„Близо 60% от българите се мислят за бедни", съобщава от първата си страница „Сега"
Средните доходи у нас не дават усещане за охолен живот. Една трета от домакинствата, които получават над средния доход, се определят като бедни. Общо 59% от българите се слагат в тази категория. Това показва национално представително проучване на "Алфа рисърч". То е направено по поръчка на социалното министерство по повод заключителната конференция за Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване - 2010. Анкетирани са 1500 пълнолетни българи през ноември.

---------

"Мнозинството от българите имат склонност да възприемат твърде песимистично собствения си статус", коментира Боряна Димитрова от социологическата агенция. У нас само 8% от хората се определят като богати. По този показател сме в дъното на класацията сред всички европейски страни. Само Унгария, Португалия и Полша са близо до нас. За сравнение малко над половината холандци (52%) се определят като богати, а във Финландия процентът е 41.

У нас хората виждат не само себе си като бедни, но и околните. Една трета от българите твърдят, че всички хора около тях са бедни. Над половината заявяват, че част от техните познати живеят в бедност. Едва 15% от анкетираните казват, че не познават бедни хора. Около 20% от българите с високо образование, които заемат ръководни постове, също заявяват, че бедността е широко разпространена около тях.

Като основна причина за бедността у нас все още се смята липсата на работа - 67% от хората посочват това като най-важен фактор за мизерията. 47% смятат, че работодателите не плащат справедливо, а 35% твърдят, че в обществото няма справедливост като цяло и това е причина да има бедност. Само 27% посочват като причина липсата на необходимото образование.
Още от статията на „Сега"

„ВАЦ продаде "Труд" и "24 часа", информира „Дневник" от първата си страница"
Немската медийна компания ВАЦ напуска българския пазар 13 години след като влезе на него с покупката последователно на вестниците "24 часа" и "Труд" и други издания. Сделката, която в медийните среди се очакваше от година, беше обявена вчера с материали в електронните издания на двата всекидневника.

Новият собственик на бизнеса на "Вестникарска група България" (дружеството на ВАЦ) е австрийската компания "БГ приватинвест" с български партньори - мажоритарния собственик на "Софарма" Огнян Донев и бизнесмена и бивш банкер Любомир Павлов. Цена на сделката не беше съобщена, не е ясно и разпределението на дяловете и ролите на новите съсобственици.

Австрийската "БГ приватинвест" се притежава от Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Според подписаното споразумение за продажба освен двата всекидневника новият собственик придобива и седмичника "168 часа", още вестници и списания, както и печатница "София" и разпространителската фирма "Стрела". За целите на сделката е създадена българска фирма "БГ принтмедия" ООД.

Никой от новите издатели вчера не отговаряше на телефона си и всички въпроси бяха отложени за днес по обед, когато на пресконференция в София сделката ще бъде официално представена. Засега липсва дори неофициална информация за плановете на новите собственици как ще развиват медиите, ще има ли промени в портфолиото - спиране на издания, стартиране на нови, какви ще са инвестициите им и т.н. Главните редактори на "24 часа" Венелина Гочева и на "Труд" Тошо Тошев (който притежава и дял във дружеството - издател на управлявания от него вестник) също не бяха открити за коментар.

С навлизането си в България ВАЦ успя да наложи и на местния пазар своя модел на рекламни продажби, известен като "малкото чудо", като продаваше огледално карета в "24 часа" и "Труд", т.е. дълги години не можеше да си закупиш реклама само в един от вестниците, а трябваше да платиш и за двата.
Още от статията на „Дневник"

„Дядо Коледа за учителите", четем от първата страница на „Стандарт"
Дядо Коледа ще зарадва учителите. Повечето от тях ще вземат тринадесета заплата преди празниците, съобщи просветният министър Сергей Игнатов. Парите са от икономии и ще бъдат раздадени в 80 на сто от училищата. За всяко школо бонусите ще бъдат различни. На места може да вземат не само пълна 13-а заплата, а дори и 14-а. Дори и най-закъсалите обаче ще раздадат поне по стотина лева на учителите.

В самото министерство и администрацията коледни бонуси няма да има, категоричен бе Игнатов. Има малка вероятност само някои служители отличници да вземат премии.

Игнатов обяви още, че се работи за повишаване на ученическите стипендии, които са по 20 лева. Идеята е размерът им да стигне този на студентските - от 40 до 120 лева.
Още по темата от „Стандарт"

„Финансовото богатство на българите надхвърли 38 млрд. лв.", е пресметнал на първата си страница „Класа"
Финансовото богатство на населението се увеличава с близо 4 млрд. лв. за последните 12 месеца, надхвърляйки 38 млрд. лв. към края на септември 2010 г., сочи докладът на „Индъстри уоч" „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища" за третото тримесечие. Според експертите увеличението на богатството с двуцифрени темпове (11% годишно) се дължи на нарастване на всички пера от финансовия портфейл на домакинствата (с изключение на акциите). Спрямо второто тримесечие българите са забогатели с близо 1 млрд. лв. Към юни общото им финансово богатство се оценяваше на над 37 млрд. лв.

Въпреки понижението на лихвите по депозитите банковите влогове продължават да растат. Домакинствата се стремят да си осигурят по-голям буфер от спестявания, в случай че загубят постоянните си доходи (от заплати, наем, парични преводи от чужбина), обясняват експертите. Ситуацията на пазара на труда в страната остава несигурна, като намалението на безработицата в последните няколко месеца е по-скоро сезонен ефект, отколкото трайна тенденция, отчитат още като фактор за нарастващите спестявания от „Индъстри уоч".

Българските домакинства за разлика от европейските поне засега не изявяват предпочитание към активно управляваното богатство (във взаимни или доброволни пенсионни фондове), което носи повече риск, но и по-висока очаквана доходност.
Още от статията на „Класа"

„Хеликоптери на властта ни спасяват в планините", разкрива от първата си страница „Монитор"
Хеликоптери и самолети на правителствения 28-и авиоотряд  ще извозват закъсали туристи от високите върхове на планините  към болниците. Това ще стане възможно след личната намеса на премиера Бойко Борисов. Председателят на Планинската спасителна служба към БЧК доц. д-р Олег Чолаков и член на Националното ръководство на БЧК обясни, че вече е подписан и договор за това.

Министър-председателят Борисов е първият държавник в България, който в последните 20 години се ангажира лично с проблема на планинското спасяване, подчерта той.

По думите на доц. Чолаков премиерът Борисов го уверил, че новата наредба за ППС, която се подготвя, ще реши проблема на планинското спасяване в България. В момента няма точен регламент кой оказва помощ в планините и какви са правомощията му. Целта на тази наредба е да създаде такъв регламент, за да не се повтарят проблеми като миналата година, когато семейна фирма реши, че ще оказва помощ в един от планинските курортите, коментира доц. Чолаков.

Освен това ПСС вече разполага и с подновен автопарк. Три високопроходими автомобила, четири шейни и двадесет планински колички са купени само в последната една година. Преди това спасителите бяха в непрекъсната преписка с кабинета Станишев, откъдето им отказваха финансиране за обновяване на автопарка. Все още обаче използваме за спасяване и 25 уазки, производство от 1972 година, каза още доц. Чолаков.
Още от статията на „Монитор"

„Агроминистърът почна борба със спекулата", съобщава „Сега"
Земеделското министерство предколедно стартира проверки от фермата до магазина, за да види как се формират цените на млякото, маслото и саламите и кой колко надува по веригата. Министър Мирослав Найденов лично вчера се похвали, че започва борба със спекулата. Изненадващо той повери амбициозната задача на Националната ветеринарна служба, чиято работа е да контролира здравето на животните и хигиената във фермите, а не да се рови в ценообразуването. "В проверките ще бъдат поканени и други контролни органи като Комисията за защита на потребителите и Националната агенция по приходите", уточниха вчера от ведомството на Найденов.

"В цял свят по Коледа цените намаляват, само у нас растат, много често това поскъпване не е оправдано", заяви още преди дни агроминистърът. Той посочи, че обикновено производителите отнасят критики за скъпите храни, а в повечето случаи прекупвачи и търговци помпат цените.

Найденов подчерта, че "изкривяването на цените на благата по цялата верига" е проблем и за колегите му в целия ЕС. На завчерашното заседание на земеделските министри на ЕС коментирали темата и обсъждали възможните мерки.

"Проверките ще ги направим в името на потребителя и във връзка с голямото пазаруване, което се очаква покрай коледните и новогодишни празници", изтъкна Найденов. Проблемът е, че при пазарна икономика министрите не могат да се месят в цените на стоки и услуги, които се регулират единствено от пазара.
Още от статията на „Сега"

„Стискаме палци за по-евтино парно", пише „Стандарт"
Сметката за парно може да намалее от Нова година, стана ясно от думите на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. Но първо трябва да се уточни с колко точно ще поевтинее природният газ от 1 януари и едва след това ще се прецени с колко може да падне цената на парното. Преди дни от "Булгаргаз" поискаха поевтиняване на синьото гориво с 1,78%. Според Семерджиев има възможност за по-голямо намаление на цената, но трябва да се има предвид, че газовото дружество има недовзет приход, който трябва да бъде компенсиран, и през първото тримесечие на 2011 г. е последният срок, през който това трябва да стане. Няма съмнение, че цената на природния газ ще падне от Нова година, но въпросът е с колко. Намалението ще бъде обсъдено в четвъртък, за когато е насрочено открито заседание на ДКЕВР, съобщи Семерджиев.
Още от статията на „Стандарт"

„Половината от българите са против децентрализирането на БАН", представя „Класа" изследването на Галъп интернешънъл
Над 50% от българите смятат, че Българската академия на науките трябва да се запази като национален център за научни изследвания, а не неговите институти да бъдат разпръснати по министерства и университети. Това заяви вчера зам.-председателят на академията чл.-кор. Атанас Атанасов, който представи резултатите от национално представително проучване „Общественото мнение за БАН и реформите в нея". То е проведено в периода от 2 до 9 декември сред 1000 души над 18-годишна възраст от агенция „Сова Харис". Атанасов коментира, че голям процент от българите са отговорили, че им е трудно да преценят дали БАН трябва да се разформирова. Само 4% от анкетираните са заявили, че е по-добре академията да се децентрализира. Толкова е и процентът на хората, които отговарят, че децентрализация на научни институти е имало и друг път, но от нея е нямало полза. „Според проучването българското общество вижда академията като автономна организация и не приема идеята научните институти да се поставят в политическа зависимост от властта, защото науката не може да се развива без такъв център", коментира Атанасов. На въпрос, кой би спечелил от разформироването на институцията, най-много хора (26,7%) са посочили като отговор определени икономически групи.

Почти всеки пети пък смята, че това ще са политически лобита. Забелязва се, че е висок процентът на тези, които са дали отговора „Не мога да преценя" - 42,5%. По отношение на закриването на БАН около 40% от българите смятат, че Европа би възприела с неодобрение подобно действие. Само 3% от хората смятат, че такава постъпка от страна на правителството би била одобрена от общественото мнение в европейските страни. От изследването става ясно още, че българите не одобряват и това, БАН да бъде зависима от политическата власт. Това са отговорили близо 70% от анкетираните. Малко над 7% смятат, че е правилно институтите да бъдат зависими, докато на близо 24% им е трудно да преценят.
Още от статията на „Класа"

 

"Бедни роми вдигат палати в Кърджали", информира „Монитор"
Десетки масивни къщи с размерите на гимназии се издигнаха напоследък в ромския квартал "Боровец" в Кърджали. Строи се безразборно и незаконно. Къщи по на 2 и 3 етажа се подредиха една до друга непосредствено върху подпорната стена, предназначена да укрепи хълма в края на града, върху който са накацали постройки с различни обеми.

Някогашни едностайни бараки вече се кипрят с надстройки и разширения, на които средностатистическият градски жител може само да завижда. Главният архитект на общината Петя Назърова се зарече, че през януари, независимо колко тежка ще бъде зимата, комисия ще извърши проверка във всяка една от стотиците къщи в мургавия квартал. В махалата хората с кипящата кръв са роми мюсюлмани и наброяват между 4000 и 6000 души.

Безработицата сред тях е тотална, малцина имат късмета да се хванат на работа в чистотата или да отворят сергия. Най-известният сутеньор с прозвището Дале Месуд излежава присъда в гръцки затвор заради афера с проститутки. Бизнесът със свежа плът очевидно му е донесъл добри пари, щом е вдигнал луксозна къща. Един от почтените и почитани роми е известният кларнетист Нешко Нешев, но дори и неговият дом не може да се конкурира с новоизникналите палати. А те са навсякъде, дори и на най-високата точка на стръмнината. До 2003 г. около 3000 души само от махалата са разчитали на ежемесечните социални помощи. След това броят им е свит до 360 за цялата Кърджалийска област.
Още от статията на „Монитор"

„Не предвиждаме вариант Брюксел да не финансира завода за боклук", казва в интервю за „Дневник" Мария Бояджийска, зам-кмет по екологията на София
По време на парламентарния контрол миналия петък премиерът Бойко Борисов обяви, че Брюксел може и да не отпусне очакваните милиони евро за завода за боклук на София. "Понеже това е най-скъпият завод, те (Европейската комисия - бел.ред.) казват: не може да си направите най-скъпия завод в Европа, защото сте най-бедни", каза Борисов. Предпоследно заводът трябваше да е готов в края на 2012 г., докогато се очаква да се запълни свободното място в депото в Суходол. За изграждането му тази година беше избран българо-германски консорциум с предложената от него цена от 209 млн. лв.
От Европейската комисия обявиха, че предложената цена за строежа на завода за боклука на София е много висока и искат тя да бъде намалена. Това означава ли нов конкурс за строител и още по-голямо забавяне на изграждането му?
- От Европейската комисия искат да намалим оперативните разходи, като се анализира възможността "Топлофикация - София" да използва горивото, произведено от завода. В писмото, с което аз разполагам, няма искане за намаляване на цената.

Докъде стигнахте с анализа може ли "Топлофикация - София" да използва горивото от завода и има ли Брюксел и други въпроси?
- "Топлофикация" трябва да подготви нов проект, за който има изготвено задание за предпроектно проучване. Заданието беше подготвено от екип от специалисти съвместно с Европейската инвестиционна банка и "Джаспърс", след като "Топлофикация" беше върната на общината. След това трябва да бъде избран консултант, който да направи предпроектното проучване, което ще е с разширен обхват и не включва само горивата от бъдещия завод за боклук, а и други възобновяеми енергийни източници.

Това е идеята, която в момента обсъждаме и това е и предметът на искането на Европейската комисия в последното им писмо. Комисията изисква това гориво, което ние произвеждаме, да се продава на "Топлофикация" за производство на енергия, като по този начин намаляваме разходите за обработка на отпадъците и е допълнителна възможност за "Топлофикация" да оптимизира цената на енергията.

Този проект ще даде възможност на общината да бъде абсолютно независима от гледна точка на пазара на горивото. В последното писмо от Еврокомисията е заявено, че подобен проект може да разчита на финансиране по оперативната програма "Околна среда".

Кога ще сте готови с документите, които очаква Европейската комисия, за да се произнесе дали ще финансира завода? Кога, според вас, може да започне изграждането му?
- Надявам се да сме готови следващите три месеца, но нека да видим как ще се развият нещата. При такъв оптимистичен развой строителството трябва да започне следващата година.

Европейската комисия все пак одобри финансирането на два от елементите на интегрираната система за третиране на отпадъците - депото и инсталацията за компостиране. Ясно ли е вече какви средства ще бъдат отпуснати за тях?
- Имаме писмено потвърждение, че това са двата компонента, които те ще финансират, а за конкретната сума - сега подготвяме допълнение към апликационната форма, която се надявам да внесем до края на месеца. Очаквам до края на януари да има решение от страна на Европейската комисия. Сумата ще е тази, за която сме кандидатствали - приблизително 13 млн. евро за депото и около 20 млн. евро за инсталацията за компостиране.
Още от интервюто на „Дневник"