В края на месец януари 2008 г. една от най-старите (1864 г.) и най-големи (№ 2) търговски банки във Франция  Societe Generale обяви, че нейният служител Ж.Кервиел е участвал в рискови борсови операции, вследствие на което е нанесъл финансови вре­ди на банката на стойност от около 5 млрд.EUR. Впоследствие въпросният служител  е разпитван и разследван. Уточнява се неговата вина, след което виновният ще си по­не­се на­казанието.

В най-новата банкова история е пресен слу­ча­ят с колапса на една от най-старите и стабилни английски търговски банки Barings Bank (1762 г.) през 1995 г., когато със своята непремерена инвестиционна активност ло­ка­лизираният в Сингапур брокер Н.Лийсън причинява загуба на банката от 1.3 млрд.USD. Банката фалира (холандската ING Bank я купува за една английска лира), а ви­новният брокер е осъден ефективно на шест и половина години лишаване от свобода в сингапурски затвор за криминални престъпници.

Няма как тези случаи да не ни напомнят за прословутите нашенски активни опе­ра­ции с външния дълг. През март 2002 г. бяха емитирани две емисии глобални облига­ции за обратно изкупуване и конвертиране на намиращите се в обращение български брей­ди облигации. Едната емисия е с номинал 835.5 млн.EUR, падеж 15.01.2013 г. и лихвен купон 7.5%, а другата е с номинал 513 млн.USD, падеж 15.01.2015 г. и лихвен ку­пон 8.25%. Половин година по-късно втората доларова емисия е разширена с нови 759 млн.USD независимо от неблагоприятното развитие на световната конюнктура и перспективата за стагнация на световните финансови пазари.

Нито една от официално предвидените и заложени хипотези не се сбъдва. Като ре­зултат от проведените финансови операции в следващите 4-5 години България реа­ли­зи­ра ежегодно чиста загуба от обслужването на външния си дълг. Общите загуби от предприетата финансова авантюра се оценяват на близо един милиард EUR (детайлите могат да се проследят в сп. "Икономическа мисъл", № 4, 2007).

В сравнителен план средногодишните загуби са около 3.5% от средногодишните разходи на консолидирания държавен бюджет за 2003-2006 г. Показателно е, че транс­фе­рите от Републиканския бюджет общо към държавните ВУЗ, БАН, БНТ и БНР за 2005 г. са с 15% по-ниски от средногодишните загуби за периода 2003-2006 г. от проведените операции с външния дълг. Наличните златни запаси на Бъл­гария покриват едва 60% от акумулираните загуби. Изтощителните чети­ри­го­диш­ни преговори, водени от различни екипи с Лондонския клуб през 1991-1994 г. бяха фи­нализирани с редукция на външния дълг на България с 3.8 млрд.USD и една трета от този успех беше волун­та­ристично проигран осем години по-късно с набързо емитира­ните глобални об­ли­га­ции.

Причините за негативните последствия следва да се търсят безусловно в непре­ме­рените действия на управленския екип. Те могат да са следствие от: (1) Слаба под­го­тов­ка и проявен непрофесионализъм; (2) Съзнателно търсено развитие на финансовите процеси.  

Решенията за тази уникална за нашите условия рискова финансова операция с ко­лосални загуби са взети от строго ограничен кръг лица - министъра на финансите М.Велчев и неговия заместник Кр.Катев. Още като член на правителството финан­со­вият министър М.Велчев се уреди да получи две отличия на национално равнище - стана почетен доктор на УНСС и носител на приза за "Икономист на годината". И двата случая са по­казателни за доминиращото изпреварващо сервилничене в нашето общество.

Министър-председателят по това време С.Сакскобург­гот­ски, който е известен със своята пословична мнителност и мудност при приемането на решения на национал­но равнище, набързо и тихомълком, на два пъти, даде съгласието си за провеждането на спорни финансови операции с неоценими неблагоприятни по­след­ствия за страната.

Регистрираните уникални и колосални загуби обаче не са осно­ва­ние за търсене на отговорност. Нещо повече - виновните лица продължават да са в че­ло­то на поли­ти­ческия и икономически елит и продължават да дават и да налагат своите "полезни" и "уникални" съвети. Тези, които в НС подкрепяха катастрофалната за стра­на­та финан­со­ва операция от некомпетентност и лоялност, граничеща с корупция, про­дължават да се подвизават също там и да прокарват своите неоценими виждания за национален прос­перитет.

Прахосването на финансови ресурси без търсене на отговорност е стил в нашия живот. Да си припомним, че СГП прекрати шумно и опе­рет­но режи­си­ра­ното дело сре­щу Председателя на БЧК Хр.Григоров поради липса на престъпление. Много преди то­ва министърът на вътрешните работи Р.Петков се ангажира ди­ректно със ска­лъ­пе­ни­те от повереното му ведомство обви­нения в търсене на евтин ме­ди­ен ефект. Без послед­ст­вия завършиха обидно-водевилните изпълнения със сагата Куйович. Всичко това има своите парични изме­ре­ния, които управленският елит грижливо заобикаля. Некачест­ве­ни­те и некадърни реше­ния и действия на правораз­да­ва­тел­ните ни органи водят до чувствителни наказателни глоби, наложени от европейския съд за човешките права. Колко са те и кои са виновниците - остава недостъпна тайна. Разходите от неудачни бю­ро­кратични (респ. корупционни) изпълнения допълват инкасираните национални загуби. И още, и още ... Ще бъде по­лез­но да се открие специализирана страница в Интернет, в която всеки да има възмож­ност да привежда факти на без­сто­панственост и финансово разточителство от страна на държавни органи, органи­за­ции, отговорни лица.

Некадърност, некомпетентност, корупция. И отново, и отново ...
Защо е така? И докога?

Съвсем по Ив.Хаджийски нашият българин човърка някакви си свои гайтани, плътно прегърнал идеите на андрешковщината. Играе си игричките, убеден, че ако пе­чели - ще печели само той, а ако загуби - губи държавата. След това отива до урните и избира свой собствен народен представител по своя лика прилика. Народните предста­ви­тели из­­бират правителство по своя лика прилика. Правителството назначава прави­телствени и държавни служители по своя лика прилика. Закърмени в корупционна закваска, пре­со­­лена с некадърност и некомпетентност, нашите родни правителствени и държавни чи­новници започват да бъркат в джоба на същия този дребен балкански тарикат. Кръгът се зат­ва­ря. Кой друг народ има национални герои като Бай Ганьо и Тримата Глупаци?

Политиците са такива, каквито народът избира. Повишаването на качеството на политическата класа предполага израстване на самия народ. Култивирането на народа е дело на интелигенцията - не толкова и далеч не само на т.нар. художествено-творческа интелигенция, а на всички интелигентни хора. Семейството отглежда възпитано-не­до­въз­питано поколение, образованието подготвя учени-недоучени специалисти и ком­потът от некадърност, некомпетентност и корупция е готов. Ако трябва с пръст да се по­сочи виновникът за всички наши обществено-икономически неблагополучия, то той е интелигентът - човекът с повишена обществена чувствителност и способности, кой­то предпочита да избягва досадните главоболия и да не си създава излишни затруд­нения.

И ако трябва да отговорим на въпроса защо пари никога не достигат за българ­ските пенсио­не­ри, то отговорът е: "За­щото електоратът е български".

ГМ/100208