Преди две седмици Money.bg публикува първата част от материал, посветен на финансовата криза в Азия през 1997. Тайланд, Индонезия и Южна Корея бяха унизени да капитулират пред МВФ, напомня ни The Economist развитието на събитията преди десетилетие. Тогава се говореше дори и за край на Азиатското икономическо чудо. Подобно нещо не се случи, но е резонен въпросът доколко Азия се окопити след този икономически катаклизъм, довел до поражения сходни със САЩ през 1929, и има ли опасност да се случи нещо подобно и днес.

След десет години финансовите пазари на Азия отново изживяват бум. Регионът отново събужда завистта на останалия свят. Нововъзникваща Азия расте с 8% за последните три години - бързо както преди кризата. Изглежда възстановяването е пълно. Според някои наблюдатели, благодарение на реформите жертвите на кризата са излезли по-динамични и устойчиви отколкото някога са били. Други обаче се боят от нова криза, която вече е на път. Кой е правият?

Тези, които говорят за възход, носят вината на свръх-оптимизма. Икономически ръст от 8% в региона има, но в това число се включват и Китай и Индия, които се развиват най-бързо и в добавка имат най-големите икономики. Азиатската банка за развитие (ADB) изчисли, че в петте най-силно засегнати икономики на Източна Азия от кризата през 1997-98, след 2000 година ръстът е едва 5% годишно.

Главната причина за това е, че инвестициите не са се върнали. Капиталовите разходи в момента (данни от миналата година) формират едва 24% от тези икономики, докато през 1995 показателят е бил 35%. За сравнение, инвестиционният дял в Китай е над 40%. Редица развити западни държави, в които инвестиционният потенциал би трябвало да е намалял, имат сходен с азиатския дял на инвестиции в БВП.  

Обществената инфраструктура, специално в Тайланд и Индонезия, е по-лоша, отколкото преди десет години. Разходите от бизнеса бяха ударени от икономическата и политическа несигурност. След като вече си бяха опарили ръцете, фирмите станаха предпазливи към теглене на кредити.

ADB счита, че правителствата трябва да правят повече, за да се преборят с това. Те трябва да инвестират повече в обрзование и инфраструктура. Те трябва да стъпчат корупцията и да подобрят регулатроната среда.

Истината е, че реформата извън финансовия сектор е била частична. Има редица изследвания, че качеството на управлението на държавата е важно за инвестициите и ръста. Но с тъга трябва да се отбележи, че управлението на страните от Източна Азия се е влошило в редица аспекти. ADB използва шест показателя, за да сравни политиките на Малайзия, Филипините, Южна Корея, Тайланд, Индонезия. Сравнението на 2005 с 1996 сочи, че в 22 от 30 резултата условията се влошили. Ако се отчетат и международните аспекти, в 28 от 30 сравнения днес резултатите са по-лоши. Само Южна Корея бележи напредък.

Дори и във финансовия сектор има много неща, които тепърва трябва да бъдат направени. Банките са по-гъвкави, благодарение на по-добрия международен контрол и стандартите за надзор. Заемите за непроизводствени цели рязко падат (в Тайланд от 43% през 1998 до 8% миналата година), показателите за ефективност на капитала се вдигат. Но добрите баланси на банките се дължат по-скоро на изгодните макро-икономически условия. Силният ръст съчетан с необичайно ниските лихвени нива дръпнаха нагоре печалбите на банките. Докато в много страни управлението на риска остава недостатъчно, а капиталовите пазари, алтернативен източник на фондове, са недостатъчно добре развити.

Погледнато отвън, оптимистите имат право да твърдят, че Азия сега е по-здрава и устойчива. Сега регионът е далеч по-слабо уязвим към криза в баланса на плащанията, отколкото преди десет години, когато всичките страни, ударени от кризата, имаха голям дефицит по текущата сметка. Сега всички имат значителен излишък по текущата сметка и много по-малко външен дълг. Те имат и огромни чуждестранни резерви, с които да се пазят срещу бъдещи спекулативни атаки.

Негласно правило е страната да има толкова резерви, че да може да покрие краткосрочният външен дълг. В навечерието на кризата Южна Корея разполагаше само с една трета от размера на краткосрочния дълг, сега с двойната сума. В другите страни ситуацията е сходна.

Тези огромни военновременни обози говорят, че буквално повторение на 1997 е невъзможно. Но вече има икономисти, които надигат глас, че натрупването на новите резерви също крие рискове. Според Нуриел Рубини (Nouriel Roubini), политиците в Източна Азия не са извлекли най-важната поука от кризата. Валутите на страните отново са обвързани с долара. Това води до риска от създаването на нова, вече различна криза - не заради шокове в баланса на плащанията в кратък период, а заради кризите и подемите на капиталовите пазари.

Като цяло правителствата се опитват да държат валутите си евтини, което доведе до покачване на валутните резерви в Азия от $250 млрд. през 1997 до $ 2.5 млрд. тази година. Желанието да се трупат резерви е разбираемо, но сега резервите вече представляват ексцесия. Икономическата политика на Азия, насочена към прибиране на долари и съответно бързо нарастване на резервите, според Рубини води до стръмен ръст на пари и кредит, инфлационен натиск и потенциал за сапунени мехури на акции и цени на недвижими имоти. В крайна сметка е възможно да се стигне до условия, сходни с масирания приток на капитал, кредитния бум, прегряването и пукането на мехура в кризата от 1997.

Рубини е анализирал наличието на „невъзможна триада" в икономиката на Източна Азия: икономиката не може да контролира вътрешната ликвидност и да управлява валутния курс, ако капиталовата сметка е отворена. Ако собствената валута се поддържа евтина, притокът на чужда валута и без друго ще повиши паричния ръст. Централната банка може да се опита да „стерилизира" въздействието на по-големите резерви, продавайки ценни книжа, които да избършат превишението на ликвидност. Опасността е в това, че продажбата на бонове може да повиши лихвените проценти и да привлече още повече капитал. Така че оперативното пространство за „стерилизация" пред азиатските централни банки е много стеснено и покачващите се резерви могат да означават също и допълнителен излишък на ликвидност.
                                                                                                                      Следва