Икономиката на Азия показва впечатляваща стабилност към забавянето на икономическия ръст в САЩ. Сега обаче ще е съвсем иронично, ако регионът се препъне в страничния продукт на икономическата си устойчивост - главоломните цени на петрола и търговските стоки, пише в коментар от днес Reuters.

Дълго време икономиките на Индия и Китай се развиваха с турбо темпове. Това повиши глобалното търсене на енергия и доведе цените на петрола до над $130 за барел. Металите, пшеницата, съвсем наскоро и ориза, също станаха плачевно скъпи.

Производителите на суровини харчат част от печалбите си за внос от Азия, замествайки търсенето от Америка. От над една година вносът на Америка спада; страната е разтрисана от кризата на вторичните ипотеки, която се пренася и в икономиката.

През 2007 г. общо Европейският съюз, САЩ и Япония са изкупили само 40% от експорта на Азия, през 2000 г. този дял бе почти 50%. За сметка на това нараства износът за Русия (с 60% годишно) и Близкия Изток (35% годишно).

Що се отнася до Китай, пресметнато е, че Африка, Близкия Изток и Латинска Америка сега купуват повече от неговите стоки, отколкото Япония - около 20% от ръста на износа на страната, четири пъти повече, отколкото Съединените Щати.

Само че за региона като цяло, уравнението „ръст - инфлация" се променя. Цените на петрола в частност се покачиха до такова ниво, че правителствата се притесняват от безредици сред купувачите, т.е. гласоподавателите, които трябва да плащат повече за всичко.

Индонезия съкрати субсидиите си за гориво в края на седмицата, Шри Ланка направо покачи цените на горивата, от Индия в петък казаха, че увеличението на цените на горивата е „на път", а новото правителство на Тайван заяви, че на първи юни ще премахне контролираните цени.

Засега Китай и Малайзия не вдигат цените, но неизбежна последица от това им решение е покачването на инфлацията в региона, която впрочем е на най-високи равнища от финансовата криза 1997/98 досега. Колкото повече време инфлацията се запази на сегашните високи равнища, толкова по-нисък ще е икономическият растеж на Азия (без Япония), счита експерт. „Азия е на острието на бръснача".

Ако правителствата поемат върху себе си разходите за по-скъпия петрол и храни, техните търговски и фискални баланси ще се опропастят. Ако това направят фирмите, потребителната сила на населението ще се срине. Ако работниците поискат за компенсация по-високи работни заплати, инфлацията ще се разнесе по цялата икономика, водейки със себе си и затягане на монетарната политика.

Предизвикателството на инфлацията съвпада с разпространяващо се забавяне в индустриалния свят. Големият проблем е Европейският съюз, като в Германия индексът на бизнес поръчките спада сериозно, а във Франция потребителските разходи през април сериозно са се свили, за втори пореден месец. ЕС все още е водещ пазар за Азия и регистрира 20% ръст годишно.

В петък МВФ издаде прогнози, че икономическият ръст също и в Япония ще се забави, тъй като глобалните условия за търговия чувствително са се влошили. Въпреки това, директорът на МВФ за Азия и Тихия океан е изтъкнал, че нововъзникващите пазари ще останат най-сериозна подкрепа за експортния сектор в Япония. Тези нововъзникващи пазари не са само Китай, а и Близкият Изток, Русия и другаде.

Позитивното е, че икономическите фундаменти на Азия са мощни, това трябва да доведе до засилване на вътрешното търсене, което би могло да компенсира спада в експортните поръчки в развития свят.

Повечето страни работят с обемни излишъци по текущата сметка и имат големи резерви, с които да компенсират изтичане на капитал, ако се наложи. Много фирми са съкратили задлъжнялостта си след кризата на банковата система от 1997 и сега са по-солидни: кризата на второкласните ипотеки едва примигна на радара на Азия.

Правдоподобен, според Ройтерс, изглежда сценарият, в който в Азия има малко и контролирано забавяне на икономическия растеж; разбира се при централното допускане, че цените на петрола и другите търговски стоки се понижат, за да се укроти инфлацията - но не чак толкова, че да секне търсенето от страните - производители на скъпите суровини.