София".
Още от статията на „Дневник"
„Проблемните заеми към банките скочиха 3 пъти за една година", съобщава от първата си страница „Сега", като се позовава на статистика на БНБ
4.87 млрд. лв., или 12.58% от всички отпуснати от банките у нас кредити, са проблемни. Това става ясно от публикуваната вчера статистика на БНБ към 31 март. За последната година проблемните заеми са се увеличили с 3.36 млрд. лв. и сумата е тройно по-голяма в сравнение с март 2009 г.
Под "лоши и преструктурирани" БНБ разбира кредитите с просрочие над 3 месеца и тези, при които заради влошеното финансово състояние на кредитополучателя заемът е бил предоговорен - например удължен е срокът, намалени са вноските и т. н. Това значи, че не всичките 4.87 млрд. лв. са безвъзвратна загуба за банките и някои може би ще бъдат изплатени. Миналата година от БНБ заявиха, че риск за банковата система ще има, ако размерът на лошите кредити надхвърли 16%. Тогава ще трябва да се взимат специални мерки за защита на трезорите.
Най-сложна е ситуацията с лошите жилищни кредити, които са скочили 6 пъти - от 2.6% преди година на 12.06%, или от 206 млн. лв. на малко над 1 млрд. лв.
Сложно е положението и с потребителските заеми. Към края на март банките са раздали 7.7 млрд. лв., като близо 1.1 млрд. лв. от тях, или 14.15%, са проблемни. Миналия март лошите кредити за потребление бяха само 5.13%.
Процентът на необслужваните заеми на бизнеса също расте бързо - за една година от 4.2% е станал 12.1%. От миналогодишните 871 млн. лв. дългопросрочените фирмени заеми са стигнали 2.6 млрд. лв. Принос за този бум има и държавата, която бави плащания за над 2 млрд. лева на компании, изпълнители на обществени поръчки. Въпреки обещанията на премиера Бойко Борисов дълговете на държавата към бизнеса да се погасят в средата на април схемата за разплащане през Българската банка за развитие още не е заработила.
Още от статията на „Сега"
„Изрядните фирми влизат в Златен регистър, връщат им ДДС за 7 дни", информира от първата си страница „Класа"
От юни изрядните фирми платци ще влязат в т.нар. Златен регистър и ще получават само за седмица обратно внесения ДДС, съобщи финансовият министър Симеон Дянков пред BNEWS. Идеята бе лансирана още в края на миналата година, а преди дни и бившият финансов министър Муравей Радев я предложи като сериозна антикризисна мярка в интервю отново за BNEWS. Неговото предложение бе бизнесът да получава обратно ДДС за 4 дни.
Според министър Дянков единствената причина Златният регистър да не бъде приложен все още е фактът, че трябва да се свържат информационните системи на Агенцията за държавни вземания (АДВ) и на НАП, за да може да се засекат данните за изрядните платци сред фирмите. Очаква се тази единна система да бъде готова до 1 май. От началото на годината АДВ премина в структурата на данъчната агенция.
Промяната в срока за връщане на ДДС обаче трябва да бъде отразена и в Закона за ДДС, което означава, че трябва да бъде одобрена в парламента. Според последната корекция, влязла в сила от 1 януари т.г., налогът се възстановява в 30-дневен срок /а не за 45 дни, както беше дотогава/.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИК) Васил Велев коментира пред „Класа", че е по-удачно да се въведе регистър не на изрядните, а на некоректните фирми. По думите му ускореното връщане трябва да става за всички компании, а забавянето може да се случи единствено за тези, при които има съмнения за нередности. По данни на АИК у нас има около 250 хил. работещи компании, регистрирани по ДДС. От тях 200 хил. са малки и средни предприятия, които създават повече от половината от БВП и там са заети една втора от работещите в страната. Останалите 50 хил. компании са в графата „големи". При тях процентът на неизрядните e под 10 на сто, посочи Велев. Това означава, че некоректните фирми сред големите са най-много 5 хил., а високият процент е при средните и малките предприятия. По думите на председателя на АИК 7 дни е напълно реалистичен срок, тъй като данните за оборотите се подават на електронен носител и всъщност връщането на задържания ДДС може да стане дори за ден.
Зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев също се обяви за връщането на налога в по-кратки срокове, но призова, ако при последващи проверки се окаже, че някоя от фирмите от регистъра не е била коректна, тя да бъде извадена завинаги от списъка.
Още от статията на „Класа"
„Британци ще сглобяват електрическа спортна кола у нас", разкрива „Монитор"
Изключително бърз спортен автомобил, но задвижван от ток, ще правят британци у нас. Високотехнологичното возило е разработка на английската фирма Zero Carbon 2020, която е в процес на изграждане на завод за електромобили край Стара Загора с капацитет 3000 броя годишно. В процес на разработка сме на един уникален нов модел автомобил, който до скоро съществуваше само върху скиците на инженерите - т.нар. суперкола. Това ще бъде луксозна, бутикова, много бърза кола, подобна на тези във Формула 1, но задвижвана на ток, заяви пред "Монитор" един от директорите на компанията Майкъл Робъртсън. Двуместният спортен автомобил ще може да набира от 0 до 100 километра за около 4 секунди.
В завода край Стара Загора ще се изгради и поточна линия за производство на семейни градски коли на ток с много нисък разход на енергия. За проекта съобщи и премиерът Бойко Борисов по време на визитата си в Лондон през февруари. До края на тази година ще произведем поне един автомобил, похвали се Робъртсън. Компанията под негово ръководство ще инвестира 100 млн. лева в проекта.
Колите са 4-местни, задвижвани с ток, могат да развиват до 120 км в час и да изминават до 400 км с едно презареждане. Разходите на возилото за 100 км ще са 1,40 евро, поясниха от компанията.
В момента прототипът на колата се произвежда в Германия, но стремежът на инвеститора е да прехвърли изцяло производството у нас. Първоначално в завода край Стара Загора ще се сглобяват колите, след това ще се въведе технология за производство на батерии в България. След пълното усвояване на капацитета на поточната линия ще бъдат ангажирани повече от 200 български работници.
Стремим се да намерим своята ниша на пазара, вече имаме поръчки за 8000 автомобила от Великобритания, Австрия и Германия, заяви Майкъл Робъртсън. Компанията вече разполага с повече от 150 дистрибутора в Европа и се опитва да се наложи в екотуристическите зони в света. Проектът предвижда возилата, произведени в България, които са с нисък разход на енергия и не замърсяват околната среда, да обслужват туристите в едни от най-големите курорти в Европа. Цената на колата все още не е определена, но ще е между 12 000 и 14 000 лири, обясниха от фирмата. При големи поръчки би могла да се договори и по-ниска оферта.
Още от статията на „Монитор"
„Агенция по храните ще контролира дейността на 140 000 компании", съобщава Дневник"
Четири институции под една шапка, над 2 хил. служители, над 70 млн. лева годишен бюджет, контрол на дейността на над 140 хил. компании. Това трябва да бъде бъдещата агенция за безопасност на храните според изготвената стратегия на земеделското министерство. Документът е на етап съгласуване между различните министерства и предстои да бъде внесен в правителството. От агроминистерството съобщиха, че това трябва да стане "в най-кратки срокове", като амбицията е тя да бъде създадена в края на годината.
За единна структура се говори още от края на миналия век, а от 3-4 години се представят различни проекти, които така и не бяха одобрени. България е и една от малкото страни в ЕС, която няма единен контролен орган. Според сегашния проект агенцията по храните ще бъде в системата на земеделското министерство и ще обедини Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита, Националната служба по зърното и фуражите и регионалните инспекции за контрол и опазването на общественото здраве (РИОКОЗ), които сега са в здравното министерство.
Към агенцията ще бъде създаден и център за оценка на риска, който според стратегията ще е независим и "ще оценява цялата хранителна верига, основана на наличните научни доказателства". В момента има такъв съвет към здравното министерство, но от създаването си през 2008 г. досега е провел само четири заседания. По този начин пък според земеделското министерство контролът на храните не се извършва на база оценка на риска, каквато е практиката в Евросъюза, а освен това няма и научни становища при подготовка на законите, свързани с храните.
Според проекта агенцията по храните ще има специализирани администрации и ще контролира всички компании, занимаващи се с производство, преработка, пакетиране, съхранение и търговия с храни от животински и неживотински произход. По данни на земеделското министерство в обхвата попадат над 140 хил. дружества. Освен централно звено агенцията ще има и клон във всеки областен град.
По изчисления на агроминистерството в нея трябва да работят 2846 души, което е със 189 души по-малко от настоящите служители на четирите институции, които ще бъдат обединени.
Още от статията на „Дневник"
„Режат посредниците в енергетиката", информира „Стандарт"
Посредниците при търговията с енергия започнаха да отпадат. Първо това се случва с износа на ток. Националната електрическа компания ще доставя еленергия на Гърция директно. Това е договорил шефът на компанията Красимир Първанов по време на работно посещение в южната ни съседка. Отиват си и посредниците при доставките на руски газ за страната ни. Това е потвърдил шефът на "Газпром" Алексей Милер при неочакваната си визита у нас през февруари, научи "Стандарт". В края на тази година изтича един от договорите - с "Овергаз", а останалите - до края на 2012 г.
Москва обаче протака сключването на нов договор. "Газпромекспорт" бави преговорите и се наложи да търся съдействие от шефа на компанията майка "Газпром" Алексей Милер, заяви изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов. Именно заради договори през посредници България не можа да защити интересите си и да поиска неустойка от "Газпром" заради газовата криза. Ситуацията е както през 1998 г., когато "Газпром" до последно протака сключването на договори. Тогава обаче България можеше да въздейства чрез транзита на руско гориво през територията й към съседните Турция и Гърция, коментира Христо Казанджиев, бивш началник на управление "Енергийни ресурси" в министерството на енергетиката.
Още от статията на „Стандарт"
„Кабинетът избра най-неприемливия вариант за болничните", съобщава „Сега"
Въпреки редовното внасяне на осигуровки болните няма да получават никакви пари за третия ден от боледуването си, а работодателите ще им изплащат 100% от средното брутно трудово възнаграждение за първия ден и 60 на сто за втория. Най-неприемливият за социалните партньори вариант на най-спорната антикризисна мярка влиза утре за разглеждане от Министерския съвет, разбра "Сега". Предложението е част от проекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който трябва да отрази част от антикризисните мерки.
Сега осигурителният институт плаща от втория ден, а през първия болният взема цяла надница от работодателя. Аргументите за промяната са, че в кризата масово се злоупотребява с болнични и за първите три месеца на 2010 г. 160 000 лица повече са получили обезщетение в сравнение със същия период преди година, а изразходваните средства от фонда са се увеличили с 23 млн. лв.
Синдикатите са категорично против промяната. Те смятат, че не може заради 5-10% измамници всички да страдат и държавата трябва да реши проблема, като засили контрола, а не като наказва хората. Работодателите заявиха, че са склонни на компромис, макар че това означава да плащат за болни служители с 60 на сто повече.
В последните седмици се обсъждаха редица варианти между социалните партньори. Избраният от кабинета вариант на практика е най-труден за администриране заради различните суми, които трябва да се изплащат в различните дни. За това ще трябват нови и по-сложни счетоводни програми. "Ние бяхме най-склонни с варианта да плащаме поравно за трите дни - 50 или 60 на сто. Но и с варианта последният ден да е без пари няма да се постигне целта на мярката - хората да се дисциплинират, защото те пак ще си излизат в болнични, но вече за по два дни, и ще си вършат работата", коментира Васил Велев, шеф на асоциацията на индустриалния капитал.
Още от статията на „Сега"
"Опростяваме процедурите, но радикални промени не са възможни", казва в интервю за „Класа" Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС
Г-н Дончев, какво показват последните данни от усвояването на еврофондовете у нас? Ако, образно казано, подредите оперативните програми по успешност, коя е в началото на класацията и коя - на дъното?
- От общо 15 млрд. лв. само по оперативните програми са усвоени повече от 3,6%. Договорените средства наближават 28%. Искам обаче да обърна внимание, че две трети от тази сума е разплатена през последните 7 - 8 месеца. Темпът на плащане на месечна база се е увеличил 7 пъти в сравнение с времето отпреди година. Темпът на договаряне пък е нараснал 1,5 пъти. Разбира се, България е изтървала много и трябва да се движи бързо. Да припомня само, че през цялата 2007 г. ние едва ли имаме извършено плащане, а в момента сме вече в средата на програмния период. С най-висок рейд на изпълнение е ОП "Административен капацитет" (ОПАК) - разплатени са близо 22% от средствата, но тя е малка програма. С добри резултати е ОП "Техническа помощ", която също не е голяма, изплатените суми доближават 6%. В по-големите програми, които са в центъра на интереса, например ОП "Развитие на човешките ресурси" плащането е 4,8%. С окуражаващи темпове се движи ОП "Регионално развитие" с над 3,5% усвоен ресурс и ОП "Околна среда" - с реално платени 3,4%. В дъното на класацията са ОП "Транспорт", където плащанията доближават 3%, и ОП "Конкурентоспособност" с малко над 1% усвояемост.
Повече от месец отговаряте за управлението на средствата от ЕС у нас и сигурно вече имате ясни отговори на въпроса защо в средата на програмния период резултатът е символичен?
- Това безспорно са незадоволителни стойности. Но обръщам внимание, че преди месец, когато поех ангажимента за координация и управление на средствата от ЕС, бяха платени 2,8% от ресурса, т. е. само за месец сме добавили почти процент. На първо място сред проблемите бих поставил ниската готовност с технически проекти за големите инфраструктурни съоръжения, което основно забавя ОП "Транспорт". Хубаво е да имаме голямо желание, да сме описали в планови и стратегически документи, че искаме да строим, но съвсем друго е да са минали всички процедури по ОВОС, да има разрешително за строеж, да е извършено отчуждаването. Цикълът на един голям инвестиционен проект понякога е 3 години. При условие, че имаме право да изразходваме средства от 1 януари 2007 г., сами разбирате кога е трябвало да започнат реалните действия. Притеснението е, че дори оттук нататък някой да не спи, да се хвърлят всички усилия, може да се окаже много късно. Но темповете, с които се работи по ОП "Регионално развитие" и „Околна среда", където основни бенефициенти са общините, са окуражаващи. По „Околна среда" са договорени близо 29% от ресурса, а по ОП "Регионално развитие" - 30%.
При тези програми плащанията трябва да се извършат максимално бързо. Но ситуацията в различните общини е разнолика - някои изпълняват двуцифрено число проекти, а други нямат нито един проект. Съществуват общини с проекти, които вече са влезли в нередност и може да бъдат наложени финансови корекции, което няма да се отрази добре на местните бюджети. Затова съветвам всички колеги да бъдат много прецизни, особено при процедурите на Закона за обществените поръчки, който е най-критичната територия.
Според сдружението на общините следващата година ще е проблемна, защото тогава приключват доста проекти и трябва да се осигури цялото съфинансиране.
- Не мисля, че това ще е кой знае какъв проблем, защото съфинансирането в повечето случаи е в скромни размери. При някои мерки е от порядъка на 15%, но в повечето случаи през тази година трябва да се осигурят само 5% от сумите. Трябва да е ясно, че от съфинансиране не може да се избяга, защото е допълнителен фактор, който регулира желанията да се строи и дисциплинира, когато се определя стойността на инвестицията. А от ЕК смятат, че съфинансирането създава чувство за собственост. Но ние правим всичко възможно, за да се съобразим с мнението на сдружението. В началото на май в МС ще бъдат внесени промени в ПМС 121. Целта е повече информация да е достъпна възможно най-рано. Още през декември и началото на януари ще бъде публикувана максимално детайлна справка не само какви операции ще се отварят през годината, но и какви дейности ще бъдат допустими в рамките на всяка операция. Така всеки бенефициент рано ще си направи сметката какво и кога ще се отваря, какви дейности ще са допустими, за да може да започне проектиране, да прави количествено-стойностна сметка, спецификации и т. н. Поне 10 дни предварително ще се публикуват насоките за кандидатстване и ако има някакви остри възражения, те да бъдат представени на управляващия орган. Разбира се, процедурите за големите инфраструктурни проекти не биха могли да бъдат много опростени, защото си има специфични изисквания, наблюдават се внимателно и от ЕК. Но примерно по Програмата за развитие на селските райони нещата са доста опростени, в някои случаи са почти на ниво да се попълни заявление.
Още от интервюто на „Класа"
„450 пречиствателни станции се бавят и ни чака глоба от ЕК", казва в интервю за „Сега" зам.-министърът на екологията Ивелина Василева
Като бивш зам.-кмет по-добре ли разбирате общините и техните проблеми при усвояване на евросредства за околна среда?
- Мисля, че да, и ми се иска да е така. Защото от самото начало възприемам себе си и като посланик на общините. Когато съм била от другата страна в ролята на бенефициент, ми се е искало да се направят някои промени в начина, по който са организирани процедурите и се управляват оперативните програми. И сега възприемам позицията си като уникален шанс да помогна на общините чрез опростяване на процедурите и създаване на един много активен диалог и взаимоотношения на партньорство. Защото смятам, че това беше основната слабост.
Но като зам.-министър видяхте и другото лице на общините - те хитруват при кандидатстване по европроекти.
- Това също го има, но не смятам, че могат да се сложат под общ знаменател и да се каже общините хитруват, общините са измамници. Има правила, с които се съобразяват, и в тази посока са нашите обучения към тях.
В момента има фатално забавяне с пречиствателните станции за населени места с над 10 000 жители, а срокът е краят на 2010 г. За колко от тях наказателната процедура ни е в кърпа вързана?
- За всички, които не са изградени или са изградени до някаква степен. Има пречиствателни станции само с механично пречистване, има такива и с биологично, но е необходимо да се въведе и третично, допълнително пречистване в чувствителните зони. Т.е. след края на 2010 г. ние трябва да сме изпълнили тези изисквания, но това няма да е възможно. Към настоящия момент в 70 населени места с над 10 000 жители няма изградени пречиствателни станции. Това би могло да доведе до стартиране на наказателни процедури. Ние сме в непрекъснат контакт както с ЕК, така и с ГД "Регионално развитие", с ГД "Околна среда", за да докладваме за напредъка по разработване на новите проекти.
В кои селища е най-фатално забавянето?
- Естествено, в големите населени места с над 50 000 жители. Има места, където изобщо не е стартирала подготовката. Пример за такива общини са Лом и Тутракан. Има общини, които нямат подписан договор за техническа помощ, нямат подкрепа и от ИСПА и тепърва трябва да започват от самото начало. А това означава определяне на терен за пречиствателна станция, процедури по ОВОС, процедури за издаване на разрешително за заустване, процедури по разработване на ПУП, промяна на предназначението на земята. Това е доста дълъг процес и понякога отнема година-две. В този смисъл в момента, когато отворим поканите за проектни предложения на такива общини, автоматично ще предоставим техническа помощ.
Заради такова забавяне страната ни след това ще трябва да плаща доста солени глоби. Кой носи вината за това?
- Вината е споделена. Винаги съм казвала, че ние с общините сме в една лодка. Защото темпото, с което изграждат своята базисна инфраструктура, до голяма степен предопределя успеха и на правителството. Когато се наложат санкции, те ще бъдат на цялата държава, а не на конкретните общини.
Още от интервюто на „Сега"
„Само политическа воля ще спре купуването на гласове", казва в интервю за „Монитор" проф. Михаил Константинов, член на ЦИК
Проф. Константинов, защо отново се повдигна дебатът за изборното законодателство и какво налага промените в тази толкова чувствителна за обществото ни област?
- Промени се налагат, защото у нас от 1991 г. насам фактически се използва една и съща изборна система. С течение на годините се констатираха някои нейни недостатъци, които е време да бъдат отстранени. Но веднага искам да отбележа, че едно от уродливите явления в българската изборна практика - търговията с гласове, не се дължи на изборната система. Аз препоръчвам на българските политици от всички партии, които днес шумно се възмущават от изборния алъш-вериш, просто да спрат да купуват гласове. Тогава и циганите ще спрат да ги продават. Впрочем гласовете си продават не само циганите. А даже според едно проучване на Запад много европейци също биха продали гласа си. Ако има кой да им го купи и ако даде добра цена. Исторически погледнато, това явление е познато от времената на Римската република, т.е. преди повече от 2000 години. То май затова е загинала и републиката, но това е друга тема.
Как ще коментирате идеята да бъдат изпробвани регионални преброителни центрове, като по този начин се прекъсне контролираният вот?
- За тези центрове вече чух доста противоречиви предложения. Едно от тях е в центровете да се броят отделно гласовете от секциите. Но така се губи основната цел на центровете - да се прекъсне контролираният вот в отделните секции. А ако броим примерно по стотина секции едновременно, ще се разруши една безценна база данни за това, как са гласували 12 000 изборни секции в продължение на 20 години на 17 национални избора, някои от които в два тура. И откъде е сигурно, че 50 души преброители в даден център ще броят по-точно от 1000 членове на секционните комисии? И дори да е така, то все още остава да убедим в това избирателите. Представяте ли си какво ще се случи по места, когато урната замине за центъра, а някой местен луд (или пък обикновен провокатор) се провикне "Смениха урната!"? Ще се случи това, че ще се взриви доверието в изборния процес. А без доверие изборите нямат смисъл. Не е ясно също така колко ще се забави преброяването в центровете в сравнение със сегашното децентрализирано броене. Едно забавяне също е фатално за доверието. Така че най-добре е тук да се опита с пилотен проект, примерно една община с не повече от 10 000 избиратели.
Този пилотен проект в голям град ли трябва да бъде, или да се опита в малка община?
- При пилотен общински проект преброителният център, естествено, ще е в центъра на общината. Но това все още е предложение и няма единно мнение за тях.
Какви варианти за електроннo гласуване могат да бъдат изпробвани?
- Интересно е само дистанционното електронно гласуване в неконтролирана среда, примерно от интернет терминали, включително от "умни" цифрови телефони. При това идентификацията на избирателя може да става чрез електронен подпис, чрез смарт карта или чрез специален ПИН за гласуване. Най-достъпен изглежда третият вариант. При него обаче е голяма опасността от пряк контролиран вот. Той, вотът, няма даже да се контролира, а просто тарторът ще събере ПИН-овете на избирателите от гетото и някой от компютърно грамотните му сътрудници пъргаво ще гласува вместо тях. На Запад също признават, че срещу този вид гласуване (там му викат family voting) няма ефикасно противодействие. Но рано или късно ще се върви и към електронно гласуване, успоредно с гласуването по традиционния начин с хартиени бюлетини.
Още от интервюто на „Монитор"
„С данъчна амнистия ще съберем 200 млн.", казва в интервю за „Стандарт" Тодор Табаков, член на Камарата на данъчните съветници и УС на Българската търговско-промишлена палата
Г-н Табаков, какво се цели с предложените от вас антикризисни мерки?
- Когато се търсят приходи за бюджета, управляващите трябва да се насочат към тези източници, от които могат да се съберат средства незабавно. Например по отношение на преките данъци възможен вариант е налог върху приходите, които отиват към офшорни зони. При събираните на годишна база данъци е много трудно да бъде въведен някакъв нов налог или добавка в средата на годината. Така във връзка с данък лукс се изразяват основателни съмнения, че е възможно да бъде въведен в средата на годината. И досега не е съвсем ясно каква е точно натурата му. Дали е данък от типа акциз върху луксозните стоки, както е в редица страни, дали е допълнителен данък върху имуществото или допълнителен налог върху авоарите на гражданите в български банки, върху които вече е платен данък. Така например при покупката на луксозно возило вече е платен данък и акцентът тук не трябва да се поставя толкова върху данък лукс, колкото върху произхода на средствата, с които е закупен даден актив. Затова логичната тактика е да се насочат усилията към вкарването на колкото се може повече ресурс в държавата и затваряне на начините за източване на българската икономика откъм свежи средства. Съчетанието на данъчната амнистия с въвеждането на данък при източника за офшорните юрисдикции, който да е по-висок от нормалните ставки на плоския данък в момента, ще допринесе точно за това. Това показват и практиките на различните страни, които са въвели подобни мерки. От друга страна, ще се затвори износът на капитал към офшорните зони.
Какви приходи очаквате в бюджета от тези антикризисни мерки?
- Преди всичко трябва да се има предвид, че капиталът в България е млад. Натрупването на капитал у нас става след 1989 г. От такава гледна точка не можем да очакваме акумулиране на ресурс, който да е толкова огромен, колкото в страни с действаща пазарна икономика от стотици години. Въпреки това е възможно държавата да даде ясен сигнал на лица, които са избирали чужда юрисдикция заради по-ниските данъци.
В момента българската данъчна система е една от най-добрите в Европа. И в този смисъл изменението на основни данъчни постулати в средата на годината би дало много лоши сигнали за чуждестранната инвестиционна общност. От друга страна, амнистията и данъкът върху доходите, насочени към офшорна зона, не засягат интересите и възможностите на големи чуждестранни инвеститори да правят бизнес в България. Идеята е да се приложат неутрални мерки по отношение на средата, в която очакваме много сериозни инвестиции от чужбина.
А конкретна цифра можете ли да кажете?
- Очаквам, че не по-малко от 150-200 млн. лв. могат да се съберат чрез тези допълнителни данъци, ако се създадат ясни и точни правила за внос на ресурс в България, който дълго е работил извън страната и принадлежи на местни лица.
С какъв процент трябва да се обложат преводите към офшорни зони?
- В Испания например този налог е 25%. Това обаче е твърде висока ставка за България, като се има предвид общото ниво на данъчната тежест. В Испания тази ставка е съобразена с общото ниво на корпоративния данък. При нас данък от 12,5% или по-нисък - в зависимост от съответните разчети на НАП и Министерството на финансите, е оправдан.
Какви са сигналите от управляващите за данъчна амнистия?
- Този въпрос многократно е поставян в миналото и единственият аргумент против данъчната амнистия е, че се дава лош сигнал на хората, които са си плащали съвестно данъците. Това обаче е слаб аргумент. През 1997 г. ние започнахме от едно ниво на отклонение от облагане с данъци, което беше изключително високо. Единици са хората, които през целия 20-годишен период са плащали реални данъци върху реалните си доходи. От тази гледна точка не би трябвало психологическите и моралните съображения да надделяват над икономическите при решаването на този въпрос.
Ако не бъдат приети предложенията, каква е алтернативата за намиране на средства?
- Аз лично не виждам друга алтернатива освен увеличаването на ставката на ДДС.
Готови ли са вече прогнозите на браншовите организации за приходите на бизнеса за тази година, които трябва да представите на 5 май?
- От БТПП ще направим всичко възможно за предоставянето на реалистични данни. Най-лошият сценарий е при представянето на нереалистични данни да се стигне до увеличаване ставката върху ДДС, за да се попълни дупката в бюджета. От това, което чуваме, сигналите за април са повече от окуражаващи. През април се очаква бюджетът да излезе на баланс на месечна база. Ако тенденцията се запази, лятото или началото на септември ще имаме превес на приходите върху разходите в бюджета на месечна база.
Пакетът от 60 мерки на правителството ще даде ли очаквания ефект?
- Относно идеята за облагането на застрахователните премии с данък на брутна основа - диалогът трябва да се води на базата на конкретни разчети. С увеличаването на застрахователните резерви се допринесе за стабилността на финансовата система. Друг въпрос е изчисляването на самата данъчна основа - т.нар. брутен премиен приход. Тези 2,2 млрд. лева премиен приход за 2009 г., които бяха лансирани в медийното пространство, се дължат до голяма степен на това, че "Дженерали" премести презастрахователния си бизнес от Кипър в България точно защото в Кипър се опитаха да въведат рестриктивни регулации по отношение на застрахователния бизнес. Това трябва да се отчете. Става дума за внесен отвън капитал, а не брутен премиен приход от застраховки, продадени на български граждани.
Още от интервюто на „Стандарт"
„В момента пациентите не са в безопасност в болниците", казва в интервю за „Дневник" д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз
Имате ли данни дали здравната каса се е издължила на болниците и за какъв период?
- Касата не се е издължила на болниците. Доколкото имам данни, за февруари са изплатени около 58%, а в доболничната помощ са получили пълните суми. С тези 58% болниците не могат да съществуват, да работят и да гарантират каквато и да е било сигурност на пациента. Оттук нататък какво ще става, не мога да кажа. Да кажат тези, които са решили, че болниците могат да функционират и без пари.
Обмисляте ли нови протести?
- На този етап не обмисляме нови протести, защото един от ангажиментите, които премиерът Бойко Борисов пое на нашия събор, беше, че плащанията ще се нормализират до края на май. Но мисля, че вече е достатъчно ясно, че болниците няма как да работят. Създава се сериозен риск за пациентите.
Как си обяснявате изненадващото отстраняване на директора на здравната каса Жени Начева и обвиненията на прокуратурата?
- Не съм достатъчно добре запознат с фактите, но не виждам къде е нарушението при казуса с Жени Начева. Тя се е разплатила на лечебните заведения за това, което са надработили. Не виждам някъде да пише, че е имало лично облагодетелстване. Изнесени са три болници. А почти няма болница, която да е надвишила лимитите и след като е доказано, че дейността е реално извършена и хората наистина са лекувани и са изпълнени всички изисквания, да не й е платено. Лошото е друго, че и касата и министерството са без екипи.
Един човек - министър или шеф на касата, няма как да свърши сам работата, дори да е гениален. Така че, ако не се сформират бързо екипи, и то от качествени кадри, които разбират системата, как функционира и къде са разхлабени бурмите, не вярвам нещо добро да ни очаква.
Как трябва да се случи реформата в здравеопазването, кои са най-важните стъпки според вас?
- Първата най-важна и задължителна стъпка, която ще предопредели всички останали, е да се изработи и внедри електронна осигурителна карта на пациента. Да не се бърка със здравната карта на лечебните заведения. Това е първата и основна стъпка, защото това е осигурителният статус.
Следващата стъпка е премахването на договорите за дейност. Дали ще получи някакви пари и колко даден изпълнител на медицинска помощ - от личния лекар до университетската болница, да зависи единствено от това дали пациентът е избрал това заведение.
Третото, което няма да се хареса на лекарите, е да се въведе регулация. Това работи по света, трябва да заработи и у нас. Става дума за регулация на обема дейност, която може да извършва даден лекар за определено време. Не може, след като са решили във Франция, че ако си хирург, днес може да направиш условно 4 операции и след това си неефективен, ние да искаме да правим 10. Това ще определи и нуждата от лекари.
Друга стъпка е да се раздели доплащането и за това хората са го измислили простичко - като влезеш в държавните заведения, които са регулирани, не плащаш, влизаш само с осигурителната карта. Когато влезеш в частно, плащаш всичко, след това от касата и допълнителните фондове ти възстановяват сумата. Това е твърде просто, но работещо решение.
Това са само няколко стъпки, които биха могли бързо да се внедрят и да проработят и наистина да запушат течовете. Защото всичките тези мерки като смяната на хора може и да доведат до запушване на дупки, но няма да е скоро.
И не е сигурно, че ще се случи. Аз съм 100% сигурен, че в момента, в който всеки от нас има осигурителна карта, това ще спре над 70% от разхищенията. И ако се промени системата на плащане и на сключване на договори с лечебните заведения. Не може да има делегирани бюджети, нито лимитирани, фиксирани и така нататък.
Просто не трябва да има бюджет, защото аз, ако съм болница и ми дадете 80 млн. лв., ще намеря начин да ги изразходвам докрай. Но ако нямам предварително нито един лев и завися само от пациента, който ще дойде с неговата карта и ще избере моето заведение, тогава ще си помисля как да харча парите.
Още от интервюто на „Дневник"