Европейската комисия оцени изпълнението на Лисабонската стратегия от различните страни на Европейския съюз. В доклад от 11 декември се оценява развитието на националните реформи, състоянието на икономиката и политическата ситуация в 27-те страни-членки на ЕС, като за Еврозоната се дава отделна оценка.

По отношение на България в официалния доклад се изтъква, че за последните 10 години БВП на страната е нараствал с 4%, а от 2004 г. нараства с 6%. Все пак БВП на глава от населението в България остава най-нисък в ЕС (37.1% от средното за ЕС през 2006 г.).

Заетостта в страната се увеличи с 9% от 2001 г. досега и през 2006 г. възлиза на 58.6% - но все още е под средните за ЕС стойности. Безработицата през 2001 г. бе 19.5% - през 2007 г. се очаква тя да падне до 8%.

Макроикономическите дисбаланси в България през последните години се задълбочават, външните дефицити нарастват, а инфлационният натиск се засилва. Още повече, условията на трудовия пазар са станали по-затегнати, като ръстът на заплатите през първите три тримесечия на 2007 г. е около 20%, което обаче значително надвишава ръста на производителността на труда.

След като България влезе в ЕС на първи януари, икономиката й работи силно. Но има знаци на прегряване: висок и увеличаващ се външен дефицит, все по-значителна липса на работници, бърз и голям ръст на заплатите включително в публичния сектор, бърз кредитен ръст, инфлационен натиск.

Предизвикателството за България е да се справи с тези макроикономически опасности, запазвайки твърда фискална политика и забързвайки структурните реформи за засилване на конкурентноспособността. Подобряване на административния капацитет е предварително условие за успешно внедряване на структурните реформи.

България прие през март 2007 г. Национална програма за реформи с пет ключови области: запазване на макроикономическата стабилност, инфраструктура, подобряване на бизнес средата, подобряване качеството на човешкия капитал, активизиране на предлагането на труд чрез подхода flexicurity (сигурност плюс гъвкавост).

Според Европейската комисия, предизвикателствата за България са идентифицирани правилно. Слаби места, където според ЕК трябва да се работи още, са засилването на административния капацитет и премахването на бюрокрацията.

Слабата публична администрация в България перчи на икономическото и социалното развитие. Корупцията все още засяга бизнес средата и качеството на обществените услуги. Нужни са особени усилия в тази насока.

Въпреки че опити за реформиране на администрацията и съответните нормативни документи са приети още от 1998, ефектите все още не са видими. Докладите на НПР съдържат мерки само от технически или общ характер. Те не се концентрират върху нуждата от конкурентен подход към развитието на човешките ресурси, специално от реорганизация на ръководния персонал, увеличаване независимостта на гражданския състав, увеличаването на заплащането базирано на постиженията и модели за развитие на кариерата.

На първо място трябва да се реорганизират департаментите в администрацията, които отговарят за провеждането на изброените пет мерки за реформи в България.

Приоритетните области за Европа сега са знанието, предприемачеството, заетостта и енергията. Изпълнението на целта на НПР - да се настигне останалата част от ЕС чрез бърз ръст и солидна заетост, зависи от политическия ангажимент във фазата на внедряването.

България ще получи структурни фондове в размер на € 6.852 млрд. в периода 2007-2013. Връзката между приоритетите в НПР и програмите от Структурния и Кохезионния фонд са действително силни. България трябва да бъде фокусирана върху стратегически приоритети и реалистични цели, като дейностите получаващи подкрепа по структурните фондове допълват, но не заместват НПР. За да се осигури абсорбирането и изпълнението на програмите за кохезионна политика, административният капацитет трябва да бъде засилен на национално, регионално и местно ниво.