От 1 юли Белгия поема за 6 месеца председателството на ЕС в доста труден за общността момент на продължаваща икономическа криза и важни институционални промени, свързани с прилагането на Лисабонския договор.

Дванадесетото поред председателство на Белгия се поема при съвършено нови условия, заяви пред БНР посланикът на Белгия в София Марк Михилсен. И поясни:

„При последното ни председателство през 2001 г. ЕС имаше едва 15 членове, а сега те са 27 и е много по-трудно да се постигат консенсусни решения. Освен това в сила е Лисабонският договор с много нововъведения, сред които е значителното засилване на ролята на Европейския парламент. Евродепутатите вече имат думата по отношение на 95 на 100 от законодателната работа, което е съвършено нова даденост, изискваща добри умения за постигане на съгласие между ЕК и парламента. Основно предизвикателство за нас ще бъде да сформираме и да заработи през декември новата т. нар. „дипломатическа служба" на ЕС, която да осъществява външната политика на общността."

Акцент в председателството на ЕС през периода ще бъде всичко свързано с икономическата и финансова криза. Белгия има амбицията да придвижи напред европейското законодателство по отношение на по-строгата регулация на финансовите инструменти и затягане на бюджетната дисциплина. През този период предстои и очертаващото се нелеко приемане на бюджета на ЕС за 2011г.

Що се отнася до България, приоритет за този 6-месечен период си остават две теми от областта правосъдие и вътрешен ред. Едната е постигането на положителен доклад за свършеното от България по отношение на подготовката за влизане в зоната „Шенген". Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов очаква България да стане част от шенгенското пространство още през 2011 г.

Втората тема е дали през този период ще отпадне т. нар. Механизъм за сътрудничество и оценка от страна на ЕК по отношение на напредъка на България в двете все още чувствителни сфери - борбата с корупцията и с организираната престъпност. Редица наблюдатели смятат, че във връзка с ускорените реформи в тази област през последната година, договореният между България и ЕК инструмент може вече да отпадне. Съществуват обаче и мнения, че той трябва да се запази като гаранция за продължаване на реформите.

Впрочем такова е и мнението на вицепремиера Цветанов.
„България би могла да приеме, че няма нищо лошо този механизъм да остане в сила и през следващия период - смята той. - Защото този инструментариум е допълнителна, 100-процентна гаранция пред българското общество за политическата воля на правителството да изпълнява реформите на дело, а не само като политическо говорене."

В полза на постигнатия напредък на България в борбата с корупцията и организираната престъпност говори фактът, че от първо място сред тревогите на българина допреди година, тази тема днес е отместена вече на 4-то след икономическата криза, безработицата и здравеопазването. Това сочи проведено през март проучване на института „Отворено общество" - България.