"Няколко дви след ареста ни на 1 октомври 1997 г. пътят на контрабандния внос на турска мая беше широко отворен, а производството на завода в Русе падна от 1300 тона годишно до 200 - 300 тона т. е. до санитарния минимум, под който маята би била опасна за употреба", заяви Юлиян Гарелов на 20 декември 2000 година. Тогава беше едно от поредните заседания на Русенския окръжен съд по аферата "Хлебна мая". Очакваше се първата присъда. Никой в онези дни не знаеше, че започналата през есента на 1997 година съдебна сага ще се проточи чак до наши дни. Но така се получи. И Гарелов, и другият именит подсъдим по делото "Хлебна мая" - бившият лидер на "Подкрепа" в Русе Валентин Димитров, бяха неколкократно оправдавани през всичките тези години. Но делото все не свършваше и не свършваше. Междувременно Юлиян Гарелов отново се върна на политическата сцена, а Валентин Димитров успя да завърши право - както самият той признава, благодарени ена мегаделото, по което беше обвиняем. Що се отнася до самата "Хлебна мая" - тя вече е приватизирана. Единствената фабрика за производство на мая в страната, която преди година бе втора по големина и производство на Балканите, бе купена от турска компания. А днес производители дори от Русе признават, че ползват вносна мая. Началото бе сложено през септември 1997 година. След десет години едва ли има много хора в този град, които да си спонят за какво всъщност става дума по това дело, титолувано още от самото си начало като "мега" от медиите - едно заради двамата лидери, "преквалифицирани в подсъдими, и второ, защото ставаше дума за нещо, което дотогава не се беше чувало в Русе - обвинение за незаконна приватизация на предприятие. Всъщност началото бе сложено през септември 1997 година. Една вечер по медиите изтече информация, че в Русе е образувано следствено дело за злоупотреби срещу шефове на "Хлебна мая" и е бил пресечен опит за "незаконно преливане на държавно предприятие в частно дружество". Тогавашният окръжен прокурор Люлин Матев обясни, че е образувано дело по чл. 283а от Наказателния кодекс срещу шефа на предприятието Кръстан Радев, икономическия директор Лиляна Михайлова и други двама служители. Четири дни по - късно 49 - годишният Кръстан Радев бе намерен прострелян в главата в парк - хотел "Москва" в София. Смъртта му бе определена като самоубийство. Междувременно Лиляна Михайлова, която чула по телевизията, че е обвиняема, се предаде сама. А на 1 октомври 1997 година директно от самолета, с който се връщаха от командировка в САЩ, бяха арестувани Гарелов, Димитров и тогавашния координатор на СДС Йордан Георгиев. Димитров и Гарелов престояха до началото на декември зад решетки, докато ги пуснат под гаранция. В ареста бяха прибрани и други от обвинените - впоследствие сведени до общо 10 души, след като обвиненията срещу Йордан Георгиев бяха снети заради липса на доказателства. През януари 1998 година следствието за първи път рапортува: делото влиза в съда. Тогава бе официално оповестено, че около аферата "Хлебна мая" са разкрити 24 престъпления и че са нанесени щети за 166 милиона стари лева. Но материалите се връщаха отново и отново за доразследване. И така до април 2000 година, когато процесът срещу десетте обвиняеми най - сетне тръгна. Безспорно най - атрактивната част на "Аферата "Хлебна мая" беше свързана с обвинението в опит за незаконната и приватизация. Както прокуратурата обясни в съдебната зала, фирмата е щяла да бъде закупена с нейните собствени пари от учреденото специално за целта РМД "Хлебна мая ИНВ". Сделката е трябвало да се подпише в Агенцията за приватизация на 23 септември 1997 година, когато обаче в нея са се намесили прокуратура и полиция. Обвинението от самото начало посочи като свързващо звено и двигател на цялата схема мъртвия Кръстан Радев, който давал разпореждания да се теглят пари, измислял схемите и процедурите - останалите само изпълнявали. "Никой не смееше да коментира нарежданията на Радев, те бяха закон за всички работещи в предприятието", обясняваха впоследствие подсъдими и свидетели. Ако Радев беше оживял, той неминуемо щеше да е 11-ият подсъдим по това дело. А всъщност други пет човека бяха обвинени по новия тогава текст на чл. 283а от Наказателния кодекс - за подбуда или извършителство на престъпления, свързани с приватизацията на "Хлебна мая": бившият син лидер Юлиян Гарелов, лидерът на СРС "Подкрепа" Валентин Димитров, ексшефката на РМД - то "Хлебна мая ИНВ" Лиляна Михайлова, шофьорът - снабдител Силви Димитров и главния енергетик Йордан Йорданов. Останалите подсъдими: Орлин Захариев - шофьор - снабдител и приятел на дъщерята на Радев, организаторката на снабдяването Ружа Колева, съпругата на Валентин Димитров - Магдалена, едноличните търговци Пенка Ганчева и Борислав Ганев, бяха обвинени в други престъпления - присвояване, използване на документи с невярно съдържание и др. Скандалите споходиха това дело от самото му начало. Нямаше как то да не придобие политически нюанс - все пак двама от основните обвиняеми бяха твърде видни фигури в града. Ефирът на националните телевизии и радиа, както и вестниците, изведнъж се изпълниха с изказвания на всевъзможни политици по казуса "Хлебна мая". Поредица тогавашни сини партийни величия побързаха да се "разграничат" от арестуваните в Русе. А тук, на място, се заеха спешно да търсят нов лидер на СДС на мястото на Гарелов. С политическата му кариера тогава изглеждаше, че е свършено. "Аз твърдя, че процесът има политически привкус въпреки уверенията на прокурора Люлин Матев, че не е така", каза преди години адвокатът на Валентин Димитров. Според него обвиненията срещу Юлиян Гарелов са послужили за разчистване на вътрешнопартийни сметки, а с тези срещу Валентин Димитров се е целял удар по "Подкрепа". Малко вероятно е прокуратурата да е преследвала тоно такива цели, но пък едно е безспорен факт: след скандала с "Хлебна мая" бе променен законът и на прокуратурата и бе забранено да се меси в приватизационните сделки. На този фон историята с "папката - беглец", която внезапно изчезна от томовете с материалите от следствието и стана причина процесът "Хлебна мая" да се затлачи с още няколко години, просто изглежда като невинна шегичка. Липсата на папката бе открита едва във ВКС, когато делото за първи път стигна дотам. А после пътят бе кратък и изключително безславен: делото се върна в следствието на кота нула за попълване на липсващите документи, а после разпитите на всички свидетели и подсъдими пред съда започнаха отначало. Въпреки образуваното разследване, така и не стана ясно кой, кога и как успя да затрие цяла папка от материалите по делото. С ВИП - обвиняемите си делото бързо окупира челните вестникарски страници и придоби скандална слава в цялата страна. Поне в началото интересът към него бе твърде осезателен, а залите в съдебната палата - претъпкани от граждани и журналисти. Но...минаха десет години. И накрая залите в съда стояха полупразни, защото хората бяха загубили всякакъв интерес към процеса. Дори по лицата на малцината, които все пак продължаваха да слушат пренията, се четеше досада. И под сурдинка се чуваше въпросът: "Кога най - сетне ще свърши тази мъка?" Е, свърши! И в края на цялата тази десетгодишна сага резонно идва и равносметката: 5 оправдателни присъди: за Валентин Димитров и съпругата ме Магдалена, за Юлиян Гарелов, Борислав Ганев, Орлин Захариев. И четири условни присъди - за Лиляна Михайлова, Ружа Колева, Силви Димитрови Йордан Йорданов. Що се отнася до последната, десета обвиняема - Пенка Ганчева, за която материалите бяха отделени в отделно дело, тъй като тя била напуснала България - май и за нея вече няма страшно да се върне, стига да иска. По - интересното е обаче какво може да се случи оттук нататък с тези петима души, които лежаха по арестите, после десет години влачиха етикета "подсъдим" върху съсипаните си кариера и име, а в крайна сметка бяха тотално оправдани. Сега те са наред да съдят държавата, дори и в Страсбург, ако се наложи.