„Банкомат пуска злато", четем от първа страница на „Стандарт"
Ако искате да си купите злато, няма да се налага да ходите до банката. От лятото кюлчета може да се продават и през банкомати, научи "Стандарт". Такава практика отдавна има в Дубай и в някои европейски държави. Ако услугата се въведе и в България, купувачите няма да имат съмнения относно качеството и цената на инвестицията си. Вложенията в злато напоследък са особено актуални заради растящата цена на жълтия метал и прогнозите, че тройунцията може да стигне 2000 долара.

През банкомат ще може да се сменя и валута. Експерти във финансовото министерство и Националната агенция по приходите вече обсъждат тази възможност да стане факт в близките месеци. На първо време машините ще бъдат поставени на летищата и в курортите, където са най-чести измамите с котировки.
Още от статията на „Стандарт"

„Трайков пита "Лукойл" има ли достатъчно горива", съобщава от първата си страница „Дневник"
След като Русия забрани износа на петролни продукти от 1 май, икономическият министър Трайчо Трайков изпрати писмо до "Лукойл България" с въпрос дали компанията има достатъчно горива, за да задоволи нуждите на България. Руската забрана, която ще продължи поне месец, е в резултат на бързо развилия се дефицит на горива в страната.

Министърът на икономиката настоява за информация с какви запаси от суров петрол и нефтопродукти разполага основният доставчик на горива в България.

От компанията обясниха вчера, че за тях "неделя е неработен ден и отговор може да бъде получен от понеделник нататък".

Това не е първото писмо, което Трайков изпраща до "Лукойл България". В края на март той изиска ясна схема за ценообразуването на горивата за българския пазар, което предизвика гневни реакции от страна на дъщерното на руската "Лукойл" дружество.

След изтичането на договорения от премиера Борисов едномесечен мораториум върху поскъпването на горивата от бургаската рафинерия цените на бензините отново започнаха да растат.
Още от статията на „Дневник"

„Университетите искат сериозно повишение на таксите", информира от първата си страница „Сега"
Годишните такси в повечето държавни университети ще се повишат от 5 до 20%, показа проверка на "Сега". Ръководствата на учебните заведения са подали заявки за промяна на сумите за обучение в просветното министерство, но официално те трябва да бъдат одобрени от правителството.

Увеличението се иска въпреки уверенията, че в кризисен период цената на висшето образование няма да расте. Миналата година парламентът реши да увеличи горната граница на таксите до 50% от издръжката на един студент при 33% дотогава. Промяната имаше за цел да узакони приетите вече суми за 2010/2011 г., които след драстично орязване на издръжката се оказаха незаконно високи. Тогава депутатите уверяваха, че вдигането на максимума няма да доведе до реално поскъпване на обучението.

Тази година обаче висшите училища все пак са решили да се възползват от поправката. В УНСС желаещите да учат икономика или администрация и управление ще плащат 346 лв. на година вместо сегашните 289 лв. За студентите по право, социология, политически науки и обществени комуникации таксата ще бъде 554 лв., а в момента е 462 лв. "Дори и при тази промяна излиза, че ще получаваме по 200 лв. по-малко на студент, и то за обучение по най-евтините специалности", пресметна ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов. Всички университети са принудени да компенсират голямото намаление на издръжката, но за съжаление това става за сметка на студентите, коментира той.

Годишната такса в Техническия университет в София се повишава незначително - от 580 на 610 лв., съобщи зам.-ректорът по учебната дейност проф. Георги Михов.
Още от статията на „Сега"

„Билковите илачи само с лиценз", съобщава от първата си страница „Монитор"
Билковите лекарства без лиценз вече са незаконни и не могат да се продават на пазарите в ЕС. Родните аптеки и сайтовете за онлайн продажби също рискуват солени глоби, ако предлагат подобни хапове. Забраната влезе в сила, след като вчера изтече 7-годишният преходен период, предвиден в специална директива на ЕС. С нея Европейската общност се надява да осигури пълни гаранции за безопасността на всичките препарати и отвари, с които ни лекува традиционната медицина. Дългият преходен период даде на вносители и производители достатъчно време, за да докажат, че продуктите им не вредят и са с приемлива ефективност, коментира комисарят на здравеопазването и защита на потребителите Джон Дали.

Директивата не забранява витамините, минералните добавки и билковите чайове, нито хомеопатията, побързаха да уточнят от Брюксел. Тя обаче въвежда задължителна, макар и доста опростена в сравнение с останалите лекарства, процедура за легализиране. Билковите хапове могат да се регистрират без проучвания и клинични изпитвания, задължителни за останалите фармацевтични препарати. Вместо това производителят трябва да докаже, че продуктът му не вреди, а безопасността му е изпитана в продължение на поне 30 години употреба, от които 15 години и от европейските пазари. Билкови лекарства се признават само чрез традиционната история на продукта или чрез признати фармакологични качества на билковите съставки, обясняват от Брюксел. Макар да са с естествен произход, те могат да са вредни. Поради това попадат в обхвата на законодателството за фармацевтичните продукти.
Още от статията на „Монитор"

„И приватизационният конкурс печели... [бииип]!", е загравието на седмичния коментар за „Сега" на Емил Хърсев, доктор по икономика
Свари си едно горчиво [бииип], сипи си една студена [би-бииип], вземи си хрупкава [бииип] или [бииип], която се топи в устата, и се замисли в какво ни превръща поредната ре-цивилизация. Самите "европейски ценности", дето ще се програмират в подменяния "чип" на балканския жител, дотам са се изродили, че великите бащи на демокрацията не биха ги познали. В демократичното общество носител на суверенни права е гражданинът, свободен да ги упражнява. Централна фигура на нашия свят е потребителят. Това е една мръвка, израстък към телевизионния апарат, чиито реакции внимателно се мерят с прецизни "пийпълметрични" уреди и техники, за да ги моделират в желаната посока. Т.е. в посоката, желана от онзи, който си плаща. Медиите, тази процъфтяваща индустрия, осигуряват на желаещите достъп до бозайника от другата страна на "информационния канал". Но достъпът струва пари. Не всеки да плещи каквото си ще по медиите и да отправя безплатно свои внушения. На впримчения от медията примат можеш да съобщаваш каквото щеш - но след като си платиш.

За да има ред, цензурата става пазарна необходимост, както задължителната ограда, отделяща зрителите на всеки спектакъл от тълпата зяпачи, които не са си платили за това забавление. Все по-често звучи в ефир свежият звук "бииип", който навикнахме да чуваме вместо думите, които не бива да чуем. Отначало бе пускан в името на политическата коректност, за да не стигне някоя пиперлия фраза или солена думичка до деликатните ушни миди на нашенските пуритани. Но все по-често днешната цензура изпълнява функцията на оградата, с която пътуващият циркаджия е защитавал авторските си права от безбилетните сеирджии. Невинаги е нужно нежеланата (неплатена) информация да се изличава чрез замазване с цензорския "бииип". Много по-лесно и елегантно е тя въобще да не се произнася.
Още от статията на „Сега"

„Нито един българин с доходи над 10 млн. лв. за 2010 г.", съобщава от първата си страница „Класа"
Кризата удари макар и със закъснение доходите на най-заможните българи, като нито един нашенец не е декларирал доходи над 10 млн. лв. за 2010 г. Това показаха данните от обработените до този момент декларации за облагане на доходите на физическите лица от цялата страна, съобщиха от НАП. През миналата година на първо място е човек с доходи за 9,7 млн. лв. На второ и трето място са хора с декларирани над 6 млн. лв. Последният в Топ 10 е заработил едва 2,5 млн. лв., уточниха пред „Класа" от НАП. Деветима от десетимата най-богати са софиянци.

През 2009 г. трима българи декларираха доходи от над 10 млн. лв. и платиха съответно над 1 млн. лв. данъци, а през 2008 г. само един човек плати подобна сума на бирниците. Доходите на 10-имата най-богати българи са от дейности, свързани с покупко-продажба на акции и дялове, предоставянето на финансови, консултантски, адвокатски услуги и др.

Общата сума от годишните данъчни основи (общите им приходи намалени с осигурителните вноски и признатите разходи) на Топ 10 от данъкоплатците у нас възлиза на 46,4 млн. лв. Това означава, че близо 4,5 млн. лв. данък върху доходите на физическите лица ще внесат в хазната богаташите.

Според шефа на данъчните Красимир Стефанов поне 667 души се очаква да обявят, че през миналата година са заработили над 2 млн. лв. През 2009 г. над 500 000 лв. декларираха 3865 души, над 1 млн. лв. - 1673 души, над 1,5 млн. лв. - 995 души, и над 2 млн. лв. - 667 души.

Преди две години, в разгара на кризата у нас, стоте българи, които получиха най-много доходи извън трудови правоотношения, обявиха общо 347 млн. лв. От тях само първите трима имаха повече пари от 10-те топданъкоплатци за миналата година - над 48 млн. лв.
Още от статията на „Класа"

„Най-богатият с 9,7 млн. доход", разкрива „Стандарт"
Кризата удари и милионерите. 9,7 млн. лв. е най-високият доход на българин през 2010 г., обявен в подадените досега годишни данъчни декларации. Докато през миналата година трима заможни българи обявиха доходи над 10 млн. лв. от предходната 2009 г. Сега класираните на второ и трето място най-големи данъкоплатци имат годишни доходи от около 6-7 млн. лв.

Общо 4,5 млн. лв. данък върху доходите си ще внесат в държавната хазна десетимата българи, декларирали най-високи доходи от 2010 г., съобщиха от НАП. Сумата от годишните облагаеми доходи (общите им приходи, намалени с осигурителните вноски и признатите разходи) на Топ 10 от данъкоплатците в България възлиза на 46,4 млн. лв. Това показват данните от обработените досега декларации за облагане на доходите на физическите лица от цялата страна. Днес е последният ден за подаване на декларации за доходите извън работната заплата от 2010 г. В повечето случаи хората, декларирали високи доходи, ползват отстъпката от 5% при плащането на данъците си, уточниха от НАП.
Още от статията на „Стандарт"

„Летище София влага 3,2 млн. лева в сигурност", съобщава „Монитор"
3,2 млн. лева от приходите на летище София ще бъдат инвестирани през  тази година за повишаване на сигурността на столичния аеропорт, съобщиха от министерство на транспорта. Инвестицията е разпоредена от транспортния министър Александър Цветков и е свързана с европейските мерки и процедури за повишаване сигурността на летищата в Европа. Вложението ще се отрази и на по-бързата обработка на пътниците на столичното летище, поясняват от ведомството.

В момента на терминал 1 и 2 на летище София са инсталирани повече от 320 камери. Предстои да бъде обявена процедура за закупуване на допълнителни 130 камери, които ще бъдат разположени както на терминалите, така и в други зони на летището.

Поръчката е на стойност близо 1,5 млн. лева. След разширяването на зоните за видеоконтрол общият брой камери на двата терминала ще стане близо 450.

Летище София е стартирало и процедура за закупуване и монтиране на общо 25 метал-детекторни рамки по стандарт 2 на Европейската комисия на стойност около 700 000 лева. Предстои също доставката на 10 рентгена на стойност около 1 млн. лева. Всички средства за предстоящата инвестиция са осигурени от приходите на летище София.
Още от статията на „Монитор"

"Банките с ръст на печалбата вече са повече от тези със загуба", обобщава „Дневник" данните на БНБ
Банките с ръст на печалбата вече са повече от тези, които показват загуба през първото тримесечие на годината, сочат данните на БНБ за балансите на отделните кредитни институции към края на март 2011 г. Годишният темп на нарастване на необслужваните заеми (просрочия над 90 дни) спада от трицифрен на двуцифрен, а този за трите месеца е два пъти по-нисък в сравнение с последното тримесечие на миналата година.

За първото тримесечие печалбата на банковия сектор е в размер на 157.3 млн. лв., като продължава да се свива, но за втори пореден месец намалението е едноцифрено - със 7.2% спрямо година по-рано. За сравнение, през март миналата година финансовият резултат на банките беше с 37.5% по-нисък в сравнение с март 2009 г.

През първото тримесечие осем банки отчитат ръст на финансовия си резултат, като броят им е повече от тези, които са на загуба. При някои от тях повишението на годишна база дори е трицифрено. Банките с ръст на печалбата са Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк, Банка Пиреос, Токуда банк, Societe Generale Експресбанк, Българска банка за развитие и Алианц банк.

Тези, които приключват на загуба, са Инвестбанк (1.9 млн. лв.), Българо-американската кредитна банка (7.2 млн. лв.), Регионална инвестиционна банка (121 хил. лв.), НЛБ Банка София (21 хил. лв., преди седмици беше продадена на холандско-израелската компания "Кардан"), турската Те Дже Зираат (66 хил. лв.), Емпорики банк (1.1 млн. лв., поделение на френската "Креди агрикол") и клонът на гръцката Алфа банк (12.6 млн. лв.). Продължава да има и банки със спад на печалбата им над 50%.
Още от статията на „Дневник"

„60% от българите биха протестирали срещу високите цени на горивата", обобщава социологическо проучване „Класа"
Мнозинството от българите са на мнение, че цените на горивата у нас са по-високи от средните в Европа. Това сочат данните от национално-представителното проучване на ББСС „Галъп интернешънъл" по поръчка на вестник „Класа".

Ръстът на цените на горивата у нас в последните месеци развълнува голяма част от населението. В отговор на неколкократни покачвания на цените шофьори в цялата страна организираха протести, като зареждаха много малки количества горива на различни бензиностанции.

Очевидно е, че темата за цените на горивото е чувствителна в обществото ни. Три четвърти от населението у нас е на мнение, че цените на бензина и дизела у нас са неоснователно високи - по-високи от цените в Европа. Едва 15% оценяват цените като приблизително същите или по-ниски от тези в останалите страни на Европейския континент.

Въпреки че обществото е категорично, че цените на горивата у нас са високи, мненията са разделени по отношение на това кой носи отговорността за тази несправедливост. 32% от населението са склонни да обвиняват българските рафинерии за високите цени на бензина и дизела.

Малко над една четвърт пък са смятащите, че правителството удържа твърде високи акцизи за горивата, което вдига крайната пазарна цена до нива над европейските.

Независимо кой е виновен за високите цени на горивата, преобладаващата част от обществото е на мнение, че правителството ни няма да успее да окаже реално влияние, което да доведе до по-ниски разходи на шофьорите за горива. Оптимистите са едва 17%, за сметка на 57% песимисти. Висшистите, модерните българи и хората между 26-40 годишна възраст са най-склонни да се надяват на намаляване на цените. Малко над една пета от представителите на тези групи изразяват оптимистични прогнози по отношение на цената на бензина.
Още от статията на „Класа"