Боклукът на София е като лош късмет от новогодишната баница. Който го хване, рискува да се опари жестоко. Вместо да блести от чистота като лице на България, столицата ни често е зарита с боклуци и то най-вече в центъра на София.

И новият концесионер - „Икуест" напомни за една стара поговорка, че „вълкът кожата си мени, но нравът - не". Хиляди обещания бяха хвърлени в общественото пространство, но голяма промяна няма. С годините такса смет за софиянци се повишава, но чистотата в София - не. Ожесточени спорове за боклука, както в прочутото Ганкино кафене на Иван Вазов се водят в столичния общински съвет, но резултат от разгорещените страсти на общинската сесия е нулев. Нито кметът, нито общинският съвет успяват да притиснат до стената концесионера, който всяка година, особено по време на зимата има големи претенции за парите, които трябва да плати общината за зимно почистване. Тази година ситуацията отново стигна до Темида.

Няма публичност на договорите за концесия нито на боклука, нито на водата. Хората плащат все по-висока такса смет, а градът не става по-чист, водата в София също поскъпва, но не се виждат подобрения във водоснабдителната система на столицата.

Боклукът се превърна в колективна игра, в която никой не иска да поеме отговорност. PR-специалисти съветват, че най-добрата позиция за боклука, е възможното отлагане на решението на този проблем, защото този въпрос носи само загуби за един политик. Не трябва да забравяме, че иначе опитният политик Стефан Софиянски накрая се предаде заради несправянето с „боклучената криза".

Столичният градоначалник Борисов обвини правителството, че не се включва в решаването на болната тема, която засяга 2 милиона българи. Премиерът Станишев напомни, че правителството многократно се е оказвало в ролята на „майка Тереза" за Столична община и сега дори води разговори с кметове от страната къде да се извози боклука. В деня, когато се обявяват рейтингите на политиците, президентът Първанов разкритикува Бойко Борисов за отпадъците на столицата, препоръча даже съдът да се занимае с въпроса кой извлича печалба от кризата със столичния боклук. Така кутията на Пандора беше широко отворена, но на нейното дъно не се вижда надеждата, че въпросът ще бъде решен.

И докато решението на проблема се отлага, всяка година Общината дава по десетки милиони за балиране. Общинските съветници така и не изясниха по каква точно технология ще се обработва сметта. Построяването на завод за боклука остана само във въображението на хората.

От цяла Европа единствено италианците, и по точно неаполитанците имаха проблем с боклука, но нали ние имаме общи далечни корени. Нито Виена, нито Брюксел не успяха да ни налеят малко акъл как да го „отстреляме този боклук". Нали София често става арена на разпри, които се решават с куршуми и бомби.

Докато политиците показват гъвкави техники в политическия футбол, топката пак е във вратата на обикновения гражданин. На всичкото отгоре и Европейската комисия може да ни глоби заради бездействието по този въпрос. Може би въпросът със софийския боклук ще бъде решен, когато се изхвърли окончателно политическият боклук.