"Българите свободно на работа във Великобритания" четем на първа страница във в. "Монитор"
Лондон най-после предприе стъпка за отпадането на ограниченията за работа към гражданите на България и Румъния. Според предприсъединителните договори на двете страни с ЕС всички държави членки трябва да отворят трудовите си пазари от 1 януари 2014 г. Редица британски политици обаче усилено призоваха в последните месеци бариерата да не се вдига заради опасения от вълна от имигранти от Източна Европа.
Въпреки това Великобритания пренаписа имиграционните си правила заради нас два месеца преди договореното отваряне на пазара й на труда за българи и румънци. Властите на Обединеното кралство обновиха официалните си документи,
в които се разясняват правата на гражданите от двете източноевропейски страни. На интернет страницата на Граничната имиграционна служба UKBA бе публикуван нов документ - наръчник на работодателя във Великобритания. След пространното обяснение какви са рестрикциите за упражняване на труд към българите и румънците най-сетне се появи изречението, че всички ограничения важат до 31 декември
2013 г.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Внезапната любов към овърдрафта", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
До 4 декември държавните дружества трябва да приведат дейността си в съответствие с приетите от служебния кабинет правила за избор на обслужващи банки, които предвиждат нетната експозиция на всяко от тях към отделна финансова институция да се ограничи до 25% от паричните му средства. Засега няма индикации, че ключовите енергийни дружества (трайно концентрирали свободния си ресурс в Корпоративна търговска банка) са предприели някакви стъпки в тази насока. За сметка на това обаче се наблюдава внезапен интерес от тяхна страна към сключване на договори за овърдрафт. Често предпочетената банка отново е същата, като при някои от компаниите изборът предстои.

Употребата на този традиционен инструмент за оборотно финансиране сама по себе си не е странна. В светлината на постановлението за избор на банки обаче то може да се окаже и с двойна употреба. Тъй като ограничението за концентрация е на база нетна експозиция (депозити минус кредити и гаранции), лесно може овърдрафтът да се ползва, за да се намалява нивото на показателя и да не се преминава лимитът. А това става още по-лесно със замисляните от кабинета изменения на правилата, които предвиждат въпросните 25% да са от общите парични средства (включително и тези в брой) а не само от парите по сметки. Така овърдрафтът може не само да намали в деня на отчитане експозицията към дадена банка, но и да разшири базата, спрямо която се изчислява.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Защо чакаме растеж от бюджета?!" пише в. „Труд"
Може ли бюджетът да създаде растеж в икономиката? Тази теза е изначално некоректна, защото бюджетът е само част от икономическата политика и не може да го натоварваме с подобни амбиции.
Изказванията на финансовия министър за растеж са изказвания за медиите - да има хубави заглавия.
Всички икономисти като студенти сме учили още във втори курс, че бюджетът е финансовият план на държавата.
Отделно от него има механизми за събиране на приходи, тоест данъчно законодателство, както и конкретни регулации или закони. Всички те пряко влияят на бизнеса - подобряват или влошават предпоставките за развитието му.
Бизнесът още се опира на държавата
Известно е, че българският бизнес се опира на държавата и парите, които получава от нея под формата на обществени поръчки. Бюджетът в този смисъл би бил полезен на бизнеса само ако се осъществи хипотезата, че може да даде едни пари на някой, без да ги взема от друг. Но това няма как да се случи.
Въпреки леко увеличените прагове за дефицит в бюджета, правителството в крайна сметка очевидно няма намерение да действа на принципа "след нас и потоп".
Така че то ще даде, както и досега, малко по-малко, отколкото ще събере чрез данъците. И надеждата, че ще има повече пари за обществени поръчки и други публични разходи просто няма да се сбъдне.
Плюсове и минуси
Положително е, че и това правителство, подобно на предишното, отчита икономическата ситуация в България. Причината е, че експертният екип в Министерството на финансите е същият, той не се е сменил и борави със същия аналитичен апарат за оценка. Така има приемственост.
Прочети още от в. „Труд"

„Чобанов: Ще има коледни добавки на пенсионерите", пише в. „24 часа"
Мисля, че ще има коледни добавки за пенсионерите. Правим всичко възможно, обсъждаме различните варианти.
Това каза министърът на финансите Петър Чобанов при внасянето на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г. на председателя на Народното събрание Михаил Миков.
„Давам надежда на пенсионерите", добави Чобанов.
Той благодари за намерението на Народното събрание да предостави около 12 милиона лева за тазгодишния бюджет. „Мисля, че и министерства, и ведомства също ще направят подходящ жест и до края на тази година, така че да можем да изпълним някои свои приоритети, за които в момента средствата не достигат. Имам предвид коледната добавка за пенсионерите, проблемите, които имаме по отношение на здравеопазването, и ресурсите, които са необходими по линия на справянето със ситуацията с бежанците. Има за какво да бъдат изразходвани тези пари. Волята на Народното събрание тук е много показателна и благодаря за този жест", каза още министърът.
Прочети още от в. „24 часа"

"Кабинетът се кани да пусне мегапроект за 1 млрд. лева в Рила" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Безценна чуждестранна инвестиция за 1 млрд. лева или екологична бомба е проектът "Дестинация Рила", ще изяснява работна спецгрупа начело със зам.-министъра на икономиката Бранимир Ботев, овластена вчера от правителството. Пет известни френски компании са предложили да вложат 550 млн. евро и за 6 години да вдигнат огромен ски и голф комплекс върху 8000 хектара в общините Самоков и Сапарева баня. Проблемът е, че поредният суперпроект може да се превърне в поредния мегаскандал, тъй като засяга защитени територии.

Кабинетът очевидно гледа много благосклонно на потенциалната инвестиция. По думите на вицепремиера Даниела Бобева тя би имала значителен икономически ефект за страната. Ако групата го одобри, правителството също ще го подкрепи, поясни Бобева. Зад проекта стоят познати имена - "Шнайдер", "Далкия", "Акор", Клъстър Монтан и Европейската планинска асоциация. "Далкия" е собственик на варненската топлофикация.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Софиянец живее в 16 апартамента", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Софиянец живее в 16 апартамента. Негов градски пък се шири в 15, научи "Стандарт". На шокиращата статистика попаднали данъчните в столицата, след като свързали базата данни на различните кметства. Целта на заможните нашенци била да спестят от данък "сгради". Затова посочили всичките си жилища за основни. Така ползвали години наред 50% отстъпка от налозите.
Общо 15 781 столичани са обявили пред данъчните повече от 1 основно жилище. 34-ма пък по документи живеят в повече от 6 апартамента едновременно. В момента данъчните привикват нарушителите, за да си кажат кой от имотите наистина им е основно жилище. Освен глоба заможните тарикати ще трябва да заплатят и пълния размер на спестените данъци пет години назад. При това заедно с лихвите.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Компаниите режат разходи, за да компенсират спадащите приходи", пише в. "Капитал Daily"
В опит да неутрализират ефекта на спадащите приходи компаниите са се фокусирали върху допълнително орязване на разходите. Това се вижда от отчетите на публичните дружества за третото тримесечие, които продължават да излизат през тази седмица. Постигнатите резултати са впечатляващи на фона на предишните оптимизации, извършени в разгара на кризата, което показва, че компаниите разполагат с резерви и ходове за маневриране. Благодарение на това някои от тях успяват да реализират по-добри резултати от дейността си спрямо миналата година въпреки пресъхналите приходи.
Пример за това е пътностроителната "Трейс груп холд", която е потърпевша от свиването на поръчките в страната. За да компенсира по-малкото проекти за строителство на публична инфраструктура, които се обявяват, компанията се насочи към дейности в областта на ВиК реконструкциите, ремонтите и поддръжката на пътища, жп отсечки, проектиране на метростанции и обекти извън страната. Дори и така деветмесечието за компанията завърши с 29% по-малко приходи спрямо същия период на предходната година. Едновременно с това дружеството е намалило и разходите си, като така е подобрило рентабилността и в края на септември отчита печалба от 4.7 млн. лв., което е повече от спечеленото към същия период на миналата година.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Бюджет 2014 - централизацията влезе през задния вход", пише в. "Сега"
Обилно сиропиран с благозвучни политически заклинания проектобюджет 2014 предлага щедри чекове за неясни намерения. Реализацията им тъне в догадки, но е подсигурена чрез предварително заделяне на пари, които някой ще харчи от правилно по-правилно. И най-вече - централизирано.

Зад заявените нови политики в бюджет 2014 или по-скоро зад липсата на яснота за тях се оглежда ведомствената немощ на част от министерствата. Двата големи приоритета - образование и растеж и развитие на регионите, в момента съществуват само числово, а изказванията на ресорните министри не внасят никаква яснота за какво ще се харчат милионите. В здравеопазването картината е същата, напрежението расте, но това не пречи министърката да е доволна от бюджета. Тече и административна реформа, но никой не знае къде и как.
Прочети още от в. "Сега"

"Обслужват фирмите на едно онлайн гише", четем във в. "Монитор"
До края на 2014 г. се очаква да се положи рамката на системата за „единната точка". Така ще се даде възможност на фирмите да подават годишните си отчети в различни офиси на държавните служби или по интернет чрез сървъра само на една институция. Предвижда се и повече държавни служби да обединят регистрите, което ще облекчи администрацията при обработка на документите. Това обяви вчера вицепремиерът Даниела Бобева след редовното заседание на правителството.
„Решението ни ще зависи и от цената на системата", поясни тя. „Сега в нея са свързани Националната агенция по приходите (НАП) и Националният статистически институт (НСИ)", припомни тя и добави, че се надява от по-следващата година отчетите на фирмите за 2014 г. да могат да се подават в повече служби. Според нея
до края на тази година ще трябва да се започне работа по информационното осигуряване на работата по системата, като разработката й не предвижда бизнесът да бъде задължаван да подава друга информация освен досега исканата. Бобева добави, че ще се запази и възможността да се подават годишните отчети на хартия, каквото е предпочитанието на немалко от малките и средните фирми.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Смяна на елита - изход от кризата", пише в. „24 часа"
В момента в България има политически блокаж и той може да бъде ликвидиран с класически методи. Ако в средните векове изходът от всичко накрая е войната, в която враждуващите страни влизат, едната побеждава и така настъпва ново статукво, във времето на демокрацията ролята на войната играят изборите. Опонентите ще се явят на избори и след тях ще настъпи ново статукво. Изборите винаги дават нов етап. Но при всички случаи е сигурно, че този нов етап ще бъде приключен с избори. Въпросът е кога.
Управляващите влачат максимално, за да отдалечават изборите, а опозицията натиска, за да ги приближи максимално. Има обаче пат в силите и в този случай управляващите ще имат привилегията да кажат кога ще са изборите.
Борисов се опитва да форсира нови сили - студентите, но това е само малка част от тях. Те би трябвало да са искрата, която да отприщи голямата обществена енергия, но тази искра я няма. Вместо това изкарват мокри въглища - те не могат да запалят нищо.
Следва блокаж и дистанция. Студентският протест, колкото и шумен да изглежда, не отразява нещо, което тече в главите на електората - нито в единия, нито в другия. Няма прегрупирания, няма надделяване, никой не си променя мнението. Има само дистанция между силите.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Брюксел дава 40 млн. евро за аутобана до Европа", пише в. "Стандарт"
Европа ще финансира с около 40 млн. евро изграждането на автомагистрала от с. Храбърско до ГКПП Калотина. Новината се появи вчера веднага след завръщането на министъра на транспорта Данаил Папазов от официалната церемония по откриването на тунела под Босфора и показва политиката на България да отблокира автотрафика от и към "Мармарай".
Европейското финансиране от около 40 млн. евро ще бъде осигурено от новия финансов инструмент за свързване на Европа (Connecting Europe Facility), обясни специално за "Стандарт" зам.-министърът на транспорта Петър Киров. Сумата осигурява 85% от бюджета на проекта, допълни той. Останалите 15% ще бъдат осигурени от държавния бюджет. Европейската комисия вече принципно одобри проекта за магистрала "Калотина", както ще се нарича пътният участък, заяви Петър Киров. На 6 ноември заминаваме за Брюксел, за да бъдат конкретизирани всички подробности за финансирането на проекта, допълни Киров. Сега остава в Агенция "Пътна инфраструктура" да се стегнат и да подготвят документацията, за да бъде представена тя в Брюксел през март или април догодина, коментира още зам.-министърът.
Прочети още от в. "Стандарт"