Бизнесът с евтини кредити е горещ. Все по-голям е рискът от намеса от страна на банкерите - и в скоро време сапуненият мехур ще се спука. Поне така счита Хайке Мунро, дамата е специалист по кредитна търговия за Deutsche Bank в Лондон.

„Да, преживяваме нов сапунен мехур" - хвърля към аудиторията си Хайке Мунро още в самото начало на свой доклад във Франкфурт. Става дума за спекулативните вложения на чужд капитал и Мунро би трябвало да разбира от това, за което говори, защото Deutsche Bank използва познанията й в областта на кредитната търговия, и то търговия с кредити на проблемни предприятия.

През годините 2005 и 2006 са осъществени най-големите транзакции в този бизнес, което според нейните оценки през идната година или най-късно към 2009 ще доведе до трудности. Защото тогава ще трябва да се плащат лихвите и рефинансирането на кредитите, което за много предприятия ще стане проблем.

Съображенията, че налягането от този спекулативен балон евентуално може да се изпусне полека, според специалиста са „малко релевантни". Защото въпреки значителното увеличаване броя на лошите кредити, сега - както и преди - на пазара има прекалено много пари.

Мунро няма желание да описва по-подробно какъв ще бъде ефектът от спукването на пазарния балон, както и да назовава конкретно засегнатите. Обаче е ясно, че частните инвестиционни фондове и хедж фондовете при поглъщанията и придобиванията си използват висок дял на привлечен капитал.

Пет са причините, които експертът използва за потвърждение на тезата си. Вече е станало прекалено лесно да се привлече капитал. Ясен пример за това са многобройните хедж фондове. „Сега те никнат от земята". В момента има над 9000 хедж фонда, което е три пъти повече отпреди шест години. Капиталът, който имат те на разположение, сега е 1,3 трилиона долара и също се е увеличил приблизително трикратно.

В частни инвестиционни фондове от 2005 до сега са се влели над $250 млрд., от които само при двата водещи KKR и Blackstone са дошли 32 милиарда долара.

За изминалите шест години отрасълът е разширил обхвата си от няколко стотин милиона долара до почти два билиона долара. Във военната хазна, т.е. за придобивания, сега би трябвало да има към $400 млрд. стоящи на разположение при поискване.

Мунро изразява притесненията си и от факта, че все повече частни вложители се набъркват в рисковия бизнес и инвестират посредсвтом публични фондове и сертификати в хедж фондове и частни инвестиционни фондове. Броят на излизанията на борсата за последните 14 месеца се е утроил до 15, а обемите са се увеличили десетократно.

„Дори и рок звезди като Боно от U2 навлязоха в това". При това кредитният експерт не може да не си спомни за подсказката на Blackstone, че капиталовият пазар не може да оцени правилно едно предприятие.

В своите дела инвестиционите и хедж фондове не се ръководят от предпазливостта - независимо от влошаващия се кредитен рейтинг на предприятията, които те поглъщат. Така съотношението на задълженията спрямо печалбите преди лихви, данъци и амортизации на закупуваните фирми през последните пет години се е качило с 29%. Едновременно с това при поглъщания инвеститорите са заплащали многократно повече от очакваните печалби на предприятията.

„С кратна стойност (цена на придобиване спрямо печалба) от 8.8 сме отново на нивото на 1997 и 1998, когато бе предишният връх на цикъла", казва Мунро. Изказвания от водещи мениджъри на частни инвестиционни фондове, че тези фондове трябва да се въоръжават срещу по-ниските приходи, за специалиста от „Дойче банк" означава подпис под сериозността на ситуацията.

И накрая компетентната дама показва отношението си към широко разпространеното мнение, че този път всичко ще е различно от предното надценяване. Тя напомня за често правеното сравнение: „Ливъриджа (в това значение - използване на заети средства за повишаване резултата на дружеството, бел.ред.) е кокаинът на финансовите пазари. Той те прави зависим в най-голяма степен, дава ти силен кик и ти си мислиш, че държиш нещата под контрол".

По материал на Spiegel